сряда, 25 май 2011 г.

Нещо като ...

"Хванаха ме да крада" от Станислава Чуринскиене е нещо като ...


...
дълго кафе или осъмване с приятелка. Не ти се иска да я прекъснеш, докато разказва, изповядва се, споделя и дори в моментите, когато се оплаква, не е досадна. Дори напротив - интересна, земна, истинска, забавна, пряма (на моменти до цинизъм).


... огледало, в което всеки може да открие поне веднъж себе си или това, което му боде: страховете и радостите на майчинството и трудностите от (полу)самотното такова; нежеланието да си част от нечий мрак, когато имаш свой собствен и какво ще откриеш, ако го разровиш; изневярата и различните измерения на болката; самотата сред хора, упоритото затваряне в черупка и (не)съзнателния стремеж да нараняваш; кой е по-виновен за една връзка на кръстопът и може ли следващата да оживее въпреки бъдещите бивши половинки, разстоянията, родените и неродени деца; доколко сме себе си на живо и виртуално, къде свободата е по-голяма и докъде допускаме другите в своя on- и offline свят.


... наръчник по мазохизъм. Героинята има ако не талант, то непрекъсната склонност да усложнява живота и връзките си. Особено дразнещо е в частта с имейлите и съобщенията във фейсбук между нея и европейския хотшот. Води се някаква странна, абсурдна кореспонденция, доста встрани от флирта, еротичните послания или нормалните разговори на обикновените средно интелигентни хора. Тя е на някакво друго ниво, неразбираема, алогична, хаотична на моменти в темите и затова авторката разчепква и тълкува едва ли не всяка дума, предвижда и анализира чакания отговор, чете по няколко пъти вместо нас между редовете, дъвче и предъвква ... Досадно, скучно и уморително за асимилиране и посланията и усещанията се губят.


Има и известна доза нереалност и будещи недоумение моменти:
* Най-напред съпруг, търпян неизвестно защо при дълга и неспасяема липса на емоционална и физическа близост и изгонен едва след планиран съвместен живот с друг мъж. Съпруг, който абдикира от задълженията си на баща, неизпитващ нищо към естествената спойка между двамата - детето, изпаднал дори в депресия от него, неработещ, спящ през половината денонощие, а през останалото време - висящ пред телевизора, играещ мач или пиещ с приятели. Съпруг, индиферентен към хората около себе си и семейния климат; устройва го да бъде търпян, защото не иска да прави неудобни промени в живота си.

* Освен това няколко пъти се появява внушението, че по соцвремената децата масово сме отглеждани от баби и дядовци, отделени от родителите си (в краен случай безкъсметните сме захвърляни в ужасните детски градини). Когато ни върнат обратно чак след години за училище, между нас и тях вече има огромна дупка, чужди сме си и затова, когато дойде ред ние да сме родители, сме объркани и неподготвени. Това са пълни глупости. Градините си бяха свестни и посещавани, а бабите - спасителен вариант. Освен това никой не се е родил научен да бъде родител и се учи в движение. Объркването и страховете сега идват от безкрайното количество литература със спорни качества, която от едно известно време започна да се издава и да се чете в несвяст и естествено - от разбирачите по форумите. Защото вече всичко правим в нета и за всичко се допитваме пак там, независимо колко интимно или отговорно е.

* При положение, че имаш свои малки мръсни тайни и дори си зарязвала половинката си заради подобни, открити случайно при ровене в скайпа му, далеч от логиката е да си пазиш хронологиите и браузърът ти да помни всичките ти пароли. Едно или няколко изречения, прочетени извън контекста, могат да се тълкуват съвсем погрешно. А цялата интимна кореспонденция действа много по-шоково от хващането "на калъп".



"Хванаха ме да крада" е разчупена, има доста силни моменти и попадения, но съвсем не е чак толкова изключителна и добра, колкото я определят издателите й или авторитетите сред бг-мамите. Нормално е: едните си хвалят продукта, другите са гордо разчувствани, че форумът и мнения от него присъстват в написанато от тяхна съфорумка.
(Всъщност изобщо не съм очаквала впечатленията ми да се покриват с тези на хора, изпадащи в див възторг от Софи Кинсела или четива от типа на "Яж, моли се и обичай")


Книгата само би спечелила, ако историята беше споделена максимум на половината от сегашните й 323 страници.




П.П. Случайно попаднах на специална тема за "Хванаха ме да крада" в същия форум, в която едно мнение на авторката на книгата ми направи (меко казано) много неприятно впечатление.
"... това си е златна класика, с разпространението на българските книги и зависи много малко от издателствата. Част от причините те да не щат български автори е, че книжарниците зареждат много малко бройки и не следят въобще за ново зареждане. Освен, ако не си Захари Карабашлиев, де Laughing "

Мнението е абсолютно некоректно. В случайните книжарнички е възможно да липсва, в една дори ме убеждаваха, че такова заглавие няма. Но в "Хеликон" книгите на съвременните български автори се доставят почти веднага след издаването им и се поддържа някаква наличност (специално тази си я взех в деня след премиерата й). Чета ги с удоволствие. Тук съм споделяла добрите си впечатления за част от тях (Захари Карабашлиев, когото харесвам много, Васил Георгиев, Весел Цанков) - не само пишат интересно и увлекателно, но и пропускат подобни на гореописаните дразнещи или досадни дреболии.

Леко неетично е да захапваш по-успелите.

12 коментара:

  1. Хаххх, "леко" ли, Точе? Изисква се едно друго нещо, освен писането на книга, за да има самочувствието да се сравнява със Захари Карабашлиев. А бе кокошарска й работа. :))

    ОтговорИзтриване
  2. Фроги, днес съм бяла, добра и небодлива, затова така. :)
    Оказа се, че има още 2 книги + 1 в съавторство, от която почти се срамува. Пробивът бил със Second life, но не ми се чете нищо повече за он/офф живот и нетски тръпки и проблеми. И честно казано, останалите две - също.

    ОтговорИзтриване
  3. Понеже си "всеядна" - четеш всичко, ще получиш още четива, които нямам никакво намерение да захващам, само да си дойдеш... Това е заплаха! :)) А после ще ти чета ревютата и ще се радвам, че не съм се минала, пхапхаааа.

    ОтговорИзтриване
  4. Точно "всеядна" не съм. Вместо да ме тровиш с чиклити, кримки, приложна психология и шитни с религиозен аромат, по-добре ме бутни от моста с вързани за краката тротоарни бордюри - ще ме умориш по-бързо и безболезнено. :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Не бе, няма да те бутам от моста, понеже после ще ми се налага да даялдисвам, за да те спасявам. Ще те удавя с бира, докато поливаме мъката ти от прочетеното. :))

    ОтговорИзтриване
  6. Дай да започнем с бирата. :)))
    После ще ти правя изразително литературно четене. :Р~

    ОтговорИзтриване
  7. Не знам Точке, ама аз не бих чел това, не е мой тип книги :))
    Тук нямаме море и плаж, но затова чета бая в тоалетната. Там съм си направил рафт с книги. Открих, че в тоалетната се чете най-блажено и спокойно. Най-вече енциклопедични книги. Ето, сутринта при поредната тежка сесия в тоалетната (снощи ядох спагети), прочетох че хипопотамско мляко е розово! Делфините спат с едно отворено око! Лебедът е единствената птица с пенис!

    :D

    ОтговорИзтриване
  8. Ламоте, да вземете четящите на трона в Катедралата да издадете едно ръководство как се прави, щото аз така и не се научих. :) Може би времето ми идва твърде кратко. :)

    Откъде са фактите от последната ти сесия? Останаха ми още стотина страници от любимата ти книга, но явно не са от там.

    А четенето е като яденето и пиенето - как ще разбереш дали нещо ново би ти харесало или не, ако и никой с твоя вкус още не го е опитал? Сядаш и консумираш. Риск печели, риск губи. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Хах, онзи ден гледах "Тамара Дрю" и там имаше една сцена в катедралата, където бе монтиран и цял рафт с книги, а по стените бяха окачени картини. Абе изглеждаше като всекидневна. Чудя се дали да не сложа във всекидневната една тоалетна чиния - така няма да ми се налага да местя всекидневната в WC-то. :D

    ОтговорИзтриване
  10. Така и така ще копаеш канали, поне си наслагай тронове във всяка стая за по-удобно. И избягвай книжките с гланцирани листи, твърди са и ръбовете им порязват тук-там. :Р~

    ОтговорИзтриване
  11. "Особено дразнещо е в частта с имейлите и съобщенията във фейсбук между нея и европейския хотшот. Води се някаква странна, абсурдна кореспонденция, доста встрани от флирта, еротичните послания или нормалните разговори на обикновените средно интелигентни хора." Всичко това се нарича - СОМ - Catfish :)
    http://rutor.org/torrent/107237/kak-ja-druzhil-v-socialnoj-seti_catfish-2010-hdrip

    ОтговорИзтриване
  12. Вал, не съм сигурна, че точно тази "дружба в сети" е възможно да се филмира. Но може и да може, аз от филми разбирам колкото от книги и от музика, т.е. хич.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics