Спанак с картофи

Уточнявам първо, че по-надолу няма да готвим и да се наслаждавате на катастрофи в кухнята ми, защото ми е пълна мистерия какви са видът и вкусът на подобен бъркоч .

Не обичам спанак до степен непоносимост. В ранна детска възраст бях болезнено слаба и въпреки вродения ми тен, бабите ми си въобразяваха, че съм анемична (а не просто злояда). Тъпчеха ме с какво ли не за напълняване и укрепване, аз си седях на инат все такава кльоща. От онова време помня ясно само топченцата с рибено масло и спанака - винаги гаден на вид и вкус, скърцащ и противен, но пък в огромни дози почти ежедневно. Сигурно бабите ми са пропуснали симпатичната заблуда за съдържанието на желязо в него. Все още го заобикалям отдалече.

Футбол също не обичам. Отдавна минаха времената, когато бягах от училище и ако не ме пускаха без билет, прескачах оградата на стадиона; когато се карахме синя ли е кръвта или червена; когато тръпнех и скачах пред телевизора. После ... (дълга история) и сега бих го забранила с огромно удоволствие, както и телевизията.

Комбинацията от спанак и футбол обаче е нещо много успешно, свежо и зареждащо, особено ако е сервирана от Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиян Вергов. Дълго търсеният текст, който да пасва и на тримата, се оказва "Спанак с картофи" по Золтан Егреши.

 още снимки тук и тук

Комедията е хит в почти цяла Европа, от няколко месеца - и у нас. Постановката на Богдан Петканин обикаля страната и успя, за щастие на всички, препълнили залата, да стигне и тук. Искаше ми се някой от ръководството на местния театър да беше дошъл да гледа как се прави успешно представление, за да престанат да се инатят и да започнат наред с Бисер Киров, Веско Маринов и постните си изяви, да приютяват и гостуващите групи в хубавата си, широка и удобна зала, а не да ги гонят в Младежкия дом, където добрата видимост е за обичайните правостоящи, а седящите (уж) щастливци виждат най-вече главата на този от предния ред.

И ако претопленият спанак е вреден за здравето, то повторното гледане на "Спанак с картофи" би било допълнителна и препоръчителна доза удоволствие и смях. Тримата актьори са много чаровни и влизат чудесно, до най-малките детайли, в кожата на героите си - футболни съдии. Преди и след мача на сцената (тяхната съблекалня) сменят дрехи и настроения, изпадат в спомени, философски настроения и бяс, водят безумно забавни и свежи разговори.

Артиста (Бахаров), най-интелигентният и отнесеният от тримата, страда от тежък махмурлук и от загубата на любимата Марияна, съчинява наивни стихчета и присъства на мача само телом, Поетичните му опити насърчава Сапуна (Карамазов), другият страничен съдия, разжалван заради гафове, безработен, разведен, самотен, страдащ заради децата си, без принципи и морал, едновременно плетящ интриги и умилкващ се около колегите си. Тънкоустият (Вергов) е главният съдия, зализан, излъскан, амбициозен, драпащ за чиновнически пост във ФИФА, мразен от помощниците си - на единия е отнел кариерата, на другия - жената. Тройката не проработва успешно, правят си доста забавни номера и провалят мача (двете полувремена се изнизват с Брамс). Подгонени от феновете и от различни страхове, в заключената съблекалня накрая съдиите установяват, че любовният триъгълник всъщност е бил четириъгълник и вече е станал петоъгълник.

Пречупването на различни житейски проблеми и ситуации през иначе скучната тема футбол успява да направи "Спанак с картофи" една много забавна и интелигентна комедия, в която всеки, освен обилното количество смях и свежи реплики, би открил и нещо от себе си.

Горещо я препоръчвам както на запалянковците, така и на непонасящите футбол. :-)