четвъртък, 26 май 2011 г.

Малко наопаки

Ако нещо особено много ме е дразнило в живота ми (освен идиотите и всякакви други душевно нечистоплътни, демонстриращи с гордост празния си втори етаж), това са слагането в рамка и излишно подробните, затормозяващите или ненужни правила. При всяка възможност ги заобикалям или се измъквам от тях.

Днес следобед ходих на интервю за работа, защото се затъжих за офисното търкане на стола 5-6 дни седмично с почти установено работно време и необятен обхват задължения, от които не остава време за посещение в двете нули или цигара (което е чудесно против всякакви опити за образуване на нови мозъчни гънки от чоплене на неподходящи теми, т.е. извън служебните). Работата у нас с непостоянните си количество и честота не ми понася особено нито финансово, нито психически.
Лекичко ми писна да пращам документи с учтивата молба отдолу: "Ако независимо, че имам точно исканите от вас стаж, образование, умения, езикови и още каквито сте си изсмукали отнякъде компетенции, все пак назначите поредната любовница, съпруга, балдъза, шурей, съсед, съученик (или други от нечие родословното дърво или минало), бихте ли ме уведомили, та да не чакам напразно дори и покана за интервю."
Колкото и да ми е встрани от логиката, малкото работещи фирми тук все още си взимат служители на принципа "Дай да намерим на Човека работа, не на работата - човека".

Затова след като прочетох обявата, си взех документите и директно се сервирах в лъскавия офис. Преди това ми уговориха среща. За първи път в живота си използвах връзки, при това доста топли и изненадващо - нито боли, нито ме е срам. Позицията е просто мечта, много отговорна и ми се вижда малко като мираж. Не знам дали нямат скрито изискване за мъж, освен това конкурсът ще е поне в 4 кръга, с различни външни оценяващи, по по-остарели или съвсем нови критерии. Отписала съм я предварително, но ако мина подбора по документи, задължително ще се боря. Запознахме се и професионално с управителя (при предишните ни срещи по масите естествено, че сме говорили за по-приятни неща). От днешния час ми остана една хубава тренировка за следващите интервюта и пълната представа за това, какво ме очаква, ако си заслужа работата. Отдавна не съм попадала на нещо, което наистина искам да работя, с хъс и желание. Толкова с мечтите, време е пак да се закъхаря с проблемите на потомството. :-)

За успокоение на нервите и за прегледност взех да си пререждам библиотеката. Докато се спъвам из книгите, реших да мина тънко из щафетата на Ламот - само със снимки. Така или иначе няма да мога да отговоря на всички въпроси адекватно, а и мразя класациите поради невъзможност да избера пръв между равни.
Установих, че от един кратък период, когато щедро исках да раздавам душевни оргазми, не всички книги са се приземили обратно при мен и за някои особено ценни ще водя разследване и ако се наложи - и бой, колкото и да не нося. С наличното ще се опитам максимално да се доближа до щафетата, групирайки отговорите.

Любими книги преди и през училищните години
Тук са и тези, с любимите ми картинки, без "Гъбарко" с илюстрациите на Лазаркевич, която най-накрая си открих и сега е на ремонт. Една торба с Майн Рид, Карл Май, Дюма, Марк Твен (и каквото още се четеше на тази възраст) е при племенника ми с възпитално-образователна цел. След това мое натрапничество в свободното му време той заяви, че вече не ме обича и не знае докога няма да ми говори. Страшно поколение расте - ни романтика в него, ни приключенски или завоевателен дух.
Някоя от тези (не от задължителните със сигурност) вероятно ме е накарала да заобичам четенето, но моментът ми се размива в миналия век. Първата книжка, която прочетох, беше за маймунката Поли - много красива, с дебели картонени страници, на немски. Чичо ми я беше превел с печатни букви и си я изсричах сама.
























Книги, за които съжалявам, че съм прочела толкова късно
Те са ме докоснали с нещо, научили на друго, разсмели, разплакали, отворили някаква врата. Четейки ги, исках това да се е случило по-рано. Разбираемо влизат и в следващите категории като много любими и такива, които мога да чета непрекъснато.

























Книги, които мога да препрочитам винаги
Не ме питайте защо, за някои изобщо не мога да обясня.
Малка част са четени само веднъж.






 






































По-ценните от тези, които прочетох последно или чета сега:































Най-дълго четох "Името на розата"; най-дебелата книга, с която се преборих, май е "Кукла" на Болеслав Прус. Приличам само на себе си, поради което не мога да реша кой герой или книга ме изразяват най-точно. Също и в коя книга бих искала да живея, но наоколо е задължително да има поляна с глухарчета. Не искам да се омъжвам никога повече, дори за така любимия ми Йосарян. Бракът е убиец на всичко, което би ви хрумнало. Искам обаче да имам апарат като в "Старата камера" на Гюнтер Грас, който запечатва на снимките и тайните, мечтите и желанията, може също да пренася в миналото и бъдещето.

Най-предстоящите за четене

Липсват "Къщата на духовете" на Исабел Алиенде и "Бог знае" на Джоузеф Хелър. За първата събирам стотинки, за втората вече трета седмица чакам един калпазанин да отдели малко джобни и време, за да мръдне до една антикварна книжарничка, където уж ми я запазил и да ощастливи майка си.
























С няколко килограма книги спонсорирах една букинистка. Знам, че мерната единица в случая звучи грозно, но ми се пречкаха, не бих посегнала още веднъж към тях и единственото, за което стават според мен, би било осъществимо, ако бяха от по-мека хартия и навити на ролка. Дано си намерят читателите, които да ги оценят, все пак някой е пропилял пари в тяхното издаване вместо в нещо по-ценно.

Не ме е срам от нищо прочетено (а по-скоро заради някои все още непрочетени книги), само малко ме е яд за изгубеното време. Но удоволствието от нещо стойностно после е по-голямо. Ако някога ми се наложи обаче отново да прочета чиклит, плоска кримка, нещо с религиозен аромат, лигаво-лепнещо от любовна сладост или приложно-психологическо, опитващо се да ме надъхва и учи кой е правилният наклон в живота ми, бих го направила само в крайна, животозастрашаваща необходимост.
Което ме замисля, дали бг мамите ми простиха за вчера?




21 коментара:

  1. На последната си работа, ме препоръчаха, въпреки че винаги съм бил против това. Не болеше, но пък от десет човека, които започнахме останах само аз. Просто подборът, продължи и след това. Дано успееш да се пребориш. След това зависи само от теб.

    ОтговорИзтриване
  2. Успех и от мен! Имаш дар слово, така че на първо четене със сигурност ще ги омаеш :))

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви за куража. :)
    Стига да мога да се преборя със скритите изисквания и по-топлите връзки, когато ги няма външните оценители. В случая съм 90% убедена, че търсят мъж.
    Каквото и да съм работила, е било все след конкурс и парашутистите ме дразнят много.

    ОтговорИзтриване
  4. Точица и аз ти пожелавам успех!
    Сега нещата се оправиха и вече мога да коментирам. Не зная каква беше причината:( Колкото до книгите, виждам, че сме чели почти едни и същи книги-хах!Лека вечер и успех!

    ОтговорИзтриване
  5. сигурен съм, че ще се справиш :) дори да не стане от първия път, винаги ще има други възможности :)

    видях много голяма част от любимите книги :) А за други ми стана любопитно :)

    ОтговорИзтриване
  6. ехаа, Точе, стискам палци за работата, въпреки че имам добро осмо чувство и ще стане.
    на сегашната ми работа и мен мепрепоръчаха и започнах с връзки. от друга страна сега не искат да ме пуснат, явно се справям поне задоволително :)

    хареса ми щафетата ти. кега като те чета, осъзнавам че (понеже писах през работно време) съм пропуснала доста книги. всъщност автори. малко са наистина добрите писатели, които са ми фаворити с една единствена книга.
    в тая връзка ако не си чела друго освен "Сърца за изтръгване" на Виан (въпреки е по мое мнение тя е най-добрата му книга) определено пробвай. особено "Човекът вълк", но трябва да се подготвиш психически за повечето описани сцени. малко е садистичен понякога :)

    ОтговорИзтриване
  7. Мерси ви, ще си помечтая още. :))

    Цвети, радвам се, че и ти вече четеш без проблеми. :) Капризните браузъри и разни дреболии тук бяха поизнервили малко ситуацията.

    Ламоте, лошото е, че тук няма много други възможности, където можеш да успееш, без значение с кого спиш, пиеш, живееш и т.н. (да не кажа, че няма никакви).
    А на мен ми стана интересно кои са ти любопитни. :)

    Тоти, винаги има пропуски, открих и аз разни при донареждането. :) "Човекът вълк" я чета много бавно и славно в Читанката, докато си я купя в нормален вид, понася ми добре засега. Дразни ме четенето на монитор и това е.

    ОтговорИзтриване
  8. Успех в намирането на работа!

    ОтговорИзтриване
  9. Tоче, ама от заглавието се подведох и очаквах книгите да са със заглавията наобратно.:P

    Вече съм по-спокойна. Мислех, че съм единствения човек, чел "Името на розата"....абе хайде да не казвам колко време.:))

    "Къщата на духовете" на мен ми хареса. А имах други очаквания, а и бях гледала филма.

    Успех с работата.:)

    ОтговорИзтриване
  10. Емо, Миленка, мерси. Каквото - такова, дори забравих вече. :)

    А заглавията са ми голяма мъка и обикновено - не каквото трябва да бъдат. :)
    Идеята за книги на обратно е хубава, но не мога да се сетя толкова много за хейт. Gost включи много успешно "Емека", вероятно по същите причини. :)
    Останалите от трилогията след "Къщата" чела ли си?

    ОтговорИзтриване
  11. Че какво й е на "Името на розата"? То стила на Еко е толкова ерудиран, че няма друг начин, освен да се чете бавно. Пробвайте "Махалото на Фуко" да видим. :)

    ОтговорИзтриване
  12. Аз съм много далеч от идеята, че книги се четат за норматив (но в щафетата има такъв въпрос), както и че хубавата книга трябва да е непременно лека за четене, защото така се релаксирало.
    Има наистина едни четива, които могат да се погледнат по диагонал, а могат и изобщо да се пропуснат, но те са леко скарани с литературата според мен. Примери няма да давам, че феновете им са много тънкообидни, както сам видя в блога си. :)

    Всяка книга си иска момента, нагласата, настроението. За "Махалото на Фуко" още не се чувствам интелектуално дорасла. Или поне не бях, когато правих опити да я чета.

    ОтговорИзтриване
  13. Не знам, ама е много приятно да виждаш самите книги, вместо само да им четеш имената. А "Кукла" си я взех съвсем наскоро и понеже е тухличка, а старият ми монитор е по-нисък от не толкова стария, съм си я подложил под него и за сега върши страхотна работа. Тъй де, това би трябвало да значи, че харесвам Прус. :D

    ОтговорИзтриване
  14. Винаги ми става едно такова топло като видя Бредбъри и Лем на едно място :)

    Иначе "Махалото на Фуко" си е типичен баце Еко. Харесваш "розата", харесваш и него и обратното. Почти не познавам хора, които да харесват единия, но да ненавиждат другия.

    Между другото ти предстоят страхотни книги за четене.

    ОтговорИзтриване
  15. Ностро, радвам се, че най-накрая някой оцени мързеливия ми почин. :)
    "Кукла" си я изрових и прибрах тези дни от онзи таван и понеже скоро няма да я отварям пак, мога да ти я метна временно за по-голяма стабилност на монитора. А ти като едно добро другарче можеш да ми върнеш жеста. Сещам се за "Тенекиеният барабан", до останалите кг или дебелина допълни по твой вкус. :D


    troubadour, предвкусвам и аз душевните оргазми. Ще са бавни и на порции, защото денонощието все още е само 24 часа. :)
    А от "Махалото" не съм се отказала ни най-малко.


    И съвсем извън темата: къде мога да поздравя просветните дами и господа за чудесния им избор на днешната миниматура по БЕЛ? Скоро не бях виждала толкова очаровани от нещо прочетено деца. :)

    ОтговорИзтриване
  16. Не, Точе, не съм ги чела. Имах такива намерения, но като замисля май вече две години си ги имам.:)

    ОтговорИзтриване
  17. Достатъчно отлежали са, време е да ги прочетеш и после да споделиш впечатления. :)

    ОтговорИзтриване
  18. Ммммм - чудни книжки, Точе! Не се халосвай с това махало - аз от има няма петнайсет години се мъча да го прочета. :))
    Аве само аз ли не съм чела тази Кратка история на всичко?
    А за тая череша с петлите не ми говори!
    :)
    пп. Продължавам да стискам...ти знаеш какво... :)))))

    ОтговорИзтриване
  19. Много съм доволна от черешата с петлите, децата също. Ако им се беше паднало нещо като миналогодишната несмилаема Вида, щеше да е трагедия. Тази година някой е мислил.

    Книжките чудни, обаче ми иде да наритам поредната. Не може Хайнлайн да пише добре, след него Владимир Зарков да преведе също добре и после целият отбор юнаци от каквито се сещаш редактори и коректори, написани на последната страница, да пуснат книгата в безобразно състояние - на всяка страница в по две-три думи има липсващи или объркани букви. Адски дразнещо е при четене. Не знам Сиела как са се изложили така.

    Както и Фама с Кафка и Колибри с Филип Рот, там и преводите са ... (но комент)

    Възмутена съм от подобни гаври с хубави книги! Сериозно търся връзки да стана коректор. Дори и на половин хонорар. Обещавам, че няма да си бъркам в носа и само заради това да ми отпечатват името на последната страница.

    ОтговорИзтриване
  20. А аз в знак за съпричастност се заклевам повече да не си мърдам ушите!
    "Сюркуф" не можах да я прочета точно защото ми звучеше прекалено елементарно. Предполагам, че някой си е бъркал...не знам къде, докато я е превеждал.
    Това си е лично мнение де.../ че може да има някой обидчив.../
    :)))

    ОтговорИзтриване
  21. Когато се видим, трябва да ме научиш на този номер с ушите, пък аз ще те науча да си облизваш носа (отвън). :)))

    Изобщо не ме интересуват никакви тънко или по-дебелообидни. Искам като хвана книга, да е преведена както трябва и отпечатана без грешки, за да не ми се бори през цялото време удоволствието с такива досадни неща.
    Ако счетоводител сбърка или пропусне цифри, ако работник някъде блее и недогледа разни болтчета, копчета, уплътнения, джобове, яки, сол, мая или каквото още се сетиш - дали няма да изхвърчат веднага от работа? След глоба при това.
    Защо при книгите трябва да е друго?

    ОтговорИзтриване

Web Statistics