неделя, 1 май 2011 г.

Поздравителен адрес

„Йосарян обясни, че парите идвали от фирмата, в която работел – още се водел в щата като полуработещ, по-точно като полупенсиониран полуконсултант и можел да остане там цял живот, при условие че никога няма да прави опити да работи.

-
Това е само една от професиите ми. Работя на непълен работен ден за цяла заплата и никой не се вслушва в повече от половината неща, които казвам. За мен това е полупенсиониран полуконсултант, не съм ли прав? Фирмата ми плаща сметките.
....

-
А ти с какво се занимаваш?
-
Възразявам.
-
Не бъди толкова докачлив.
-
Отговарям на въпроса ти – любезно го осведоми Йосарян. – Възразявам на неща, които не се покриват с нравствените ми критерии. Понякога се скъсвам да възразявам. А те карат, както си знаят или се отказват. Аз съм съвестта на фирмата, нравственото присъствие, това е още едно от нещата, с които се занимавам ...”

Джоузеф Хелър, „Залезът”

Впечатления от книгата - тук.

***

„Едничката сериозна цел на всеки ръководител – продължи приветливо Грийн – е да стане излишен колкото се може по-скоро и след това да няма собствена работа, докато не го издигнат на поста вицепрезидент или не се пенсионира.”

***

„Том ме научи, че ако обикалям с празен лист хартия, мога да прекарам колкото си искам дълго (работно време), без да си мръдна пръста.”

***

„Кейгъл е способен и опитен, но това вече е без значение. От значение е, че няма лустро.”

***

„Казвам си (мъдро) в заключение, че е тъп този, който е убеден, че е мъдър – като нас, мъдрите възрастни хора в компанията, които по цял ден влизаме и излизаме крадешком, плашим останалите по бюрата, стаичките и тоалетните и се опитваме да избягваме хората, които ни плашат. Идваме на работа, обядваме и си отиваме в къщи. Пристъпваме тържествено насам – натам, сменяме партньорите си и се мотаем навсякъде, гледаме да ни забележат и да ни погладят по главата и правим разходки до дома, докато един ден не се строполим мъртви.”

***

„Смята се за много по-добър тон да водим битки подло, зад гърба, вместо да стигаме до пряко сблъскване, при което се дава външен повод за оплакване ... Всички ние се обръщаме приятелски един към друг, на равнището на първо име, особено към хората, които ненавиждаме (колкото повече ги ненавиждаме, толкова по-приятелски гледаме да се държим) ... Имах навика да окуражавам момичетата, които свалях, да ме наричат по име, но от опит научих, че винаги е по-добре, по-сигурно и по-ефикасно да запазваш разстоянието между началника и подчинения, между работодателя и работника – дори и в леглото. (Особено в леглото.)”

***

„Компанията си има своя политика за чукането. Смята се в реда на нещата. И изглежда, всички знаят това (въпреки, че не е описано в нито един правилник на служителите). Да приказваш за чукане е дори по-редно, отколкото да го вършиш; но да го вършиш, също е в реда на нещата – въпреки че да разправяш как се чукаш с жена си не се смята за редно ... Но да се чукаш с жената на някой друг си е съвсем в реда на нещата, при условие, че съпругът не работи в компанията или не е някой известен човек, когото всички харесват ... Компанията одобрява чукането, ако се прави с възторг и устрем, с чувство за хумор, просташки и сръчно, без емоции; с момичета, които са млади и хубавички или с жени, които са по-зрели и необикновени или имат някакъв друг чар; без много шум и поне с някакъв малък формален белег за дискретност; без даване на гласност или каквито и да е други сериозни усложнения, съпровождащи любовното приключение.

Чукането (или обсъждането на чукането) е важна съставна част на всяка конференция на компанията и има решаващо значение при избора на място за провеждането й ... Почти всеки в компанията се чука (или дава вид) или най-малкото говори така, сякаш го върши (или го е вършил). Всъщност това вече е станало comme il faut на конгресите на компанията – дори най-висшите и най-старите, импотентни мъже в компанията – всъщност най-вече те – перчейки се, игриво загатват за собствените си и чуждите сексуални отклонения, когато произнасят речи на откриването, дават преценки, представят някого или отправят неофициалните встъпителни думи към речи на по-сериозна тема.”

Джоузеф Хелър, „Нещо се случи”




Така се прави – работи се точно по този начин, в такъв колектив и в компания с такива ценности. Той знае! :-)

Не е случайно - роден е на днешния Ден на труда преди 88 години.





Днес е денят на талантите. Четеш, омагьосваш се и онемяваш след думите им. Специален поздрав за Скай - всичко най-най и много поводи за усмивки! :-)


Честит празник и на всички, които се трудят; които искат да се трудят, но по ред причини не могат; които не искат, но им се налага; които го правят само за удоволствие/слава/пари/престиж, от скука или необходимост и т.н. и т.н...


И честит ви май! :-)

17 коментара:

  1. Честит ни Хелър бе, не 1 май. :))

    ОтговорИзтриване
  2. П.П. Аз съм влюбена в ей тази му книга. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Фроги, когато се докопам до нея, ще се Флюбя и аз. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Можеш да се обзаложиш, Точе. И не е мрачна, както оставя впечатление неграмотното резюме - Давид е самокритичен супер пич, със страхотно чувство за хумор. А Соломон е смотан, плагиатстващ и пресметлив сухар. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Сигурна съм, Фроги, отдавна й се каня. Чакам любимият ми букинист да я намери, защото онзи ден пак си купих една ценна и търсена отдавна книга, "само веднъж четена и в много добро състояние" от случаен човек и като я получих, ми причерня. Предупредих хем, че пожълтелите страници не ме притесняват, важното е да не се разпада.
    От този човек получавам всичко така, сякаш аз съм го чела и на много прилични цени.
    А на някои хора трябва със закон да им забранят да пипат книги, защото четенето им е жива гавра.

    ОтговорИзтриване
  6. Ааа,и твоят любимец обича да се труди .Нищо ,че сега е на социални помощи :D
    http://www.avtora.com/news/2011/04/27/deyan_nedelchev_pred_avtora_com_ocelyavam_blagodarenie_na_tova_che_sum_lud

    ОтговорИзтриване
  7. Хелър го залюбих още с първата прочетена книга - (естествено) "Параграф 22".
    Не знаех обаче, че сме почти набори с него. Точе, благодаря ти за поздрава, много точно си нацелила избора на музика :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Скай, вече я разлюбих тази книга. Колкото пъти я чета, все не мога да реша онази задача - как купуват яйцата по 7 цента и ги продават с печалба по 5 цента. :)))

    Снощи ме осени някакъв блед спомен от блоговете как чакаше Спирита. :)


    Вал, този като го чуя и всичко ми се разтреперва. :) "За професионалисти като мен няма работа." И си вярва, миличкият ... :))) Искам и аз такива помощи и то да ги получавам там. Нищо, че не мога да плаша хората толкова успешно. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Честит рожден ден на (пля)Скай!!! :) Да ни е жива и здрава :) и все да се гордеем с нея :D

    Ех, Хелър е роден на този ден, а единствения по-известен, който има рожеден ден като мен, е Барак Обама :(

    хм, аз освен Параграф 22, на Хелър нищо друго не съм чел, но ще опитам и с предложението на Фрогеску. Нали е за богове :)

    ОтговорИзтриване
  10. Ламоте, опитай после и с "Залезът". Не е точно като Параграфа, малко по-описателна (с по-малко диалози), по-подредена е и с по-мек черен хумор, но Йосарян, Майлоу и още няколко са си същите, макар и поодъртели. :) Поне такива са ми впечатленията до около средата, дано се запазят.

    Ти добре ли порови великите личности около рожденния си ден? Не че Обама не е достатъчен, ама не може да няма още. :)
    Хубаво щеше да бъде и да имаме частичка общо с тях, тъкмо чета сега: Султан Селим І, Джеймс Клавел, Изабела ІІ, Джузепе Верди, Хенри Кавендиш, Фритьоф Нансен ... Виждам откъде един друг познат рожденник (ще му премълча името) е наследил някои качества, както и талант на (псевдо)учен и изследовател. :) А аз - нищУ. :(
    Сигурно заради нас двамата са го обявили рожденния ни ден и за Световен ден за психично здраве. :D

    П.П. Доги да не ни е изпреварил за тортата на Скай? :D

    ОтговорИзтриване
  11. Моят е с Тина Търнър и съм доволна! Доволна съм също и от факта, че не сме в една година. :))

    ОтговорИзтриване
  12. Ааааа Фроги, при теб има чудесно съвпадение. :) А за различните набори съм убедена, че си много доволна. :D

    ОтговорИзтриване
  13. Хей, Флюбените!
    Изпюскахте всички торти, за мен трошичка не оставихте, лами такива!
    :)
    Откъде имате време толкова да четете ви се чудя!
    :D

    ОтговорИзтриване
  14. Друго са яли, Ел. Вероятно зелен чесън или лук. Тортите са толкова красиви и хм ... изразителни ;), че ще бъдат съхранявани за вечни времена в музей, охраняван от Доги. Пък аз имам фобия дори от булонки, та продължавам само да се облизвам с навлажнени очи.

    Има да изпълнявам норматив, все някой в една къща трябва да се жертва да върши нещо и заради останалите (ядене, четене, чистене, спане ...). Освен това аз не чета, а се радвам на картинките. :) Сега ще си правя колекция от едни забавни книжки, като малка си ги бях кръстила "с мърдащи картинки". :D

    ОтговорИзтриване
  15. Ел, за пореден път ме светнаха днес защо четенето е вредно. :D

    "Как очаквате децата да слушат родителите си ... Тарзан живее полугол, Пепеляшка се връща вкъщи в полунощ, Пинокио лъже през цялото време, Аладин е царят на крадците, Батман кара с 320 км / ч, Спящата красавица е мързелива, а Снежанка живее със 7 момчета. Ние не трябва да се изненадваме, когато децата се държат зле! Те учат това от книгите ..."

    ОтговорИзтриване
  16. Хахаа - ама Точе - не ти ли стига, че цял ден ме разсмиваш по мейла!
    :)))
    Аз лично от най-ранна възраст много съм се възмущавала на действията / бездействията / тук леко се включват законите на роботиката пхааа / на бащата на Пепеляшка.
    Що за родител е този - да гледа как няква смотла и дъщерите й, издевателстват над родното му дете.
    Пфуууу...

    ОтговорИзтриване
  17. Възмутителен е този баща, да. Веднага се сещам и за още един такъв - онзи на Хензел и Гретел. И после що децата имали развалени зъби. При такава камара нездравословни захари, поднесени в атрактивния вид на къщурка, как да устоят?

    А за онази мързелана, която си проспала младините в очакване на принца, какво ще кажеш? Затова девойките сега нищо не умеят, освен креватните необходимости. Щото ги учат да лежат и да чакат ...

    ОтговорИзтриване

Web Statistics