Поздравителен адрес

„Йосарян обясни, че парите идвали от фирмата, в която работел – още се водел в щата като полуработещ, по-точно като полупенсиониран полуконсултант и можел да остане там цял живот, при условие че никога няма да прави опити да работи.

- Това е само една от професиите ми. Работя на непълен работен ден за цяла заплата и никой не се вслушва в повече от половината неща, които казвам. За мен това е полупенсиониран полуконсултант, не съм ли прав? Фирмата ми плаща сметките.
....
- А ти с какво се занимаваш?
- Възразявам.
- Не бъди толкова докачлив.
- Отговарям на въпроса ти – любезно го осведоми Йосарян. – Възразявам на неща, които не се покриват с нравствените ми критерии. Понякога се скъсвам да възразявам. А те карат, както си знаят или се отказват. Аз съм съвестта на фирмата, нравственото присъствие, това е още едно от нещата, с които се занимавам ...”

Джоузеф Хелър, „Залезът”

Впечатления от книгата - тук.

***

„Едничката сериозна цел на всеки ръководител – продължи приветливо Грийн – е да стане излишен колкото се може по-скоро и след това да няма собствена работа, докато не го издигнат на поста вицепрезидент или не се пенсионира.”

***

„Том ме научи, че ако обикалям с празен лист хартия, мога да прекарам колкото си искам дълго (работно време), без да си мръдна пръста.”

***

„Кейгъл е способен и опитен, но това вече е без значение. От значение е, че няма лустро.”

***

„Казвам си (мъдро) в заключение, че е тъп този, който е убеден, че е мъдър – като нас, мъдрите възрастни хора в компанията, които по цял ден влизаме и излизаме крадешком, плашим останалите по бюрата, стаичките и тоалетните и се опитваме да избягваме хората, които ни плашат. Идваме на работа, обядваме и си отиваме в къщи. Пристъпваме тържествено насам – натам, сменяме партньорите си и се мотаем навсякъде, гледаме да ни забележат и да ни погладят по главата и правим разходки до дома, докато един ден не се строполим мъртви.”

***

„Смята се за много по-добър тон да водим битки подло, зад гърба, вместо да стигаме до пряко сблъскване, при което се дава външен повод за оплакване ... Всички ние се обръщаме приятелски един към друг, на равнището на първо име, особено към хората, които ненавиждаме (колкото повече ги ненавиждаме, толкова по-приятелски гледаме да се държим) ... Имах навика да окуражавам момичетата, които свалях, да ме наричат по име, но от опит научих, че винаги е по-добре, по-сигурно и по-ефикасно да запазваш разстоянието между началника и подчинения, между работодателя и работника – дори и в леглото. (Особено в леглото.)”

***

„Компанията си има своя политика за чукането. Смята се в реда на нещата. И изглежда, всички знаят това (въпреки, че не е описано в нито един правилник на служителите). Да приказваш за чукане е дори по-редно, отколкото да го вършиш; но да го вършиш, също е в реда на нещата – въпреки че да разправяш как се чукаш с жена си не се смята за редно ... Но да се чукаш с жената на някой друг си е съвсем в реда на нещата, при условие, че съпругът не работи в компанията или не е някой известен човек, когото всички харесват ... Компанията одобрява чукането, ако се прави с възторг и устрем, с чувство за хумор, просташки и сръчно, без емоции; с момичета, които са млади и хубавички или с жени, които са по-зрели и необикновени или имат някакъв друг чар; без много шум и поне с някакъв малък формален белег за дискретност; без даване на гласност или каквито и да е други сериозни усложнения, съпровождащи любовното приключение.

Чукането (или обсъждането на чукането) е важна съставна част на всяка конференция на компанията и има решаващо значение при избора на място за провеждането й ... Почти всеки в компанията се чука (или дава вид) или най-малкото говори така, сякаш го върши (или го е вършил). Всъщност това вече е станало comme il faut на конгресите на компанията – дори най-висшите и най-старите, импотентни мъже в компанията – всъщност най-вече те – перчейки се, игриво загатват за собствените си и чуждите сексуални отклонения, когато произнасят речи на откриването, дават преценки, представят някого или отправят неофициалните встъпителни думи към речи на по-сериозна тема.”

Джоузеф Хелър, „Нещо се случи”

Така се прави – работи се точно по този начин, в такъв колектив и в компания с такива ценности. Той знае! :-)

Не е случайно - роден е на днешния Ден на труда преди 88 години.

Днес е денят на талантите. Четеш, омагьосваш се и онемяваш след думите им. Специален поздрав за Скай - всичко най-най и много поводи за усмивки! :-)

Честит празник и на всички, които се трудят; които искат да се трудят, но по ред причини не могат; които не искат, но им се налага; които го правят само за удоволствие/слава/пари/престиж, от скука или необходимост и т.н. и т.н...

И честит ви май! :-)