Помните ли това сладко малко момченце, което тъгува за дома си и за пудинг? Това е Пуд М-найсти, потомък на славен и древен род. Днес, докато си ровех из Хилядата немски приказки, открих историята на неговите прадеди и какво са ни оставили те в наследство.
Понеже Ностро непрекъснато ме яде за преводи, надявам се след тази приказка (която е кулинарно ориентирана, напълно по вкуса му) да спре поне за малко. :D
Как пудингът дошъл в Европа
Живеело някога едно момче, което много обичало пудинг. Ядяло сутрин, обед и вечер, а понякога и през нощта. Момчето се казвало Пуд. Вкусният десерт би трябвало по-късно да е кръстен на него.
Да се върнем на нашата история. Пуд бил принц. Той живеел в Неописуемо красивото кралство в Земята на мързеливите маймуни. Не си мислете, че всичко било чудесно. Не, там също имало ред. Баща му бил кралят на тази страна. Народът обаче бил толкова послушен, че кралят му давал много свободи и никакви заповеди. Нямало и училища, само едно Огледало на мъдростта. Ако някой искал да узнае нещо, просто го питал и огледалото отговаряло. На някои вече било помогнало. На златотърсачите казало къде да открият злато, на ловците – къде да намерят най-хубавия дивеч и на принцесата – къде бил най-храбрият и благороден съпруг.
Неописуемо красивото кралство било обаче само една малка държава. Било един единствен голям остров. Откъснато от света. Затова и все още девствено и непокътнато. Макар да имал многобройни възможности за свободното си време и нямало нужда да работи, Пуд искал да види нещо повече от своя остров. Искал в далечните презморски земи. Любопитен, запитал огледалото как може да напусне острова. Огледалото се колебаело и Пуд повторил въпроса си. Огледалото пък го запитало, как така ще иска да напусне острова. Пуд помълчал, след което му заповядал да отговори най-накрая. На огледалото не му оставало нищо друго, освен да го направи. То казало: "Зад мен има малък хълм и в него – пещера. Ще я намериш лесно, защото бръшлянът расте рехаво там. Когато си в пещерата, следвай светлината и ще ... "
Ала Пуд бил тръгнал и не чул последните думи на огледалото. То му казвало, че който напусне веднъж тази земя, никога няма да може да се върне, защото е безумно трудно да я намери. Пуд вече се промъквал през шубраците в пещерата. Следвал светлината на свещите и се учудвал, че не гаснат. Е, може и да са били електрически. В края на тунела стигнал до една голяма вълшебна сфера. Тя имала врата, Пуд се запътил натам и влязъл. Едва се затворила вратата и сферата започнала да се върти. Въртяла се все по-бързо и по-бързо. А когато спряла, Пуд се намирал в Гринуич в Европа. И единственото, което ни донесъл освен себе си от Земята на мързеливите маймуни , била рецептата за пудинга.
Благодаря, Пуд!
© Ali Araytac




