Ако не сте родители на ученици, все някога сте чували от близки или познати за истерията при завършването на някоя образователна степен и сте щастливци, че не сте усетили отблизо неприятния й, вонящ дъх.
Златни дрънкулки, битова електроника, екскурзия/почивка (и каквото още се сетите) за класната. Надпреварата е страшна, мозъчната диария на родителите-активисти, ръсещи идеи, е силно притеснителна, а исканите суми понякога - доста сериозни за хора, каращи на заплата.
Така и не разбрах целта на заниманието. Да обзаведем госпожата с нещо желано (тактично се подпитва далеч преди това какво да е)? Мне, май да й благодарим. Не е ясно особено за какво извън това, че си е вършила (може би) работата и то в работно време. Нещо, за което си е взимала заплатата, без да регистрира някакви главозамайващи и масови резултати при питомците си. Така благодарим още от детската градина и продължаваме през няколко години. Усмихваме до сълзи госпожата и учим децата си, че нещата в този живот стават с подаръци, така трябва. Правим ги материалисти.
Всякакви изгъзици бях виждала и чувала покрай благодаренето, но тази вечер съм просто без думи. На гърба на иначе скромните отпред тениски (само с емблемата на училището), с които са били пременени всички четвъртокласници на последния си учебен ден, се мъдри ето това недоразумение:
Не знам с какво материално е бил придружен този безумен жест на подмазване. Това не е уважение, не! И не знам също кой има нужда от специализирано лечение: който го е измислил, който си е дал снимката, който го е позволил или който ще го носи или ще позволи евентуалното му носене. Грозно, кичозно, несмилаемо, антивъзпитателно ... с две думи: невероятно тъпо.
Аз в четвърти клас вече си събирах картинки с цици :D :D
ОтговорИзтриванеДобре де, ще коментирам по темата :р не е хубаво да се носят такива фланелки, напомнят на тоталитарните устои :р
А аз си мислех, че тогава си си падал по камили. :Р
ИзтриванеТази тениска съм 99,99% сигурна къде е вече, защото си познавам хората. :) Ако има поне частица остатъчен разум и у другите родители, ще ги забранят на децата си. Но вероятно няма, щом тениските съществуват.
тва е като некролог :D
ОтговорИзтриванеАбсолютно!
ИзтриванеХаха..! I love my teacher! Трябваше да е на черен фон, с малко метъл елементи, класната с ореол и щеше да е супер!;))
ОтговорИзтриванеМоята дъщеря завърши тази година и подариха на класната си шарж, нарисуван по нейна снимка. Страхотен беше, чак й завидях. :)
Нещо такова, нали? :D Ще им подхвърля идеята към края на 7-ми клас. :)
ИзтриванеДъщеря ти е от малкото щастливи случаи, в които нещата се случват нормално, без показност и изсилване. Както и трябва да бъде - нещо нетрадиционно, мило и изненадващо, за спомен и породено наистина от уважение и топли чувства.
Може би трябва да оставят децата да решават сами, те не биха допуснали издънка като тази. :)
Точе, аз се чувствам напълно готова да нося идеята ти. също така се чувствам и спасена! :)
ИзтриванеАко масовото й носене ще го доведе през лятото, веднага поръчвам няколко. :D
ИзтриванеП.П. Откъде ги изкопаваш тези стари постове днес, аз съм ги забравила изцяло. :)
Умопомрачително :)))))))))))))))))))))) !!!!!
ОтговорИзтриванеАко енергията и мисловните усилия, похабени за подобни цели, се акумулираха за по-полезни и смислени неща, светът отдавна щеше да е друг. :)
ИзтриванеНавремето при завършването на детската градина, една дама решила да подари златно ланче на госпожата, но без да се допита до нас... Накрая с цялото си нахалство реши да събира от всички нас пари за нейният подарък...познайте дали и дадохме.
ОтговорИзтриванеЧудесно сте я подредили. :)
ИзтриванеАз попадам все на едни амбициозни родители, успяват да направят агитка от съмишленици, да си пробутат идеите и (което е най-лошото) карат децата си да събират сумите от съучениците си и всеки несъгласен мърморко е заклеймяван като цепещ се от колектива стисльо.
До 7-ми клас за всеки рожден ден и Нова година обзавеждахме госпожите с някаква саксия + скъп комплект от Avon. Понеже на никого не му се занимавало, пък това точно се ползвало и на родителката-активистка й било най-лесно като техен дистрибутор ...
Протестите ни с още една майка, че няма нужда от подаръци и идеята за такива ни е несмилаема, не минаха. Резултатът беше, че спряха да ни канят на по питие след родителските срещи, за да обсъждаме минимум два часа манджи, сериали, половинките си и да досаждаме на госпожата с подвизите на нашите най-най- във всяко отношение дечица. Много се разстроих, непрекъснато си разплитам чорапите от мъка. :D
Всяка година, за рожден ден, за Нова година( тогава нали 'нямаше' Коледа), абе за всякакъв повод, на класната ни( която ни беше от 3-ти до 8-ми клас, мрачна и злобна преподавателка по руски, стара буржоазка, но дисциплинирана по социалистически), подарявахме - златни обеци, герданчета, чанти, които винаги, ама винаги биваха съпроводени от сервизи за : чай, рибни сервизи, за десерти, за супа, за основни , за предапетайзери и прочие стъклария....Тва става по комунистическо време, сещаш се;) И на един нейн рожден ден, вече нямахме идея какво, та взехме и и купихме чепици, златисти, с чантичка( златиста) към тях. Оная кобра като ги видя, че като се развика как нямало да и подхождат на еди-кой си тоалет, малееее, скандал.Баща ми като разбра изобщо цялата галимация( щото той човека бачкатор, не се интересуваше, само даваше пари:)), отиде и за без малко да и навре подаръците, няма ти казвам къде. След много години се случи така, че бяхме поканени само някои от вече бившите и ученици у тях по случай пенсионирането и. Идея си нямаш колко много сервизи видяхме. Всичките подредени в секции, с надписи- кой от коя година е, по случай какво.Изобщо неизползвани. Онемяхме. :) .
ОтговорИзтриванеМалко се отпилях. Та исках да кажа, че тва с тениската е еба ти 'готЕният' култ към личността:))) Сега, с моите деца , положението е много различно:) Цветя и торта, купон и веселба, никакви материални неща;) И те така, Точе;)
Весело е било при теб, Идка. :)
ИзтриванеМислех си, че това е епидемия, дошла в новите демократични времена заедно с по-свободния ред в училищата, но ти ме опроверга. :) Децата ти са късметлии. Може би защото при мен липсваха такива мероприятия, сега ми се връща тъпкано с моите. Или те не са случили на училища и на неформалните им порядки, на съученици и техните родители. А може и такъв тип благодарене да е териториално разпространена напаст. :) Доста години живея вече тук, не са само изолирани случки.
Мисля да ползвам идеята от снимката за бърз пробив на новата работа. Там много се цени култа към личността и това е визуално и натрапчиво онагледено. Та вече имам няколко портретчета предвид, които да ми донесат цяла кошница с червени точки. :) Е, заедно с тях ще ме засърбява честичко и нежното продължение на гърба от масовите благословии на колегите, но си струва веднъж в живота си и аз да успея да се циментирам някъде. :) Още Макиавели е открил, че целта оправдава средствата. :D
Няма да изпадам в излишни откровения, за това само ще потвърдя това за Макиавели:))) Давай смело!:)
Изтриванебрей, че аз на кой свят съм живяла... Никога, ама НИКОГА не сме подарявали каквото и да било на учителите си. Учила съм в елитни училища (това не е хвалба!) и учителите ни бяха всичко за нас, а те се раздаваха максимално. Обичахме ги повече от родителите си. И до ден днешен като се срещнем или започнем да се оплакваме от живота и ударите му, винаги си даваме примери от ученическия живот - какво би казал този учител, какво би направил онзи преподавател. Това, което бихме могли да им подарим сега е добри специалисти, хора, с които да се гордеят. Това важи и за студентските преподаватели - те са още по-близо до нас и много се радват на проектите и успехите ни. Просто... един ден искам да се почувствам като тях... знам, че няма да вися на нечий потен гръб и се радвам за това... :)))
ОтговорИзтриванеГергана, чудих се и аз. По мое време също нямаше нито омилостивяване на проклетии по този начин, нито признателност към добрите учители, които наистина обичахме и ни научиха на много и без такива екстри. Въпреки това, повечето от тях (и от двата вида) пазят хубави спомени за нас. При редките срещи все още ни знаят имената, кой в коя паралелка е бил, с кого е седял на един чин, какви забавни и не толкова лудории е вършил ... Помнят и случки, които ние сме забравили.
ИзтриванеМога само да съжалявам, че децата ми не учат при тях или при такива като тях.
Всъщност по мое време ги нямаше много от нещата, които сега са практика (не особено похвална) в училищата, така че не трябва особено да се учудвам. :)
хаха, пренебрегвайки нерадостния факт, че сме от по-старото поколение, оставам с надеждата, че всичко това е за добро - в смисъл, че децата ще се научат да си плащат за всичко, защото... знаеш ли как ме сюрпрезира един клиент от "нашето" поколение - беше решил, че ми е приятел, което автоматично го освобождава от плащане за приемане на иначе доста проблемния му строителен обект ;)
ИзтриванеСимпатяга е този господин. :D
ИзтриванеДали навсякъде пробва да мине само с един гол чар? :)
Отношението по плоскостта ученик - учител се е деформирало до неузнаваемост от мое време насам. Явно. Не знам как човек с толкова болно его и незряла самооценка ще служи за положителен модел за поведение на децата. Дължа 1/3 от личността си на учителката ми по френски от гимназията, не мога да си представя фин човек като нея да се окичи с нещо толкова просташко като подмазване 24 карата. При тези обстоятелства не виждам защо учителите се оплакват от учениците си, на зла круша - зъл прът.
ОтговорИзтриванеСкай, не искам да слагам всички под един знаменател, но е факт, че много се е променило и то не към добро. Няма го онзи респект към учителите, нито тяхното желание да преподават, вместо да си избутват часа, оправдавайки се с лошата дисциплина. Която си е факт - карти, смс-и, игрички на телефона, дори и филми ... Не смеят да изгонят никого, защото не може деца да се мотаят по коридорите по време на часа. Децата са наясно с това и с правата си (най-вече), репликират, обиждат, заплашват, държат се грубо или напълно отсъстващо - все неща, които преди нито се позволяваха, нито минаваха безнаказани. Ако ги е имало, са били по-скоро изключения.
ИзтриванеИ сега, с този нов бисер, че двойката вече не е слаба оценка и с нея се преминава в по-горен клас, кой ще се стимулира да преподава по-добре, да учи повече или да се държи по-възпитано?
От многото учители, с които се запознах покрай децата, по-малко от пръстите на едната ми ръка са тези, които си вършат добре работата (видно е от отношението към тях и от резултатите), заслужили са си уважението и никога нямат проблем с дисциплината на класа.
Опитвала съм се да се убеждавам, че може и да греша за останалите поради оскъдни впечатления от родителските срещи или пък субективно отношение на детето ми. Не се получава. Питам го примерно как е госпожата по английски, който му е основен и почти единствен предмет тази година - доволен ли е, как ги подготвя ... (защото и езиковите паралелки вече не са това, което бяха). Най-силно ги е впечатлила не в часовете, не с чар, а с това, че спи с кучета. Отговарям, че много хора си гушкат питомците. Да, ама не голи, в особена поза и с голям дог отгоре, че и с качени снимки във фейса, ме контрира той. Какво уважение може да очаква такъв преподавател, респект, внимание в час, интерес към предмета...?
Примерът ми беше само и изключително за класната ни. Другите ни преподаватели се радваха като малки деца и на цвете.Гери, за елитна( уж) гимназия идеше реч при мен. Може би и от там разбирането на 50% от учителите беше криво относно това. :)
ОтговорИзтриване