Най-щастливият ден

Песента е учебник по структурализъм и енциклопедия на паратекстуалността. Тя е иконичен знак на самата себе си и ключ към скритите значения на понятията и нелинейните душевни търсения на лирическия герой.

Можем да се опитаме да подходим предпазливо, отмествайки няколко пласта по-навътре в идейния корпус, към който ни предизвиква самия лирически герой и да се докоснем до амбивалентността като средство за игра със света и с битието покрай тях. Начинът за преодоляването й, както и на безкрайната им обратимост, е директен, знаков - един трагически неразрешим релативизъм, излизащ от духа на поетическата традиция за кръговрата на живота и съкращаващ я до полет – потъване – нов, свободен, експлицитно формулиран и мотивиран полет.

Терминологичният апарат е унифициран от тривиалности и самопонятности в тясното пространство на емпирията. Творбата е един вид хармония на парадоксите, докосването до която е също полюсно, защото предизвиква мистични и реалистични асоциации, но няма значение, че са разнопосочни, те лежат на една права.

*****

Това по-горе са абсолютни глупости и свободни съчинения. По-точно компилация от няколко рецензии на книги, на които попаднах случайно и които (като един пълен илитерат според последната ми виртуална диагноза) естествено не разбрах. Но въпреки, че от тези продукти на нечий умствен труд изобщо не ми стана ясно за какво иде реч в книгите, дали трябва да ги прочета и с какво ще ме обогатят, някои пасажи ми станаха особено любими и ме вдъхновяват. Звучат много умно, макар и мъгляво, пълни са с интересни чужди думички и най-важното са универсални. Спокойно мога да ги лепна на всяка книга, филм или песен.

Исках всъщност да обясня колко обичам тази песен. Много пъти съм имала желание да я пея, сериозно или на шега и често съм успявала (на четири, шест, осем и повече очи и уши). А на днешния ден си е просто задължителна – няма да съм аз, ако не подразня с нея, без да си пожелавам да ми се случи наистина.

Отдавна вече не въздишам „Ах, защо не се ожених за Пища Хуфнагел” (11:14), нито си мисля като в една друга песничка, „че е цяло чудо как в този брак останах жив(а)”. Оцелях - въпреки квалифицираното мъжко мнозинство у нас и споровете за чорапите, пастата за зъби, тоалетната, телевизора, футбола и разни други навици, въпреки полувойните относно покупки, сметки, пари, възпитанието на децата и въпреки и напук на честото присъствие на Първата съпруга (т.е. свеки). И другите изненадващо оцеляха покрай и с мен, дори установявам, че с вариращи радост и спокойствие продължават да ме търпят, колкото и да съм крива, проклета, приличаща на себе си и палеща на четвърт.

Денят щеше да е още по-щастлив и съвършен, ако го бяхме отбелязали (не „отпразнували”, много отдавна беше случката, за да е все още празник) както миналата година на това райско местенце:

... или в Бургас, където още вчера се събраха много поводи, или на площада в Каварна с Rhino Bucket:

Поради лошото време и още ред прозаични причини ще ми се наложи да го вместя в тихата си, кротка и идилична тридневна лежаща стачка, по време на която пак ще трябва да се мъча с книжките с много шарени картинки. Нямало пълно щастие, казват ...

П.П. Ако случайно намине някой именник – честит Гергьовден! :-)