вторник, 22 март 2011 г.

Неизпратено писмо

Помниш ли когато нямаше мобилни телефони (или бяха все още рядък лукс), колко влудяващо беше при случайните раздели, докато се доберем някъде до апарат или дойде време за следващия разговор? Помниш ли как можехме да говорим за всичко и времето никога не ни стигаше? И всички онези неща, които правехме заедно, местата, на които бяхме и непрекъснатите планове? Помниш ли, че говорехме, дълго и много и мислехме в множествено число? Импулсивните бягства от всичко около нас, което ни разваля идилията? Моментите на уединение в нашия свят, които успявахме да си откраднем от многото приятели, случки и шарени емоции? Помниш ли как можеше да чуеш шума на морето, да вдишаш гората, да пиеш вода от рекичката и да ми уловиш светулки?

А помниш ли една дълга разходка по пустите улици някога през едно лято? В горещата нощ звездите се стапяха сред многото луни на лампите и светлините на витрините. И когато пред едната въздишах леко театрално по греховно скъпо бельо, помниш ли какво ми каза през смях? „Кажи на колегите си да ти съберат в касичка пари за него – и без това те ще го виждат непрекъснато, очертано под дрехите ти, не аз.”

Тогава го приех за закачка. А тя някак неусетно се превърна в бодяща истина. Колегите (приятелите, близките) не само виждаха повече какво нося и гадаеха за другото. Те забелязваха. Те ме слушаха повече и чуваха какво казвам. Ти започна да се превръщаш в едно тихо присъствие, по навик. Сам си го избра. Както и да ме възприемаш аналогично. Като кафето сутрин, изпито набързо – вече не усещаш дали горчи или е сладко. Като удобното ти местенце на дивана, което си е винаги там. Като закачалката в ъгъла, на която заедно с якето си оставяш да виси и това, което ти е скапало деня.

Знаеш ли, че ми се счупи нокът? А по коя песен съм луднала сега? Знаеш ли какво чета? За какво мечтая, какво сънувам, от кое ме боли, на какво се усмихвам и кое ме разплаква? Знаеш ли кога се чувствам в безтегловност, кога летя надолу по пързалката и кога се усещам с криле? Не знаеш. Отдавна не знаеш, защото даденостите не те интересуват, те са ясни. Това го знаят различни други хора, успели да разбият черупката, в която неволно ме затвори. Ти нищо не знаеш и нищо не искаш. Ние вече означава две почти успоредни съществувания.

Забелязваш ли, че ти пиша почти само в минало време и колко малко „сега” има? И че няма нито едно изречение, съдържащо „ще” или многоточие?

Написах ти неизпратено писмо.


Unspoken words - so many unspoken words
They cannot lie to me anymore
Unspoken words - words so full of meaning
They cannot lie, they're from inside


23 коментара:

  1. Интересно писмо :)
    Моите думи - думи за теб :D
    http://soundcloud.com/veronicavalkova/obektiv-sreshta

    ОтговорИзтриване
  2. Някак тъжно и до болка познато чувство в красиви думи...

    ОтговорИзтриване
  3. Щом ще слагаме удивителни - !!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Вал, подсещаш ме, че е време да се върна при морето, откъдето със сигурност ще изпращам по-забавни писма.

    Selene, за съжаление рано или късно почти всеки преминава през част от това.
    Иначе нямаше да има толкова приказки, розови романи и романтични бози, които да ни убеждават в обратното.

    -------------
    Нищо не можеш да направиш срещу:
    If you were dead or still alive,
    I don't care,
    освен да отговориш по същия начин. Гадно, но факт.

    ОтговорИзтриване
  5. Сигурно и аз имам някое такова неполучено писмо...
    ---
    Помниш ли старата варненска "Валентина"?
    Стояхме с Нея пред щанда и Тя каза:
    - Как мислиш?Според теб кремавата, или резедавата нощница по-добре ще ми стои?
    -Според мен, която и да е, ще ти стои все на врата , така,че вземай която искаш!- казах с присъщия си хумор аз
    Младата продавачка се усмихна дискретно, старата се изхили басово като мъж, Тя стисна устни, обърна се рязко и тръгна бързо към стълбите, аз след нея притеснен, хлъзнах се паднах ...всички се изсмяха, а Тя най-много.
    -Има Господ...-каза.
    --
    Обаче не се върнахме на щанда, купихме нощница от друг магазин, май от малката Валентина. Резедавата!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Сякаш буца ми засядаше в гърлото, докато четях и сигурно и аз щях да добавя само безгласна, но казваща много удивителна.
    Но мога да го напиша - болезнено!

    ОтговорИзтриване
  7. Миленка и всички, които реагирахте безмълвно с удивителни, надявам се, че сте успели да разтоварите всички породени отрицателни емоции веднага, щом сте излезли от тук.

    Кръстю, мен ме учеха от малка, че тези неща всъщност се наричат шалчета, именно защото постоянно са нечий врат. :)

    ОтговорИзтриване
  8. точке, поздравявам те с любимата ми песен на UDO
    http://www.youtube.com/watch?v=Zg8Gg2pMjYY

    :)

    А удивителните са извънземни знаци:
    ! - означава "обичаме те"
    !!! - означава "секс"

    :D
    :P

    ОтговорИзтриване
  9. Ламоте, на мен също ми е любима, благодаря. Руските му залитания понякога са много сполучливи, с Ария също.

    Ей, разконспирира ни тайната кореспонденция с Ел значи! :)

    ОтговорИзтриване
  10. o, Удо Диркшнайдер с Ария! И нея много харесвам, нищо че Удо е много грозен :)

    @Миленке, защо не мога да вляза в блога ти :(
    пробвам и не става :( Да не си пуснала твои скандални снимки :)

    ОтговорИзтриване
  11. Ламоте, изчакай още 5-10 мин, колкото да се разкрася на фотошопа:P:D

    ОтговорИзтриване
  12. Ламоте, Удо може да е грозен, но винаги е адски чаровен. Дори и с много коса. :D
    Предпочитам такива като него и като Белмондо, отколкото нещо лъскаво, кухо, студено и неемоционално. Нищо не разбирам от мъже, нали? :)

    П.П. Свирнете после и аз да видя резултата от фотошопенето. :)

    ОтговорИзтриване
  13. А Ламот се оплаква че не разбира руски :)Удо трябва да го е научил :)
    Сега си намерих нещо свежо и добро :)
    Muse - Live At Glastonbury Festival (2010)
    http://rutor.org/torrent/88630/muse-live-at-glastonbury-festival-2010-dvd5

    ОтговорИзтриване
  14. Вал, ще го дръпна веднага, щом си разрина харда. Срам ме е да кажа колко филма чакат за гледане, откакто се натрових с няколко от номинираните и наградените с Оскари (последно гледах седмица преди церемонията и след тях филм ми звучи като мръсна дума).

    Алтернатив точно слушам рядко, внимателно и избирателно, но това си заслужава.

    ОтговорИзтриване
  15. Точе, никаква гласност няма да даваш да тайната ни кореспонденция и любовните стихове, дето ти ги пращам всяка сутрин за добро утро, докато пиеш...ъъъ...знаеш какво!

    И щом Ламот е рекъл - !
    Аве аз съм пишела много любовно - почти всяко изречение завършвам с !
    :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ел, ЪпсурТ - това си е наша тайна! Неразбиваема и от чуждопланетни СРС-та. Ламот сигурно се досеща само от някой изтърван коментар. :)

    Онова не го пия вече, защото го обичам, а за да произвеждам тор - моят принос в божествените повели за самозадоволяване. Останалите етапи от картофопроизвоството се полагат по дифолт на съкооператорите, т.е. на свеки. :D

    ОтговорИзтриване
  17. Така се разчувствах, че забравих да ви върна ! (няколко пъти, обаче в отделни изречения, не събрани по три. :Р~)

    Липсват ми леещите се в близко минало из блоговете любов и романтика. Дори и без тези удивителни - постоянно получавам едно писмо в пощата си, което ми напомня. Когато ми се схванат пръстите да ви спамя из блоговете, ще взема да го пусна тук. :D

    ОтговорИзтриване
  18. Скъса ми сърцето с това писмо. Чак думи не ми останаха да напиша, това, което почувствах.

    ОтговорИзтриване
  19. Ако веднага не си върнеш на лицето чаровната и заразяваща усмивка, никакво кафе повече с теб. ;)

    ОтговорИзтриване
  20. Тя си е там, по-истинска от всякога.

    ОтговорИзтриване