петък, 15 март 2013 г.

Николай Фенерски

Може да бъде намерен на много места: някъде по пътищата - на автостоп или с колелото, в митичния Резерват Северозапад, в liternet, при неговите бележки и белези ... И въпреки това ми се иска да го срещам по-често и да пише повече. Защото само две издадени негови книги са ми малко. Всяка от тях е точно от онези, по които си падам ("... дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”, както казва Селинджър).

Първата ми среща с Николай Фенерски беше почти на шега, защото той не е от абонираните за слава, бляскавост и обилни реклами (абсолютно незаслужено!) съвременни български автори. Беше провокирана от един забавен, мъдър и болезнено верен цитат на алкохолна тематика, който все още обикаля из нета и му приписват всевъзможно авторство, включително и на руските класици. Изглежда е по-лесно и атрактивно да се направиш на много начетен, отворен и знаещ и да шашнеш публиката с някое име с трудно четимо творчество, отколкото да гугъл-неш и да стигнеш до извора. Аз обаче го направих и се оказа, че въпросният популярен цитат в различните си варианти съдържа последните 2 или 3 абзаца от разказа "Не съм  алкохолик" на Николай Фенерски.

Така открих и първата му книга, "Апокалипсисът е дело лично". От нея е много любимата ми напоследък мисъл "Чета, следователно съществувам. И какво ще остане от мен, ако не чета? Просто едно нищо."
Но още преди да стигна до нея и до средата на книгата, вече чувствах Николай Фенерски много близък. Четенето на разказите в нея е като среща със стар приятел след дълга раздяла, който разказва за своя шарен свят. Негов и на всеки друг - с носталгията по детството, училището, студентските години и незабравимите моменти. Това е книга за връзката с родителите и приятелите, за семействата и отношенията с хората, оставили следа в живота ни - някои едва забележима пътечка, други - коловоз. Книга, припомняща грешки, горчилки, смешки, радости и конфузии. Книга, в която нищо не е спестено и забравено, забавна, но и замисляща, много топла и лична. 


"Не казвай на майка си" е естествено продължение на "Апокалипсисът е дело лично", събрало откровени и обикновени на първо четене истории за нещата от живота, по своему чудати и затрогващи. 
И тези разкази на Николай Фенерски са красиви не заради някаква изящна словесност, а с емоцията, с която са заредени и заразяват. Доброто и човечността в тях радват, сериозното и тъжното замислят, горчивият хумор разсмива. Звучат много лично, като изповед, която провокира у читателя чувства, съпреживяване, връща спомени. Усещането е като за нещо много близко и познато. Дори и в най-тъжните истории и образи няма песимизъм. Има мечти, равносметки, надежди и светлина.

Нормално е в един сборник да има по-силни и по-слаби разкази. Тук трудно бих ги разделила. По-скоро има няколко, които не са точно "моите" - заради тематиката, която избягвам (и ми разваля леко удоволствието вече от няколко книги). Може би просто не съм достатъчно духовно извисена за тях, толерантна и с правилната вяра, но те със сигурност ще докоснат други хора. С тях или без тях, "Не казвай на майка си" е чудесна. 

И в двете книги се срещат често няколко лица и случки и след всяко споменаване усещането е за нещо все по-познато и почти лично изживяно. С това Николай Фенерски ми напомни за един много любим автор, който редовно е писал за близките си и за събитие, травмирало дълбоко него и света. Всеки път с едно и също чувство, но предадено по различен начин и в различен контекст. И точно заради това не само не омръзва, но и сближава все повече автор и читател.

***

Плашещо много хора (лични наблюдения) тенденциозно и по ред причини отказват да четат съвременни български автори и бягат от тях, наблягайки на всевъзможни вносни боклуци. Което е грешка. Всеки може да намери "своите" един, двама или повече автори измежду тези, заради които напразно убиват дръвчетата, поносимите, добрите и много добрите. Всичко е въпрос на вкус и лични предпочитания. И най-вече на желание.
Те не искат много - експериментирайте със себе си. Доверете им се. Прочетете ги и ще се намерите.

8 коментара:

  1. Май сме доста консервативни, Диди. Може би е и до финансово ограничение - хората търсят сигурността на познатото и трудно се захващат с нещо непознато. Струва ми се, че това важи не само за книгите и избора им, но и за много други сфери от живота.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил, обикновено съжалявам, че си губя времето да споделям неща, които никого не интересуват.
      Николай Фенерски обаче заслужава да бъде прочетен и дано някъде го рекламират по-успешно от мен, блогът ми не е най-подходящото място.
      Едно издателство можеше да го направи преди месеци, канейки го за една от мащабните си кампании (вместо Нети, малкия Бахар и други световно неизвестни родни звездички на светлинни години от литературата), не само да му крадне за нея мотото "Чета, следователно съществувам". Още от тогава силно се опитам да бъда бяла и добра и да си мисля, че не са знаели откъде е ...

      Изтриване
  2. уау!! запали ме. :) коя от двете все пак би ми препоръчала?! имам лошия навик да си набележа 1000 книги, когато имам най-малко време за четене. и ако не е тайна, коя е тематиката, защото за мен може да е определящо за избора? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този навик май е обща болест. :) Точно в такъв момент имам редовно и по няколко започнати. :)
      Виж горе линка за liternet, там са почти всички разкази от "Апокалипсисът е дело лично" - дали изобщо ще ти допадне като стил.

      Аз съм неверница и не обичам нито да чета, нито да слушам разбиращо, когато ми споделят как се уповават, надяват, утешават, успокояват, ръководят, разчитат и още каквото може да се прави с господина отгоре. Старателно бягам от темата, защото не съм лицемер и защото в приказки и небивалици вярвах като дете. Не съм против ничии убеждения, не преча на никого да си вярва в когото иска (но тихичко), просто не искам да бъда съпричастна с това.
      При Деян Енев, когото също много харесвам, има аналогични моменти, но и двамата толкова ми допадат иначе, че мога да им простя и да прескоча няколко страници. :)

      Изтриване
  3. оо значи ако избирам ще е Апокалипсисът. тази тематика и на мен ми е ... некомфортна.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тя не е преобладаваща никак в другата книга, спокойно можеш да пропуснеш 2 или 3 разказа, ако те подразнят евентуално - заради останалите. Но първо пробвай онлайн дали изобщо е твоят човек. :)

      Изтриване
  4. Отговори
    1. Марта, виж първо в литернет как ще си паснете, за да не ме гониш после с книжките. :D
      Понеже аз твърде не разбирам от литература и харесвам странни неща, пък всехаресваните и всехвалените никак не мога да ги чета ...

      Изтриване