Sonisphere - ден втори

Ако за първия ден имах почти пълна представа какво ще чуем и видим, то за втория бяха само идеи и очаквания.

Въпреки ужасния студ, заехме места съвсем навреме, за да изслушаме всичко от самото начало.Стадионът се пълнеше с обичайното темпо, имаше както винаги и колоритни фенове, и полуголи и отрано разгорещени.

Бира също имаше в изобилие и някои бяха побързали с консумацията й за настроение. На седалките пред нас групичката унищожаваше промишлени количества в допълнение с онези цигарки и към 20.00 часа клепачите на единия така натежаха, че никаква сила, дори и децибелите на свирещите преди и след това, не можеха да му ги отворят. Гвоздеите на програмата ги изкара, подпиран като чувал от останалите.

Разни хора, разни идио... опс, идеали за концерт.


Stone Sour ми бяха почти непознати,

















а Alice In Chains слушах в добрите стари времена.

И двете групи бяха много приятни за слушане, имаше доста неща, които ми харесаха. Пяха с настроение, свежо, търсеха контакт с публиката, надъхваха я, показаха присъствие, няколко думи на български и обещаха пак да дойдат. Видимо доволни. Не знам дали са били вътрешно разочаровани, очаквайки друго посрещане и пълен стадион и знаейки, че всъщност почти всички са дошли за Manowar и Rammstein. И да е било така, не го показаха. И двете групи се раздадоха с най-доброто от себе си.

.................

А през това време се събираха все повече и повече хора, напрежението и очакването растяха.
Някакви младежи след дълго обикаляне около нас най-накрая се паркираха някъде отзад и ни разсмиваха в досадните паузи. Достатъчно високо, сякаш трябваше да ги чуе половината стадион, коментирайки какво върви на видеостените, ръсеха невероятни бисери: "нЕк`ва си Металика, нищо тЕхно не съм слушАл", "къде е т`ва Каварна, братле, в България ли е?", "метАлско яке" и още от сорта. На това вече се смях с глас:

- Кой е тоА, ве братле?
- Ми еб@м ли го, май е Ози.
- Кой е па тоА Ози?
- Ми кой, Ози Озбърн, един от старите музиканти, олд скуул нЕкъф.
- А, олд скуул - пенсионер начи ...

Весело беше с тези младежи, не се усещаше толкова напрежението от чакането. И пияно-надрусаната групичка отпред допълваше настроението, и един господин до тях, който пристигна с две торби със сандвичи и бавно и методично си ги преживяше, на излизане нямаше ни един останал. Странни птици има в публиката понякога, дошли за всичко друго, само не и заради музиката ...

В 19.20 на фона на симфоничното интро най-накрая Manowar се появиха!

Въпреки много гадния на моменти звук, публиката се наелектризира достатъчно от познатите парчета. Според мен (не съм специалист, само фен, просто слушател и ценител), въпреки пристрастията ми към Metallica, ако Manowar бяха продължили със същото темпо, щяха да направят по-добрия концерт.

Нямам идея защо им беше определено толкова малко време, което разочарова до болка много от феновете им. Преди концерта се говореше много, че са обидени заради това и че не са хедлайнери. С право, мисля - не са случайна, а голяма група, обичат си публиката и знаят как да я зарадват и какво да й дадат. Времето е пред нас, обещаха да се върнат.

Това, което ме разтърси, беше нещо, което не чух нито първия ден (поне откъдето слушах), нито втория - до тяхното излизане. Един голям жест - речта на Джоуи ДеМайо (на чист български език, с дори съвсем правилно произнасяно Ъ) в памет на един от Най-големите, който заслужава поне това уважение от колегите си. Говорейки за Дио, ДеМайо не пропусна и да ни напомни, че България е велика държава.
Между вълните от аплаузи всички слушаха настръхнали това:

"Здравей, България! Горди сме пак да бъдем тук. Колко от вас са тук заради Manowar?

Искам да отдам чест на двама наши братя, които скоро си отидоха от този свят - Георги Панайотов, един истински воин и Рони Джеймс Дио, приятел на Manowar и България. Дио обичаше България. Той обичаше всички вас. Ние искаме да посветим една песен в памет на Рони Джеймс Дио. Почивай в мир, братко!

А вие не забравяйте, че България е велика държава! Hail to Bulgaria from Manowar!"

След което последва Heaven And Hell, кавър на Black Sabbath, една вечна класика.

Веднага след нея се изнизаха набързо и безмълвно, докато по уредбите звучеше The Crown And The Ring. Много хора останаха разочаровани заради краткото им явяване.

Но заради думите на Джоуи ДеМайо и този трибют - поклон!

...............

И се започна голямото чакане ...
Покриха сцената с черно платно и остана така почти час, чоплейки любопитството на всички. Студ и пронизващ вятър бяха забравени в нетърпеливото очакване. И великият миг дойде - платното падна, под него очаквано беше немското знаме и машината Rammstein се развихри.
(шоуто започва 10 секунди преди края на втората минута от клипа)

Независимо от това, кой какво е чувал и очаквал, доколко харесва или не харесва Rammstein, за да бъдат разбрани и усетени, трябва да се видят и чуят на живо - хилядите огньове и светлини, ексцентричните костюми (особено на Лоренц - шаренки и лъскави), светещата уста на Тил Линдеман, цялото им сценично поведение, провокативните двусмислени текстове, гарнирани с мощни децибели и още, и още ... Трудно е да се предаде това, което се случи. Не знам колко хора разбираха текстовете, но ги знаеха наизуст и целият стадион пееше на немски, подгряван не само от пиротехниката.

Огньове излизаха отвсякъде, дори от устите им.

Имаше много ефектни моменти и извън пожарите.

На Haifisch Лоренц поплува с лодка в морето от хора,










а на Pussy Тил Линдеман обстрелваше публиката, яхнал оръдие с многозначителна форма.

















Поклон за публиката и шоуто свърши.

Разтресе ни здраво и ще ни държи още дълго, поне до следващото събитие - защото тези два дни са нещо, което не се забравя.

Още снимки от втората вечер има тук.