Днес е един от онези дни, в които сякаш сутринта съм объркала кафето с оцета. Не е от облаците навън. Не ми се прави абсолютно нищо, не мога да избера нито филм (не знам дали ще тръгне на осакатения ми лаптоп), нито коя от трите книги да си дочета. Решавам да се отдам на судоку, далеч от нета, на чист въздух на терасата, с голяма доза кафе. Разсейвало и развивало мозъчните гънки уж ...
Събирам вестниците от няколко дни. Рядко ги отварям, защото ми ги носят вечер и почти всичко вече съм чула по радиото или мярнала в нета найсе пъти. И да не съм, няма особено много за четене. Бърз поглед по заглавията стига.
Хващам първо вчерашния вестник, най-отгоре е. Първа страница боде. Втора и трета - също. Не е от фобията ми от кучета. Вече искам да съм куче в тази държава. Ей такова и от един определен развъдник.
Толкова ли няма други наболели проблеми и важни новини, драги ми журналисти, че сте посветили цели 3 (словом: три страници) на българското овчарско куче?
Може би е някакво съвсем, съвсем случайно съвпадение, че един точно определен човек си пада по тази порода кучета и дори ги развъжда?
Симпатичен ми беше, мъжкарски някак си изглеждаше. От това навиране на образа му отвсякъде и навсякъде, от почти обожествяваването му обаче взе да ми се гади. Бива почести, бива галене на его, вече става банално и досадно.
Тъкмо бях решила от днес нататък да прескачам направо на страницата с кръстословицата и судоку, когато попаднах на тази сладурска снимка на Виктор Гилтяй на пета страница. Интересно защо я няма в никъде в нета, та се наложи да я показвам по този допотопен начин. Но пък си заслужава да се види как шефът на СЕМ Георги Лозанов слуша адски задълбочено депутатите. Жалко, че снимките не могат да записват и звуци, за да се насладим и на вероятно мъркащото му похъркване.
Тъкмо бях решила от днес нататък да прескачам направо на страницата с кръстословицата и судоку, когато попаднах на тази сладурска снимка на Виктор Гилтяй на пета страница. Интересно защо я няма в никъде в нета, та се наложи да я показвам по този допотопен начин. Но пък си заслужава да се види как шефът на СЕМ Георги Лозанов слуша адски задълбочено депутатите. Жалко, че снимките не могат да записват и звуци, за да се насладим и на вероятно мъркащото му похъркване.
Тази снимка ми оправи настроението.Вече не ми се крещи. Сутринта се опитах да го направя на едно друго място, по проблем, засягащ голям брой безработни и нечий морал. Отзвукът е очаквано никакъв.
И как да е друг - нито е скандал, нито жълтина, нито пикантерия. Което не е причина да се ядосвам. :) Без значение е, когато има какво друго "да ми направи деня".
Make my day, както се казва. Може и с това :)))
