Антиреклама

Ако имате повод и искате всякак да ви осерат празнуването, идеалното за целта място е Спа комплекс "Островче".

При положение, че поне 2/3 от местата са заети с предварителна резервация, редно е да се осигури и адекватно количество персонал. Тъй като е буквално в нищото, забито в подобие на горичка, близко е до акъла, че всички ще хапват в единствения наличен вътре ресторант. С един сервитьор в обедните часове е що-годе поносимо, ако човек разполага с 2-3 часа и повечко търпение. И без това няма какво друго да прави, освен ако с някакъв късмет не е успял да се уреди за някои процедури. Съвсем друга тема е, че при резервацията обещават някакви, включени в цената на стаята, а после истината е друга. За почивка изобщо не може и да се помисли, защото музиката от ресторанта си гърми - къде на запис, къде от репетиращия оркестър.

Трагедията обаче идва, когато решиш да вечеряш. Този път има 2 бр. сервитьори, единият от които е едва за втори ден там. Това, че си само чаровен и учтив, изобщо не те прави годен за тази професия или поне не в такива натоварени вечери.
Няма начин да се напиеш или да преядеш, просто е невъзможно - или няма на кого да поръчаш, или поръчката се бави с часове (ако изобщо дойде), сякаш продуктите за нея току-що се засяват някъде на другия край на света. Непрекъснато липсва нещо - едната салата, няколко чаши за вода, солница. Оркестърът е доста приличен, но шумът на втория етаж е невъобразим и поради музиката е абсурд да чуеш какво иска да ти каже човекът до теб.
Дали и какво ще ядеш и пиеш е малко Божа работа. Не е ясно какво поръчваш и какво ти маркират, защото никой не носи междинни (служебни) бонове. Както обясни по-късно управителят, не било практика да ги разнасят по масите. Тази практика всъщност е чудесна за трениране на нервите и въображението на клиентите, защото за всяко нещо, различно от кюфте/кебапче, се започва една дълга дискусия какво ли е това, дали е поръчано (а ако не е - за да не остане някой гладен, не бихме ли го изяли, щото било много вкусно), чиниите се премятат по масите - пълна веселба. Малко преди кухнята да затвори и след поне петкратни напомняния половината още нямат вечеря (и то тези с най-елементарните поръчки), други са приключили, без да си дочакат филийките или пърленката. Обслужващият персонал е изключително разстроен от наглостта ни непрекъснато да искаме нещо и да оспорваме донесеното, пък и го мъчи температура и още какво ли не, та в крайна сметка ни довършва управителят. Някой от дълго чаканите неща все пак пристигат (други - не), при което се налага да ядем чудната комбинация от врели пържени картофи, сладолед и топла бира, сервирани в период от 3 минути.

Кошмарът не свърши с осраната ни тържествена вечеря. Тъй като няма какво да се прави, след като ресторантът затвори, компаниите си довършват на дървените маси пред него - с викане, хилене и т.н. до 4,30 сутринта. Разбирам ги - вътре от музиката едва ли са успели да си кажат нещо. Само че има една мъничка подробност - абсолютно всички стаи гледат към ресторанта и басейна, което прави думичките почивка и релакс абсолютно неподходящи за този комплекс.

В 7,30 сутринта вече приготвят закуската, при което яко се набичват някакви тъпи италиански песньовки от миналия век, изнасилващи слуха; лаят кученца, реват бебета и деца ... Толкова със съня. Музиката всъщност си гърми с леки промени в жанра целодневно. Представям си когато и басейнът е пълен, каква аларма ще има и колко поносимо ще е в стаите.

В трите часа сутрешно затишие между неприбраните чинии и чаши по дървените маси се разхождат котаци. На същите маси се сервира без покривки. Колко са почистени, е съвсем отделен въпрос - следите от птичи курешки на нашата са си все там - както на обед предния ден, така и на закуска сутринта. Цените в менюто са високички и предполагат поне добра хигиена и обслужване.
(Съвсем между другото да вметна, че в стаите не се пуши, но пък е позволено за кученца. Освен това нетът им е толкова мощен, че не отваря дори страницата на гугъл. Това са обаче съвсем дребни кахъри на фона на останалото.)


Единственото, заслужаващо похвала там, са масажите. Само че изобщо не си струва заради един върховен масаж да се похабят толкова време, пари и нерви.