вторник, 13 декември 2011 г.

Дивисадеро

Жалко е, че Майкъл Ондатджи е познат у нас само с "Английският пациент" (едно чудесно ревю на Стоян) и "Дивисадеро". Останалата огромна част от творчеството на този литературен феномен - писател, поет и сценарист, все още не е преведена. Неговият произход (роден е в Шри Ланка, в семейството на холандка и индиец) и преплитането на различни културни влияния (по-късно живее и учи в Англия и Канада) са една от основните предпоставки за иновативната му форма на писане - нелинеен, пречупен през времето и пространството сюжет, различни истории с почти невидима обща нишка и проза като поезия. Пише много увлекателно, рисува с думи красивите си картини и много живите, пълнокръвни герои с почти невероятни съдби.


Трудно е след "Английският пациент" да се напише нещо също толкова добро. "Дивисадеро" леко й отстъпва, явявайки се и нейна реплика в определени моменти - войната, опустошенията и мизерията; физически и психически наранени хора, губещи се в сенките на миналото си.

"Дивисадеро" (улица в Сан Франциско, някога разделяла града от полетата) идва от испанската дума за "разделям". Или от друга, означаваща "взирам се отдалеч". Улицата е метафора, никой от героите не живее на нея. Но те непрекъснато се взират и търсят тези, с които са разделени, водени от непосилната си любов (синовна, братска, греховна, първа, последна, съпружеска или приятелска). Натрапчиво разпознават себе си или изгубените си близки в хората около себе си и се крият зад тях. Или намират убежище в изкуството. Това, физическата близост, породената от духовната (или обратното) и Анна обединяват трите съвсем отделни на пръв поглед истории:


В малко градче в Северна Калифорния почти едновременно умират две родилки, а малко по-късно едно семейство е убито жестоко във фермата си. Така един самотник заживява с две дъщери - Анна и Клеър и с Куп, осиротялото момченце на съседите си. Именно то е като майка и учител на момичетата, преводач между тях и баща им, живеещ в свой собствен свят и с работата си.
"Понякога баща ни ни прегръщаше, като всеки баща. Стига да успеем да го хванем в онази ничия земя между умората и съня, когато не е съвсем на себе си ... Да вдишвам аромата от плътта на възрастен мъж ми се струваше грях, но и красота; във всеки случай - и привилегия ... Тогава - обграден от своите две момичета - той обгръщаше всяко с по една ръка. Наблюдавах трептенето на клепача му, потръпването на кожата, което издаваше колко е уморен. Сякаш бе потънал на дъното на реката и го теглеха с въже към някое друго място. Тогава и аз заспивах, потапях се най-близко до пластовете, в които е той. Мисля, че баща, който ти позволява това, трябва да те закриля до края на дните ти."

И когато неизбежната близост между Анна и Куп се случва, бащината любов ескалира до един кратък миг на жестокост, след който никой от четиримата вече не е същият. Семейството остава болезнен спомен от миналото.

Втората история е години след това, когато са пръснати по света и все още не знаят нищо един за друг. Куп е единак, виртуоз на покер. Клеър е асистент на адвокат и при едно проучване в Тахо двамата се срещат случайно. И още преди да успеят да се осъзнаят и нарадват, той е пребит глупаво и почти до смърт, а тя спасява, каквото е останало от него. Само че той я възприема като Анна.
В това време самата Анна е във Франция, ровейки из архивите на много известен писател и заживява с музикант, който го е познавал като дете.

Последната, най-хубавата и запомняща се част от книгата, е за живота на този писател - Люсиен Сегюра. За самотата, която е негов почти неизменен спътник, за простите неща, които го радват - часовниците, природата и да помогне на някого, за смъртите, славата, телесните и душевните му рани, за едно трудно и дълго приятелство, осъзнато в любов, на която войната не оставя много време и възможности.

Случващато се през годините е преплетено из страниците и разказано от различни хора. Всяка от историите би могла да съществува и самостоятелно, със свой край - ако авторът беше друг. Дали би спечелил някой: историята или читателите, е трудно да се прецени.

П.П. Зори, можеш да прибавиш и това към онзи безкрайно дълъг книжно-коледен мейл. ;)

16 коментара:

  1. Аз казах ли ти, че се очаква скорошно изригване :P

    ОтговорИзтриване
  2. Зори, щеше да си стои тихо и кротко в гудрийдс с още хубави или поне доста приятни книги. Обаче днес ме подсетиха, че това е малко познат автор, който заслужава да бъде популяризиран и хвален (дори и така неумело) понякога.

    ОтговорИзтриване
  3. Айде да не си прекалено скромна, да не викна Мо, да ти прерови библиотеката :P

    ОтговорИзтриване
  4. Айде следпразнично го прати, че тъкмо съм я подредила. Днешната идея 2 в 1 много ми допадна и внесе някакъв порядък най-накрая. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Представям си как ти завиждат Мо и Ностро - трябва да им се сподели ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Едва ли, Зори. Техните елхи биха конкурирали 3-4 етажен блок. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Подозрително си траят - въпреки проявената от мен клюкарщина. Предполагам, че Мо избира само книжките на галактика за връхче на елхата и се чуди дали пък не би могъл да си купи и за тая един шоколадов дядо Коледа, а Ностро би трябвало да се е юрнал по антикварите, за да си набави единствената липсваща му книга от "Световна класика", която е с черна обложка и с всички тях ще оформи основата на собствената си коледна конструкция ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Мисля си, че Ламот би могъл да раздаде по един от онези хубави тефтери за връх. :)
    А за Ностро - че вече няма може би само това, което още не е излязло.

    ОтговорИзтриване
  9. Точе, боя се, че клюкарникът ги е засмукал необратимо ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Никакъв шанс да са заети и да си имат по-важна работа, така ли? :P

    ОтговорИзтриване
  11. хаха, много е красиво, Точе :)) Елха от книги! :)
    днес в БАН почти нямаше нет, да ги шибам :(

    а, много ще ми е кеф да извадя някоя книжка от средата и всичко да се строполи пред очите ти :р Просто искам да видя реакцията ти :р

    Разбира се преди това ще си напиша завещанието :р

    Зори, покажи си и твоята елха де :р

    ОтговорИзтриване
  12. Ламоте, тази не е точно моята, а идеята за нея. И по-горе умишлено помолих да разхвърляш следпразнично, защото ако сега ми го причиниш, наистина ще ти пострада нещо, но не животът. :Р
    Уважавайте малко мързела на другарчето си, плийз! :D

    Гост, всичко ще си кажат, търпение само. :)

    И моят нет днес е пълна прелест. :( Три пъти се опитвам да ви отговоря и вече забравих какво щях да пиша.

    ОтговорИзтриване
  13. а, и Точке, ти със Зори и Блажев ми влияете лошо на бюджета. Съдрах се да си купувам книги. Кога ще ги прочета, не знам. За коледа ще поръчам на дядо Коледа, като ви занася подаръците, да ви нашляпа от мен...ама ха! :Р

    ОтговорИзтриване
  14. Да да! В сравнение с тях двамата аз съм самата невинност! :Р И мога да предявя същото насрещно оплакване. :)
    На човек му трябват освен две пълни портмонета, още и две (горни) глави, за да насмогне.

    ОтговорИзтриване
  15. Подстрекаваш, а?
    От година се каня на дядо Прас. Дано го огрее тази Прасоколеда...
    Освен това се чувствам неспособна и безсилна да завърша едни тънко книжле, пълно с дати...ти знаеш кое.
    Пък и снежец няма.
    Аве - що не се нацупя?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  16. А, това е онзи дядо, единственият, с когото пробвах твоя любимец преди време и реших да не повтарям, поне не скоро. Определено ще трябва да го започна от другаде (gost ме е напътил добре :)). :)
    Успех с четенето, че изоставаш с ревютата! :Р

    ОтговорИзтриване