Сексът и религията

Радко ми се случва да искам да препоръчам книга още след първите една-две прочетени глави, но последните, на които попадам, са точно такива. Едната е "Пулсът на слънцето" на Боб Бърман (съжалявам, че свърши), а другата е "Сексът и религията" на Даг Ойстейн Ендсьо, норвежки професор по изследване на религията и изявен адвокат, борещ се за човешките права. От малкото щастливци в света сме, които могат да се радват на тази чудесна книга, при това с добър превод, която е най-значимото световно изследване в тази област (а не роман, както пише на последната страница). 

Съдържанието й е много извън добре познатите ни двойни религиозни стандарти и ненужните, лицемерни правила за по-добър живот (предимно в оня свят), за възвисяване и спасяване на душата. Авторът е изследвал задълбочено и сравнил отношението на няколко по-големи религии към секса в традиционната му форма (единствената, позволяваща възпроизводство) и останалите й творчески вариации, кога и кое е поощрявано, охулвано, наказвано и заклеймявано в отношенията между хората, в мислите или плътските контакти. Поне за мен някои факти и подробности са нови. Ако цялата тази намеса в една толкова привична и необходима човешка дейност, каквито са храненето и сънят, нямаше толкова трагично и глупаво влияние върху физическото и психическо състояние на много хора (в името на нещо имагинерно и ненужно), щеше да бъде забавна.

Джон Келог е известен не само като откривател корнфлейкса и фъстъченото масло. Като адвентист е бил силно обсебен от идеята, че мастурбацията (с която младежите са опознавали себе си и е била най-невинното творческо решение за запазване на целомъдрието и избягване на предбрачен/извънбрачен секс) води до лудост и епилепсия. И не само предлага лечение със своя специално обогатен с добавки корнфлейкс, но и открива спасителните решения - натъркване на интимните части на момичетата с карболова киселина и обрязване на момчетата - задължително във възраст, в която травмата и болката трайно ще ги шокират и излекуват.
Години след него нищо не се е променило. Клинтън незабавно уволнява под натиска на праведни християни своя съветничка, която дръзва в интервю не само да подкрепи часовете по полова просвета като истински такива (а не само като заклеймяващи извънсемейните закачки), но и да предложи големичките деца да бъдат стимулирани да мастурбират като превантивна мярка против ранни контакти, водещи предимно до бременност и заразяване с ППЗ.

Смешни са напъните на различните религии, опитващи се да наложат правилните място, време, партньор и дори телесни отвори за интимни контакти. Естествено, за жените те са императивни, докато за мъжете има повече свободи и завоалирани условия, които ги спасяват от наказания и им осигуряват блажен живот на оня свят. Те са избирателно непорочни.

В наше време някои религиозни правила звучат нелепо. Евангелистките балове на целомъдрието, на които само момичета (естествено) обещават да се пазят чисти; настояването на ултраортодоксалните евреи за отделни мъжки и женски автобуси и при липса на такива, ако жената откаже да седне на задните места - свободата да бъде линчувана; опозоряването на девойка, състоящо се в незакрити от хиджаба ръце, лице или глезен и предпочитана смърт (по-често убийства на честта от семейството, отколкото самоубийства) пред възможността да остане мома след такова "опозоряване"; пребиването на жената с камъни за прелюбодействие, независимо дали е желано или е било изнасилване; забраненото от закона, но препоръчвано от индуизма "сати", при което вдовицата трябва, волно или неволно, да легне на кладата при мъртвия си съпруг; ранните бракове, в които родителите изтъргуват взаимно малките си деца, за да опазят целомъдрието им до момента на зрелост ...
Много от тези случаи се приемат с мълчаливо безразличие (или по-скоро одобрение и съгласие) от управляващите, защото така било редно от векове и така повелява религията. Индийският Върховен съд отменя чак през 2010-та ограниченията за съжителстващи без брак непълнолетни и секса между тях и то само защото Кришна бил живял точно така с Рада ...

Ако донякъде е приемливо, че безбрачното съжителство противоречи на нечии морални норми (евентуално възможното случайно докосване или поглед на публично място са нещо много различно и съвсем не толкова опасно), то пълното въздържание от секс, дори и семеен, вече е плашещо.

Катарите, живели в земите на днешна Южна Франция, са смятали, че плътските желания оковават душата и й пречат да бъде свободна и спасена. Материалното и удоволствията били изкушения, създадени от Сатаната и чрез прераждането той наказвал неправедните, като ги връщал пак при тях. Само съвършените катари били спасявани от това. За целта те не само не правели секс, но и отказвали да се хранят с продукти на секса - яйца, месо и мляко, само с плодове и зеленчуци, защото не вярвали, че те се получават също след някаква форма на секс, т.е. след опрашване.

Шейкърите, възникнали в Англия и опитали по-късно (и безуспешно) да залеят Америка, били още по-праволинейни. Никакъв секс, дори за създаване на поколение, защото омърсява душата и тялото. Логично сектата им не може да расте на семеен принцип и поради трудно набирани последователи (не мога да не си помисля, че името им идва от мозък, разбъркан на нектар в шейкъра), броят им е силно намалял.

На будистките монахини (не знаех, че имало такива) не само абсолютно са забранени сексът и бракът (за разлика от монасите, за които може, но това ги смъква на по-ниско ниво), но също и използването на краставици, лук и репички, както и старателното миене, за удоволствие. Тези забрани включват и плуване срещу течението (?!).

Учуди ме високият процент в последните години на родени без брак деца у нас и в Грузия (наближаващ 50) срещу около 5% в Гърция, 20% в Румъния и около 30% в САЩ. Със сигурност родителите им нито са прекалено разпасани в интимния си живот, нито са върли последователи на отричащия семейството Иисус. Просто са по-свободни в избора си и са надскочили смело традицията и невярното дългогодишно схващане, че един подпис означава семейство и съответно и го циментира.

За мен продължава да си остава неразбираемо отричането от елементарни, необходими, приятни ежедневни неща в името на нещо имагинерно като въображем бог или светъл задгробен живот. В днешния най-горещ летен ден не мога да пропусна и споменатия в книгата Свети Антон(ий), един от първите известни християнски отшелници, чиято пещера все още може да се види край манастирите, които е основал в неземно красивите скали на Метеора. Той до толкова пазел душата си от всякакви съблазни, че не само забранявал достъпа на всякакви жени и женски животни в манастирите, но и десетилетия наред не се къпел и дори не стъпвал във вода, ако не му се наложи да премине през нея. Мда, религията определено учи на добродетели ...

За съжаление типично по нашенски интересното съдържание е с кофти техническото изпълнение. За пореден път се питам какво правят редакторите и коректорите в едно издателство и дали изобщо виждат книгите, в които фигурират имената им. Ще спестя този въпрос на конкретното издателство, защото нито едно до момента не ми е отговорило.
Странният на места словоред е поносим, но бележките под линия са абсолютно недоразумение. Или не отговарят на номерацията си, или нямат връзка с текста, или ако има такава, те се намират чак след няколко страници. Тъй като част от тях са за добре познати на всеки средноинтелигентен човек думички, четенето на иначе много добре поднесената и интересна информация не е постоянно изнервяне.

И а, да - книгата си има и човек, оформил художествено корицата. За 5 мин. успях да оформя и аз три други варианта, използвайки неговия почин - нищо по-творческо от разместване на полетата на оригиналната корица и също така без да се престаравам да се придържам към оригиналните нюанси. Получиха се доста сполучливи.
Та - търся си издателство, в което да правя не само кориците, но и да поправям грешките и недоразуменията, при това срещу хонорар само за едната дейност.