Не мога да кажа нищо повече за Sonisphere от изписаното по сайтове, форуми и блогове. Има достатъчно качени снимки и клипове и от двата дни. Мненията са различни и е нормално да варират, да има доволни и недоволни при толкова различни групи. Особено ако си имал определени очаквания към любимата група, не понасяш друга и имаш концерти зад гърба си, с които да сравняваш.
Половината групи не бяха "моята бира", което ни най-малко не намали удоволствието. Нито една снимка или клип не могат да предадат атмосферата там. Трудно е за разказване и показване, трябва да се изживее, за да се разбере какво е да видиш любимците си на сцената, да преживееш песните, пеейки с пълно гърло и с цялото море от хора наоколо, да поскачаш, да откриеш нещо ново и интересно в другите групи и да си тръгнеш разбит, размазан и щастлив след последните акорди.
Чувството, че си част от нещо голямо, което няма да се повтори, че те са там заради теб и на метри от теб, заради всеки един от останалите фенове, свирят, пеят и говорят езика ти - това не може да се опише, трябва да се усети.
Сетлисти и чудесно ревю има в Metal Katehizis.
А това успях да видя, чуя и усетя аз:
Поради късното тръгване, събиране на компанията по крайпътните заведения и няколко пъти бири и кафета, разтоварването на някои в различни точки на София, успяхме да се доберем до хотела чак около 16 часа. Оставихме багажа набързо и веднага към стадиона с ясното съзнание, че ще успеем точно за обявеното начало. След 500 м обаче се изсипа порой и се наложи да изчакаме в първото заведение. Оказа се някакъв много луксозен бар, който още на 15-тата минута кръстих "Барът на празните души и глави". От целия народ вътре единственото смислено нещо правеха няколко мъже, гледайки мача. Останалите близваха питиета и гледаха скучаещо и отвисоко (и тъпо според мен) околните, демонстрирайки парцалки, самочувствие и стандарт. Няколко девойки от сепарето точно зад мен не спряха да се надвикват: къде ходИхме, к`во си купИхме, ако знаеш в оня магазих как само се гримирАх , аууууууу к`во бижу съм си купИла, муциииииии, па с коя кола (ни една евтинка или народна от изброените) ще ходимЕ нам къде си, нЕмам ни един ден да съм работИла, мило, нЕма и пенсия ... и още куп глупости и празни приказки хорово. Надуха ми главата и едва си пиех кафето, изчаквайки да поспре малко.
Петнайсетина минути ходене, поставяне на гривни, чекпойнт и изненада - Anthrax започнали още в 16.15. Поради това и цялото мотаене с изчакването на дъжда и влизането, бяхме вътре по средата на изпълнението на Megadeth. Ядосах се малко, защото исках да ги чуя. Успях, но отчасти и в движение, докато си търсим места в чудене дали да са най-горе на сектора, на сухо или някъде по-напред и с по-добра видимост. Небето все още беше много сърдито и в далечината на места се сливаше със земята.
Надежда все още имаше, божиите очи виждаха и обещаваха да се смилят:
Затова решихме да рискуваме и да сме възможно по-напред. Имахме и дъждобрани, а и това, което предстоеше, си струваше едно къпане от студен летен дъжд.
Докато чакахме удобно наместени Slayer, се чудех защо навсякъде се афишираше гръмкото Sofia Rocks powered by Sonisphere Festival, след като на стадиона имаше само простичкото и напълно достатъчно Sonisphere.
Въпреки оловното намръщено небе, публиката беше в настроение, подходящо загряла, наелектризирана, пъстра във веселите бонбонени цветове на дъждобраните, когато Slayer излизоха на сцената.
А след тях и след дълго чакане, което си заслужаваше, Metallica взривиха нощта и всички на стадиона. Не подлежи на разказване ... като всяко сбъдване на мечта. Хиляди пеещи гърла и сърца, биещи в един ритъм, еуфория, екстаз, гора от ръце и китари, които наелектризират, но и разтапят на по-бавните мелодии, музика, красота и ритъм ...
Освен българските знамена, се развяваха и гръцки, сръбски и македонски. Феновете им са навсякъде и километрите са нищо. Защото трябва да се чуят. Имах чувството, че песните идват една след друга, без паузи, като удари, които изстрелват все по-нагоре към върха на удоволствието.
Случи се и това, което всички очакваха. Голямата четворка се събра заедно на сцената, за да изпълни Am I Evil - нещо, което не се забравя. Както и прегръдките между Мъстейн и членовете на Metallica. :)
След Seek & Destroy, песента на която "вече всички губят глас, ум и си отиват у дома", дойде и краят. Но само на този концерт, защото има обещани нови срещи и защото за пореден път доказахме колко добра публика сме.
Още снимки има тук.
