„В неравна борба” (1936) е първият от поредицата Калифорнийски романи на
Джон Стайнбек, последван от „За мишките и хората” (1937) и „Гроздовете
на гнева” (1938). През 2001 г. е преиздаден е у нас от „Диамант” по
превода на Н. Антов от 1947 г. за Библиотека „Знаменити романи”.
Преводът, макар и неосъвременен (останали са някои странни сега думички като "клонове" вместо "клони"), е чудесен - за разлика от корицата на Studio MTStyle, в която няма никакъв стил. Абсолютно неадекватният й кич подсказва любовна идилия между съблазнителна девица и загорял, загладен фермер. Романът обаче, както и другите два от трилогията, е за обречеността на малкия, обикновен човек, смазан от Голямата депресия. Като тематика е по-близък до наградения с Пулицър „Гроздовете на гнева”, но му липсват елементите на семейна сага. Пътуващите селскостопански работници тук се борят не само с трудностите на живота, а и за промяна на статуквото, за социално и икономическо равенство. Вдъхновен е от истински събития - стачката на 900 берачи на ябълки в Калифорния. Стайнбек ни я показва през очите на Джим Нолан, разочарован млад мъж, загубил семейството си в битката за оцеляване. В търсене на себереализация, разбиране и цел, той се присъединява към комунистите. Целият роман е центриран върху бързото му съзряване и трансформацията от отчаяние през мълчалив лоялен последовател до вдъхновяващ лидер на масите.
Разказът за тези десетина дни не е комунистическа пропаганда или провокация към борба за общото благо. Стайнбек акцентира върху нечовешките отношения между хората и е честен и към двете страни, показвайки, че действат дълбоко погрешно в тази война. Би трябвало да симпатизираме и съчувстваме на работниците, но тяхната борба срещу системата за по-високи заплати е почти стадна реакция, провокирана от силно неетичните и безскрупулни методи на партията (пропаганда, ескалираща в насилие в моменти на безизходица). Стачниците са показани не като героични победители, а по-скоро като отчаяни и безнадеждни мъже, готови да се огънат пред първата заплаха или спазъм от глад. Хора, които се надъхват от думи, но се палят истински само от кръв. Макар и организирани, нямат шанс с голи ръце срещу тези, в които е и властта да увеличават печалбите си, режейки надниците, и властта на закона. Всяка стъпка срещу тази власт провокира ответно насилие. Борбата срещу неравенството и откровените бандити е обречена и логично стига до трагичния си край.
Заглавието е инспирирано от речта на Сатаната в "Изгубеният рай" на Джон Милтън.
(That durst dislike his reign, and me preferring,
His utmost power with adverse power oppos'd
In dubious Battel on the Plains of Heav'n,
And shook his throne.)
Преводът, макар и неосъвременен (останали са някои странни сега думички като "клонове" вместо "клони"), е чудесен - за разлика от корицата на Studio MTStyle, в която няма никакъв стил. Абсолютно неадекватният й кич подсказва любовна идилия между съблазнителна девица и загорял, загладен фермер. Романът обаче, както и другите два от трилогията, е за обречеността на малкия, обикновен човек, смазан от Голямата депресия. Като тематика е по-близък до наградения с Пулицър „Гроздовете на гнева”, но му липсват елементите на семейна сага. Пътуващите селскостопански работници тук се борят не само с трудностите на живота, а и за промяна на статуквото, за социално и икономическо равенство. Вдъхновен е от истински събития - стачката на 900 берачи на ябълки в Калифорния. Стайнбек ни я показва през очите на Джим Нолан, разочарован млад мъж, загубил семейството си в битката за оцеляване. В търсене на себереализация, разбиране и цел, той се присъединява към комунистите. Целият роман е центриран върху бързото му съзряване и трансформацията от отчаяние през мълчалив лоялен последовател до вдъхновяващ лидер на масите.
Разказът за тези десетина дни не е комунистическа пропаганда или провокация към борба за общото благо. Стайнбек акцентира върху нечовешките отношения между хората и е честен и към двете страни, показвайки, че действат дълбоко погрешно в тази война. Би трябвало да симпатизираме и съчувстваме на работниците, но тяхната борба срещу системата за по-високи заплати е почти стадна реакция, провокирана от силно неетичните и безскрупулни методи на партията (пропаганда, ескалираща в насилие в моменти на безизходица). Стачниците са показани не като героични победители, а по-скоро като отчаяни и безнадеждни мъже, готови да се огънат пред първата заплаха или спазъм от глад. Хора, които се надъхват от думи, но се палят истински само от кръв. Макар и организирани, нямат шанс с голи ръце срещу тези, в които е и властта да увеличават печалбите си, режейки надниците, и властта на закона. Всяка стъпка срещу тази власт провокира ответно насилие. Борбата срещу неравенството и откровените бандити е обречена и логично стига до трагичния си край.
Заглавието е инспирирано от речта на Сатаната в "Изгубеният рай" на Джон Милтън.
(That durst dislike his reign, and me preferring,
His utmost power with adverse power oppos'd
In dubious Battel on the Plains of Heav'n,
And shook his throne.)
Ей, ама страшно ме дразнят с тези корици...
ОтговорИзтриванеИ мен, сигурно затова не съм я забелязвала толкова години. Сякаш е обложка за долнопробна сапунка, освен че е много далеч от съдържанието. Абсолютно непрофесионално изпълнение.
ИзтриванеНе харесвам и "филмовите" корици.