След голям напън намирисва силно

Никога не съм ходила в Кюстендил и единствените ми познати от там са прословутите им сливи и череши, които обожавам. Като луканката и те отдавна са само нарицателни, без гарантиран произход и затова градът ми оставаше някак си извън периферията. До тази вечер. 

Принципно съм много толерантен човек и нямам нищо против инакомислещите и страннодържащите се, стига да не ми натрапват агресивно своите сексуални, религиозни и житейски възгледи. Един налудничаво, та чак плашещо гледащ отец взе да ми идва в повече напоследък с напъните си да вкара религията в училищата и с мъдростите и заканите, които ръси навсякъде по темата. Радостта ми, че се намери читав зам.-министър, който да го постави на мястото му, беше помрачена от кметски напъни, най-вероятно за слава и оригиналност.

Нелепо беше, когато по различни невесели поводи (земетресения, пожари, наводнения, болни известни личности и т.н.) мастити политици и не малко кметове викаха оня отгоре на помощ и разчитаха на милостта му. Но още по-нелепо е решението на кюстендилския кмет да подари на всички първолаци от общината в понеделник по едно православно букварче. За чий *** им е на хлапетата да учат ненужни думи като ангел, светец, литургия, тайнство, свето причастие, изповед, е съвсем друга и много дълга тема.

Г-н Паунов като кмет би трябвало да знае, че живеем в светска държава и че християнската религия в България никак не е нито официална, нито задължителна, а само традиционна. То си го пише и в чл.13 ал.3 от Конституцията. Вярата и религията са личен избор и г-н кметът няма никакво право да ги натрапва на никого.

В кюстендилско според миналогодишното преброяване като православни са се самоопределили 87,55 % и като други - 12,45 %. На "другите" първолаци какво ли ще подари г-н кметът? Да им пробута Джийзъс&Ко някак не върви, да ги остави без подарък е конфузно ... Да му мисли всъщност той, като си е сложил таралеж в гащите.

Не напразно общинският съвет съвсем прясно му е забранил да харчи еднолично и без тяхно решение големи суми. За всеки от 490-те очаквани първолаци (ако теоретично няма от "другите") той е изръсил по 13,00 лв. (справка - горния линк; продължавам да съм втрещена от цената, защото толкова читави и не вредни за психиката книги се продават дори и за по-малко) или общо 6370 лв. от парите на данъкоплатците.

При около 150 прогнозни учебни дни до 4-ти клас през 2012/2013-та и 2,60 лв. сегашна цена на дневния купон за храна в тамошните училища, с тези хвърлени на вятъра пари г-н кметът можеше да вкара в класните стаи за (още) една учебна година поне 16 деца. От онези, другите, някои от които искат да учат, но обикновено родителите им не могат да си позволят образователния разкош. Топлата храна всеки ден би била доста добра стръв и макар и леко, би снижила процента на традиционната неграмотност в тази група и нерадостните перспективи пред хора, не можещи да четат и да се подписват.

Тези пари биха вдигнали за известно време и анемичния дневен порцион в тамошния Дом за деца, лишени от родителски грижи. Биха послужили и за още благородни и смислени каузи, ако имаше кой да разсъждава, вместо да се напъва с неясна цел. Гнило, миризливо и лицемерно е.

---------------------------------

* Всички новини и цифри, които не съм утежнила с линкове, могат да бъдат проверени в много източници в нета; необходимо е само правилно боравене с гугъл.

** Тъй като не спя в блога, много моля да бъдат спестени всякакви коментари, възхваляващи и агитиращи за ценностите и морала, които уж ни дава религията и от които децата ни ще бъдат лишени, щом не я изучават в училище. Без значение кой си е почесвал клавиатурата, ще бъдат изтрити в първата свободна секунда, в която успея да се появя тук, естествено - без отговор. Не обичам цензурата, но темата + ограничените ми време и търпение, ме предразполагат към такава.

Хубави почивни дни на тези, които ще си почиват, на останалите - спорни. :)

Моята Венеция

Вчера падна първият истински есенен дъждец. Предвид датата от календара не той трябваше да е изненада за градската ни управа, а придружаващите го гръмотевици и светкавици. Не беше избрал подходящ момент да падне обаче, теренът още не беше готов да го поеме. Кога настъпва готовността му, е никому неизвестно. Както и при снега - и чак през февруари да завали първият, пак ще има трудности с почистването му. И изобщо природата е крайно време да вземе да се съобразява и да внимава с изненадите, които поднася.

Имах изключителното щастие и късмет да съпреживея събитието, обикаляйки града точно по това време. Под двата моста, откъдето се минава (принципно и най-пряко) за един голям квартал, индустриалните зони и се излиза на пътя за Варна, отново имаше тапи, тоест езерца. Е, не чак толкова големи, както се е случвало неведнъж - на влезлите в тях коли да се виждат само таваните, но си беше атракция да се наблюдават малкото смелчаци, решили да си вдигат адреналина. Останалите обикаляха половината град, за да поплуват на по-плитко по пътя към целта си.

Градът беше истинска Венеция на Балканите. Всичките прясно понесли рехабилитацията на тръбопроводите по ИСПА улици се бяха превърнали в канали, преливащи и над тротоарите. Всъщност не всички, само хоризонталните такива. По баирите се виждаше асфалт. Познавайки размаха на кметските идеи, нищо чудно в най-скоро време и по тях след всеки дъждец да се образуват канали под наклон, с които да привличаме така чаканите туристи.

Гледката беше разкошна, ако се наблюдава на топло от кола. У пешеходците предизвикваше леки, но поносими неудобства.
(извинявам се за лошото качество на снимките, обаче ми беше трудно да си държа телефона фокусиран под дъжда и да подскачам едновременно с това, за да си стопля краката в пълните с вода боти)


























































Тук се появяват две питанки, на които и оправният ни кмет заедно с целия си кадърен екип трудно би намерил отговор:

1. Какъв разкрач трябва да има човек, за да успее да пресече със сухи крака на тази пешеходна пътека в центъра на града? Може и в по-образни мерни единици - колкото ширината на 2 коли, на половината улица и т.н. Място и време за засилване и отскок няма - поради непрекъснато фучащите коли. Пресичане в непосредствена близост не се препоръчва, защото както е видно от последната снимка, в езерото там само може да се плува.

2. Колко чифта обувки или боти трябва да има всеки (и респ. в едно семейство), ако се налага неколкократно минаване в такъв ден по градските улици? Да се има предвид, че на следващия ден също трябва да се обуе нещо, както и това, че масово новообразуваните канали са с такава ширина, вкл. покрай училищата, магазините и жилищните блокове. Подвеждащото "С какви пари всеки ще може да си купи нужното количество чифтове" да се пренебрегне като маловажно.

Sometimes I feel like screaming

Особено днес. Искам да крещя, въпреки че сутринта ви попях добре. Крещи ми се отпреди това и не от любовна мъка, а откакто срещу подпис ми връчиха на вратата един плик, в който се намираше отговор на една жалба. Всъщност отговор е много силно казано, прилича повече на отчетливо показан среден пръст от г-жата/г-цата - супервайзор в отдел "Обслужване на клиенти".

Показан ми е в последния ден от законоустановения за отговор срок от 1 месец. И съдейки по написаното - вероятно и в последните секунди от работния й ден.

Можеше момите, които ми приеха жалбата, вместо да си чоплят носа в работно време и да ме разубеждават (да не съм се занимавала с такива неща), да си свършат това, за което им се плаща и да ми обяснят кой всъщност трябва да я напише. Или някой от групата техници, която всяка седмица е по сигнал у нас да търси и никога да не намира къде е проблемът с нета. В случая - мъжът ми като титуляр трябвало, не аз. Което е доста тъпо и несериозно оправдание - можеха да вземат някакви мерки в тази смотана компания, чакайки едновременно с това въпросните документи.

Защото аз чакам да ми решат проблемите, а те дори не са си мръднали задниците цял месец да ги разгледат. За два месеца имам вече пети модем, работещ малко по-добре, но не идеално. И причината не е само в него, а някъде, където никой не я открива. Аз също не мога. Има си хора за тази работа. Когато си купувам хладилник или печка, аз съм просто ползващ ги клиент, не задължително хладилен или елтехник. Когато се повредят, викам именно последните за диагностика и поправка. Та и с нета така ....

Продължавам да НЕ получавам като качество и количество това, което искат от мен да им плащам. Писна ми от синекурци.

Всъщност май не ми се крещи, а ми се иска едно РПГ или нещо от сорта - да го разходя до София, да го паркирам срещу една висока сграда и ...

Добрата новина

Днес станах рано, усмихната и в еуфория, защото снощи разбрах, че ще имам скъпи гости, които вече бях отписала. Тръгнах с бодра стъпка към банята, за да се приведа в приличен вид, след което да лъсна апартамента и да забъркам сладкишче за гостите.

Останах си с намеренията. От чешмата излизаше струйка колкото косъм. Живея на втория етаж, в квартал, където водата не спира дори и при обявени ремонти - тече едва-едва, но достатъчно за тоалетната и за миене на ръце. Започнах да споменавам женската част от родата на поредния ремонтиращ се комшия, завъртял кранчето без предупреждение. В същото време се опитвах с косъма да си измия поне зъбите и очите, да напълня една кофичка под душа и по едно шише на мивките в кухнята и в тоалетната. Е, почти успях.

Не бил комшия. Било авария, на 5 мин. път от нас. Авария на водопровода, прясно рехабилитиран по ИСПА, заради което цяла година улиците в града са като трасе за офроуд. 11 часа след това все още нямам вода. Да ви *** и рехабилитациите, и оставянето на ръцете, и пилеенето на пари. Мия си тоалетната с минерална вода. Разкош!

А снощи ми идеше да целувам перманентно опиянения ни кмет - заради добрата новина. Сега няма да казвам какво искам да правя него и всичките му синекурци.

А добрата новина все пак дойде, поизцапана и повмирисана, дори и без сладкишче.
Поставиха ни новите ампулки на топломерите, което означава - парно ще има. Ура! Не знам г-н кметът как е омагьосал Б.Б. и кога - докато правиха първи копки за облагородяване на центъра или в по-късен момент, но явно местната Топлофикация е получила така нужния заем и ще бъде топло.

Ще бъде топло, не горещо, както преди години, когато дойдох да живея в този блок. Тогава ходех с тениска и къси панталонки из апартамента, независимо от минусите навън. Няма да е същото, но ще бъде топло и то навсякъде и денонощно - в стаите, в коридора, в банята, в тоалетната - нещо непостижимо с печка на дърва или климатик. И топла вода ще има в неограничени количества, ще мога да си пея под душа до сгъбясване на ръцете и краката.

Разбира се това чакано щастие би било пълно с няколко малки условия.
3 апартамента плащаме 2/3 и малко от консумацията на целия вход. Ако останалите потребяващи си отворят малко задниците, пардон - умовете и си оставят радиаторите на 3 или 4, топлата вода ще циркулира непрекъснато по тръбите, температурата в стаите ще е постоянна и приемлива за много по-малко парички. Но не, те понеже са умници, врътват на макс за четвърт-половин час дневно, очакват чудеса и бръмчат, че парното било слабо.
Същото е и с топлата вода. Понякога източвам колкото за един басейн, за да си измия чиниите или да се изкъпя. На всичкото отгоре, понеже си лягат с кокошките, пенсиите непрекъснато бърникат по часовника в абонатната и самоволно си решават, че от 22,00 ч. до 6,00 ч. топла вода не трябва на никого. Обаче ако те по цял ден си бъркат в носа, работещите жени ходят и на работа и в 22,00 понякога още готвят, после чинии, душ и т.н.
За поредна година не успяхме да ги накараме тях, икономичните, да си сменим топломерите с електронни - поне тях могат да ги зяпат между сериалите и да си пресмятат колко стотинки са похарчили за телесен комфорт. Ще си караме пак с тези, евтиничките, които съответно предполагат и леко субективно отчитане на единиците според ъгъла на гледане.

Но това са дреболии, които изобщо не могат да помрачат изплесканата ми и вмирисана добра новина. Важното е, че ще има топло!

Нима животът е живот без топлина? :-)

(сладката песничка започва след първата минута и половина)

Съботна идилия

Ослепително синьо небе, галещо топло слънце, усмихнати и щастливи лица наоколо, безгрижно реещи се птици. Още мъничко и ще ги докосна с ръка. Огромното виенско колело бавно ме приближава към тях. И изведнъж с адски трясък се срутва и политам надолу към тълпата от хора.

Преди да се размажа върху нечия глава или върху машинариите, се събуждам изпотена в леглото си. Поглеждам стените - здрави са, мебелите също, терасите на съседа отгоре и те са си на мястото. Трясъкът е отвън - един самосвал изсипва дърва под прозореца ми. Да го ... и него, и всичките съседи.

Мамка му, от десетина дни не мога да спя и тази нощ, някъде по малките часове, за първи път без болки, съм се унесла като добре нахранено кърмаче, преминало етапа на коликите. Завивам се през глава, твърдо решена да си наваксам със съня поне до обяд.
А часът е едва 8,30. Само че съседът е на друго мнение. Тряс! Тряс! Тряс! Съблечен по потник, размахва огромна брадва и твори цепеници. И тапите за уши, с които навремето разхождах едни чужденци край многотонните преси в цеха, не помагат.

Опитвам се с променлив успех да дремя на скучни филми и някак доживявам до обяд. С тайната надежда, че след като приключи с брадвата, оня ще си подари следобеден сън. И аз искам да спя, да спя, да спя ... В настаналата внезапно тишина радостно се завивам с едно одеалце и притварям очи.

И тъкмо се унасям, се започва едно чук-трак-чук-чук-трак.
Камарата цепеници трябва да се прехвърли на ръка и да се подреди в мазето. Което е на два етажа под нас. Звукът от падащите на цимента дървенца влиза нежно като тирбушон в мозъка ми. Сън няма.

Мамка ви на 90% от живеещите в този блок, в този квартал, в този град, избийте си от кратунките житейското мото "Никой не може да ме върне вече на село". Съберете си партакешите и се разкарайте! Цепете си дърва, садете си доматки и китки под терасите, варете си тави с лютеничка на двора и изобщо си дишайте спокойно там. И оставете останалите да живеят нормално.

Съня си ще го прежаля, звуковия тормоз днес ще го върна при първа възможност с яки жици. Обаче мръсотията и миризмата чак до напролет какво да ги правя? Блокът е без комини, защото е в отопляван от ТЕЦ-а квартал. Единият единствен комин- в апартаменти по 100 кв.м, съществувал по проект, прави ъгълче в дневните на много неудобно място и някои си го събориха, за да не им разваля геометрията на стаите. Същото се случи и с кухненските отдушници. И от години умниците са си вкарали кюнците в отдушниците на тоалетните и баните. Те са толкова немощни, че когато един готви, целият вход разбира менюто. Пушекът често им идва в повече, както и саждите.
Отивам за противогаз.

Дреболийки

Открийте 10-те разлики:





















Аз не успях. Стигнах до цвят, опаковка и цена.

Съставът е еднакъв, грамажът и вкусът - също. Заради малката кръгла шаренийка обаче цената от 5,19 лв се променя на 6,29 лв.

Нищо работа, нали? Дреболийка ....

Само че подобни дреболийки ми бъркат в здравето. Най-меко казано.

Днес разкарах поредната такава. След като се пенсионирах на тел. 123 и почти ми поникна брада, чакайки да ми отговори някой там или да дойдат обещаваните ежедневно техници, (уж) дойде краят на мъките. (началото им - тук и тук)


За почти месец изслушах следните бисери от работещите там природни недоразумения:
* първо се научете да работите на компютър и после ни притеснявайте
* имате вируси и блокирате мрежата си (други мрежи явно са имунизирани, щом не им действат)
* щом се закачате с кабел, работете си така, можете и без безжична мрежа (егати капризната лигла дето съм)
* щом теглите от торенти в момента, няма как да имате безжична мрежа; спрете ли да теглите, ще се появи
* в момента много активно Ви стига нетът до модема, от там нататък се оправайте сами, ние не сме у Вас на компютрите Ви
* сега нали имате нет, не разбирам защо протестирате? Ами ако трябва - да, рестартвайте се на всеки 10-15 минути, щом Ви помага и се обадете, когато нямате. (ще се, стига да ми вдигат, не да чакам по час и нещо)
*единственото, което можем да направим за Вас, е демонстрация на услугата - че модемът си работи с лаптоп на нашите техници. Дали ще работи и с Вашия ли - откъде да знам, не съм компютърен техник.
*госпожо, нищо не мога да направя за вас, заявката Ви още се обработва от технически отдел (20 часа!) и какво като са Ви обещали да дойдат днес и още не са, Вие си чакайте, а аз ще предам на преките си ръководители за Вашия проблем.

Добре, казвам - предайте им. Аз в това време отивам да подам жалба.

Докато пишех жалбата (за която се опитваха да ме разубедят в централния виваслонски офис), техниците са дошли у нас на пожар, с час и нещо след уговореното време. И проблемът се оказал ей-тази дреболийка, объркана от предишната група техни колеги:

Радостни, че точно в точно в този момент не съм у нас, са я сменили - без извинение. Може би ще си го получа в отговора на жалбата, която ще замине по етапния ред някога другата седмица - такъв бил редът.

Запазих им хвърленото в коша кабелче. Могат да се обесят колективно на него. Останалото, което им мисля, изисква много червени точки.

A la guerre comme a la guerre*

*На война като на война

Въпреки последните научни открития, че изхабените нервни клетки могат да се възстановяват, аз съм решила да си опазвам наличните. Затова общуването с любимия ми оператор ще премине в други измерения и на други фронтове.

Щадейки здравето си, ограничавах до минимум контактите си с работещи там лица. И при най-добро желание тези контакти не могат да бъдат по-чести, защото е нужен изключителен късмет, някой да отговори на тел. 123, преди да изтекат по-малко от 50-70 минути в чакане и слушане на идиотски мелодии с обяснения в същия дух. След това е въпрос на още по-голям късмет да НЕ попаднеш на някого, станал с лице към възглавничката, с изядена от друг закуска, започнат и недовършен и прочие кофти ситуации, докарващи още по-кофти душевни състояния и резултиращи от тях отношения към клиента от другата страна на жицата. От чиито пари всъщност идват заплатите на гореописаните.

Нетът обаче ми трябва. За работа. Почти толкова, колкото и здравето ми. След последните дистанционни настройки го имаше десетина минути, след което уай-фи мрежата у нас изчезна безследно в небитието. Задобрях достатъчно в прескаченето на кабела, който спасява положението, обаче останалите у нас го забравят и няколко пъти новичкият ми лаптоп почти политаше от масата. Освен това нетът пак ту го има, ту - не, въпреки че при тях новият модем отчита безупречна работа. Изпих два билкови чая за предварително нервоуспокоение (не обичам изобщо чай) и почти се пенсионирах с телефонната слушалка на ухо.

След 60 + 30 + 40 минути една мома се сети, че е на работа, а работата й се състои в това, да вдига телефонната слушалка. Май само това са й писали в длъжностната характеристика, защото за повече проявяваше твърд отпор. Изключително арогантно се опита да ми обясни, че излизам едва ли не току-що от пещерата и никога през живота си не съм виждала компютър; че имало разлика между стационарен и мобилен нет (това го знам, моме!) и съм голяма лакомия да искам да ми работят и двата, едно по едно нещата. На желанието ми да ползвам поне уай-фи мрежата, не да прескачам кабели, отговаряше едно и също - стационарен нет било едно, мобилен - друго. Е, уай-фи е трето, обаче като говорим на различен български, няма как да й го обясня. Тя би трябвало да го знае, всъщност. Накрая й опротивях до толкова, че обеща в необозримо бъдеще да ми прати колеги, които с техен лаптоп (!) да ми покажат, че модемът ми си работел супер. Изобщо не отрази плахите ми протести, че аз искам да работи с нашите компютри, не с техен, както и че настоявам да ми се пратят наистина разбиращи хора. Щом били назначени в компанията, били супер специалисти всичките и точка. Хахаха, точно така е!

Моите (и не само) впечатления са, че там работят предимно хора, чиито възможности са обратно пропорционални на височината, до която се напъват да си навирят носовете и закърмени с убеждението, че са вечни и недосегаеми. Думичката КЗП не предизвиква никакви вълнения у тях.
(Тя май у никого не предизвиква, но това друга тема.)

Доброто ми възпитание се изпари окончателно. Поисках да науча името й, за да предам където трябва благодарности за чудесното й отношение към клиентите. Освен собственото си име, като комунист на разпит отказваше да каже повече каквото и да е било. Така работели в компанията, с едно име. Да де, то само едно куче се казва Шаро. Тъй като тази компания работи в РБ, е длъжна да го прави по българските закони. А там пише (ЗГР, чл.9, ал.1), че "Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име." Момата може би е родена на Марс. Или в друга галактика, както и колегите й - съдейки по скоростта, с която се осъществява връзката с тях.

Техният Дъ Биг бос казва, че: "... аз замених мениджмънта на компанията с български екип от професионалисти и сега в компанията почти не работят чужденци. Ние развиваме и обучаваме своя персонал и те стават все по-добри и по-добри."
Именно, именно - личи си.

Когато търсех в гугъл нещо за политиката им за персонала, първото, което излезе няколко пъти за "управител", е: "Управител в офис на “Виваком” задигнал портфейл". Но комент, както се казва.

"Всяко стадо си има мърша", би реагирал някой. За въпросната компания обаче е по-правилно да се перифразира: в огромното стадо с мърша понякога може да се намери един бисер. Имах и този късмет снощи. След обикаляне по офисите им и многократно мотаене и заекване от работещите на тел.123, една много възпитана служителка за минута ми обясни откъде да си изтегля драйвъри за модемчето за мобилен нет. То вече работи, за което много й благодаря. Можело все пак! Оказа се изключително просто, драйвърите бяха на място, което всички хрантутници там трябва да знаят - на сайта им. Именно те са длъжни да бъдат информирани и да разясняват кое, къде и как, не клиентите им.

Шибаняци!

Това е най-милата думичка, с която мога да нарека една компания, късаща от доста време нервите на клиентите си. Иначе в момента от принципно много възпитаната ми уста се леят такива думички, пред които тираджийско-каруцарската лексика силно бледнее.

"Съжаляваме за забавянето. Вашето обаждане е важно за нас. Моля изчакайте."

@бах т`ва изчакване - на 76-тата минута затворих телефона, всяко волско търпение си има граници.

Имам проблеми с тъпия нет на Виваком от дълго, дълго време. След разговори с добър и не чак толкова тон пращаха след многократни напомняния някого, човечецът обикаляше модема, звереше се умно, слизаше до мазата да провери телефонните кабели и после неизменно ми заявяваше, че линията е наред, проблемът е в компютрите у нас. Обаче колегите му, адекватни по тази техника, все бяха в командировка на стотици километри. На другия ден ми звъняха с обяснението, че сме наблюдавани 24 часа, нетът стига до нас и следователно няма нужда от смяна на синичкия модем.

Миналата седмица ми прекипя, защото плащам за нещо (и то не малко), което ползвам непълноценно. След почти скандал с умниците на тел. 123 обещаха още на другия ден, в петък, да пратят хора следобед. Тръгнах си от работа, за да ги чакам. Дръжки! Появиха ми се в ранната съботна сутрин, без предупреждение, тъкмо тръгвах на път. Изчаках да се порадвам на новото бяло модемче. Супер е, само дето нет има единствено по кабела, не и на лаптопа. Единият си поигра, констатира, че е пълен с вируси (или нещо такова си било) и блокирал безжичната мрежа и толкова - да съм си го оправела, да не се закачам към нета и си тръгнаха с чиста съвест.

Понеже със стария модем си имах, макар и бавен и с прекъсвания нет - на същия лаптоп, се заинатих. До днес съм го пробвала на 3 различни безжични мрежи и не е спирал нито за секунда. А у нас на всеки 5 до 10 мин. ми излиза идиотското съобщение от снимката.

Реших да се спасявам с безжичния нет. Да, ама не. Модемчето отказа да се инсталира и след като се порових, установих, че не поддържа "любимия" ми Win7. Понеже на тел.123 са събрани кош умници, които само си прехвърлят топката, днес директно отидох в най-новия им и голям офис. Имам опит вече с разкарването по офисите им и висенето на телефона - през пролетта по незнайни причини нямах мобилен нет почти 2 месеца. Всеки ме пращаше при другия, всички възможни причини липсваха и никой не знаеше какво става. Накрая просто тръгна, но междувременно бях набедена за истерична клиентка от много добър приятел, управител на единия вивакомски магазин. Е, вече е бивш приятел, но Виваком могат да скъсат нервите и на най-големия дебил след опаковка лексотан.

Та днес любезните девойки ме информираха, че старото ми модемче (едва от края на януари е) наистина не е за Win7. Обаче нямат процедура да ми го сменят с по-ново. Нито могат да ми го инсталират, защото не разполагат с драйвери. Само от тел. 123 можели да ми изпратят. Браво!

Ще ми изпратят мейби, ако първо - имам нет и второ - ако успея да се свържа с тях някога, докато още съм жива.

Абсурдно е такава голяма компания да търпи пълни некадърници за служители и да има подобно отношение към клиентите си! Няма да ви казвам какво им мисля в момента ...

Айде сега, капризи!

Има една категория гадни, отвратителни клиенти, способни за секунди да скапят деня на всяка сервитьорка. Искат да им се чисти масата, разкарват я за меню, настояват пепелникът да се сменя.

После имат нахалството да си поръчват някакви измислени неща:
фрапе без захар
капучино, ненаръсено с канела
салата без лук

... и да питат по десет пъти след това дали е разбрала точно поръчката им. И когато тя донесе стандартното нещо, неприготвено според техните капризи, да го връщат с огромното си нахалство, без да приемат обяснението "ми тя колежката / той колегата ... така по навик, щото така е рецептата ..." И без никакво неудобство да мрънкат зад гърба й, че пропуснала да се извини и после си чакат и точното ресто (обидени - никакъв бакшиш). Айде бе, не стига че я разкарват, ами и да се извинява! Не на нея такива! Като не им харесва, да си седят у тях и там да капризничат.


Аз съм от тези гадни, отвратителни клиенти. През изминалата седмица върнах три фрапета, една салата и едно капучино, а за смяната на пепелника пришка ми излезе на езика. Едното девойче, отнасяйки грешната поръчка, промърмори възмутено от ината ми да си искам точно поръчаното: "Айде сега, капризи!". Усмихнах й се по най-милия възможен начин и й обясних, че ако пропусне и да изчисти петната от масата от предните консумиращи, ще звънна на собственика да дойде да ми прави компания. За секунди ми донесе поръчката, придружена от "Извинявайте" през зъби.

Драга ми кифло, от сто години не пия кафе със захар, защото вкусът ми е противен. Но я си представи, че бях диабетичка и ти ми набутваш бялата отрова? Ако акълът ти не стига да запомниш поръчките от две маси, си стой у вас по-добре!


Вчера сядаме на работен обяд в едно заведение и чакаме собственика за разговор. За късмет ни се пада най-начумерената и мързелива девойка. Махам дълго, докато се направи, че ни забелязва (макар че в малкото градче чужденците, с които съм, са местната атракция и обират всички погледи) и чакаме още по-дълго за меню. Поръчваме три шейка - два ягодови и един бананов. Два пъти коментирам, че се искам бананов, защото е с истински плодове, не с топинг. След време, достатъчно да се разтовари един кораб с банани, шейковете пристигат и ми се сервира точно ягодов. Поглеждам я, никаква реакция. Бавно и отчетливо й казвам, да го разкара, защото съм алергична към ягоди (което не е вярно) и тя с дълбока въздишка го разменя с банановия, който е сервирала на колегата.

Поръчваме спагети. Само аз искам Карбонара и й натъртвам: "от единствените с бял сос", понеже малко бърка в кои какво има. След половин час ми сервира нещо с червен сос. На въпроса ми различава ли цветовете, отговаря: "ух, да, един момент, сега пак ще ги поръчам" и зачезва без извинение.
По-късно собственикът ме пита какво е ставало, защото се оплакала, че сме много капризни клиенти. Като редовни такива ние пък сме установили, че тя е най-намусената, мързелива, мърлява и умствено олекотена девойка от персонала.
И вдига рамене: "Няма добър персонал, няма избор ..."

От анонимни мъдреци съм запомнили две простички истини:

Ако не обичаш една работа, по-добре не я работи.

и

Глупавите (се опитват да) помнят, а умните си записват.


Така че, мили девойки - вадете тефтерчетата.
Първо си запишете на видно място основните задължения на всяка сервитьорка и след това продължавайте с поръчките от масите. Ако ползвате достатъчно често тефтерчето, шансът да ви мрънкат и да ви разкарват капризни клиенти клони към минус безкрайност.

Случаен кадър

Случаен град на картата на Европа. Случаен ден и час.

Слепи прозорци. От купчината дърва под единия мирише на студ. Пусто и тъжно, самотно чакаща каруца. Вкус на нереалност и безнадеждност.

Понякога тук слизат или се качват хора. Тръгват и се връщат. Раздели и срещи. През останалото време е мъртвило. Прилича на декор от странен филм. Забравено от Бога място, времето е около 100 години назад.

П.П. ИА „Автомобилна администрация“ е проверявала всички автогари в България и в региона с предписания след проверката са три. Предписанията са, че липсват навеси и осветление на секторите, монтираният часовник в чакалнята и уредбата за звукова информация за тръгващите и пристигащите автобуси не работят. Тази допотопна барака не е сред трите. Нищо, че няма нито сектори, нито чакалня, нито часовник в нея, нито звукова информация.
Освен от Бога, мястото е забравено и от държавата.


П.П.П Тази снимка е от петък. Днес вечерта не можах да мина от там и не знам дали е имало хора. Един самозабравил се тип, със същото чувство за безнаказаност, с което уби дете преди два месеца, днес е отменил без предупреждение последния възможен автобус от разписанието. Защото е станал с лице към възглавницата. Или защото онази му работа се е накривила на другата страна. Или защото някой му е изял десерта. Или ... И остави хората на десетина автогари да го духат. Сори за израза, но съм бясна. Без друга алтернатива за прибиране. Аз се прибрах, защото шефът ми плати на приятели да ме докарат. Но не всички имат този късмет. Докато крещях по телефона, почти псувайки, той каза само едно: "Това е България. При нас този още утре щеше да е без работа". Тук не е при тях обаче. Тук някои са по-равни и недосегаеми.

Терапия

- за всички, чакащи с часове за преглед при специалист и споменаващи наум и гласно всякакви роднини от женски пол на здравната реформа, Здравната каса и прочие здравни недоразумения,

- за всички, искащи да наритат някого там или поне да строшат нещо,

- за спешно нуждаещите се от преглед и лечение, изпаднали в безсилен гняв,

- както и за онези, които все още наивно вярват, че не живеят нито в Мангалия, нито в Булгаристан и все още имат поне равни права и не са недолюбвано малцинство,

МЗ се е погрижило за успокояваща антистрес терапия от ново поколение, окачвайки по стените весели картинки (виж по-долу). Проверих днес, действа безотказно. В момента се усмихвам дебилно и щастливо (осъзнала, че колкото и да ме правят на идиот, когато ме налегнат здравни нужди, има къде-къде по-големи от мен такива) и си повтарям наум: "Помощ, здравеопазват ме!"

Ех, кмете, кмете ...

Защо ни причиняваш това? Хвалех те, че няколко години поред ни спасяваш от облъчването на пайнерските кифли, Славчотрифоновите глупости и всички емоции, съпътстващи великите им турнета. Дори си затварях очите за това, че си превърнал града в лунен пейзаж. Ромски събор не успя да ни организираш, обаче с другата цигания грешка нямаш. Защо трябваше единственият концерт на Мустафа Сандал да е точно тук, при това безплатен и в работен ден следващата седмица, та да няма как човек да се изнесе другаде? Нямам нищо против междукултулния обмен, той може и да е голяма звезда в южната ни съседка, нека си го слушат. Пял бил с Ерос Рамацоти. Изявата му тук със съпорт Десислава ("най-популярната и сексапилна българска певица" - ха ха ха!) обаче мирише на всичко друго, само не и на култура. Изглежда в БНТ имат доста пари в излишък, щом спонсорират мероприятието.
Те се навеждат удобно и по навик, кмете. Ами ти защо? Не ти ли стига, че по улиците чуваме родна реч по-рядко от чужда? Че в магазините понякога е трудно да се разбереш с продавачките? Че покрай новите документи за самоличност в момента сме под обсада? Защо ни го причиняваш?

Иди, кмете, при Кметъла и се понаучи малко. Какво се прави за доброто на един град, бил той и мъничък и как се организира фест може и да не успееш да разбереш, но поне за безплатните концерти на площада и стадиона попий нещичко. Ако Over the Rainbow например са ти свръх сили, с Любэ можеше да опиташ. Или с Ария - и без това им е време за концерт в България. Тъкмо се чудиш как да развиеш туризма, руските гости са за предпочитане пред сегашните.

Кмете, кмете, време е да се научиш, че живееш в РБ и си избран на това място с гласовете на български граждани. С моя - не. На следващите избори пак ще е така, обаче освен мен, ще те прескочат и още много говорещи български. Ако си решил да разчиташ на плачещите за майчиния си език и на ромите, това е друга работа. Дотук такива намерения показваш.

Кучешки размисли

Днес е един от онези дни, в които сякаш сутринта съм объркала кафето с оцета. Не е от облаците навън. Не ми се прави абсолютно нищо, не мога да избера нито филм (не знам дали ще тръгне на осакатения ми лаптоп), нито коя от трите книги да си дочета. Решавам да се отдам на судоку, далеч от нета, на чист въздух на терасата, с голяма доза кафе. Разсейвало и развивало мозъчните гънки уж ...

Събирам вестниците от няколко дни. Рядко ги отварям, защото ми ги носят вечер и почти всичко вече съм чула по радиото или мярнала в нета найсе пъти. И да не съм, няма особено много за четене. Бърз поглед по заглавията стига.

Хващам първо вчерашния вестник, най-отгоре е. Първа страница боде. Втора и трета - също. Не е от фобията ми от кучета. Вече искам да съм куче в тази държава. Ей такова и от един определен развъдник.

Толкова ли няма други наболели проблеми и важни новини, драги ми журналисти, че сте посветили цели 3 (словом: три страници) на българското овчарско куче?

Може би е някакво съвсем, съвсем случайно съвпадение, че един точно определен човек си пада по тази порода кучета и дори ги развъжда?

Симпатичен ми беше, мъжкарски някак си изглеждаше. От това навиране на образа му отвсякъде и навсякъде, от почти обожествяваването му обаче взе да ми се гади. Бива почести, бива галене на его, вече става банално и досадно.

Тъкмо бях решила от днес нататък да прескачам направо на страницата с кръстословицата и судоку, когато попаднах на тази сладурска снимка на Виктор Гилтяй на пета страница. Интересно защо я няма в никъде в нета, та се наложи да я показвам по този допотопен начин. Но пък си заслужава да се види как шефът на СЕМ Георги Лозанов слуша адски задълбочено депутатите. Жалко, че снимките не могат да записват и звуци, за да се насладим и на вероятно мъркащото му похъркване.

Тази снимка ми оправи настроението.
Вече не ми се крещи. Сутринта се опитах да го направя на едно друго място, по проблем, засягащ голям брой безработни и нечий морал. Отзвукът е очаквано никакъв.

И как да е друг - нито е скандал, нито жълтина, нито пикантерия. Което не е причина да се ядосвам. :) Без значение е, когато има какво друго "да ми направи деня".

Make my day, както се казва. Може и с това :)))