Престиж

Независимо дали сте се разминали с филма (голяма, но поправима грешка), дали сте го гледали веднъж или можете като мен да го дублирате със затворени очи - прочетете книгата!
Не само заради наградите и номинациите й.
Не само защото е любимото "дете" на автора й.
Не само защото между филма и книгата има разлики. Всъщност те са почти съвсем различни творби, обединени само от няколко имена и една идея.

Прочетете я, защото Кристофър Прийст пише не само увлекателно, а повече от добре. Жалко е, че е толкова слабо представен и познат у нас. Опитът на "Библиотека Галактика" да ни заинтригува с творчеството му преди 30 години поне за мен беше особено неудачен с избраното заглавие - "Машината на пространството" (където е изписан като Прист). Харесвам Уелс, но поддражаването на стила му в тази книга е резултирало само до сносна, не особено запомняща се и леко (при мен - силно) доскучаваща фантастика. Други опити от издателствата през годините така и не последваха и като мнозина други той си остана подценяван и непознат за четящите основно на български.
Трябваше да излезе филмът на Нолан, за да ме убеди не само най-накрая да дочета "Машината на пространството", но и да ме замисли, че този автор си заслужава и може много повече. Преди две години "Преобърнатият свят" доказа последното. Още тогава от издателство "Август" обявиха, че се превежда и "Престиж" и ще се постараят да ускорят нещата, за да излезе до края на 2011 г.
Това е една от най-дълго очакваните от мен книги, обявени, че се издават (конкурира я само „Котешката маса“ на Майкъл Ондатджи, обещана преди повече от година от г-н Лъчезар Минчев, но при него бавенето си е съвсем в реда на нещата).

Чакането обаче си струваше. Филмът е само бляскавата, зрелищна, романтична и силно съкратена версия на историята. Кристофър Прийст пише по начин, който моментално изтрива вкоренените в съзнанието образи от екрана. В книгата те са много по-дълбоки, имат своето по-пълно развитие и минало, които оправдават постъпките им. Имат своите съвсем земни и човешки болки, радости и страхове, по-обосновани и обясними. Всичко започва с една книга и семейно проклятие и продължава, разказано от няколко гледни точки на различни поколения, през тайнственост, магия, спиритизъм, наука, двойници, смърт, харизматичния гений Тесла, машинарии, телепортация, призраци, ужаси ... Всичко това в борбата за лична победа, престиж и отмъщение между двама илюзионисти, пренесла проклятието си и върху техните наследници. Борба, в която няма правила и морал.
Хваща здраво, чете се леко, за един уикенд (при мен се проточи седмица поради липса на време дори и за сън). При цялото ми трезво и рационално мислене последните страници ми докараха вледеняващи тръпки.

Книгата има само един мъничък минус - този път Тушков забрави да ми остави ценния си подпис в нея. Независимо от това искам много и специално да му благодаря, че с помощта на неговия труд,  огромен като обем и чудесен като качество, "Престиж" най-накрая стигна до читателите.  Също и да му пожелая лека и спорна работа със следващото удоволствие на Кристофър Прийст - "Островитяни". Адмирации за издателство "Август" заради решението им да направят този автор достъпен и любим на повече хора.

Преобърнатият свят

200 години след дългата Катастрофа, настъпила, когато изкопаемите горива на Земята били изчерпани и унищожила доминиращата и напреднала в техническо отношение цивилизация, един странен и уникален град със същото име се опитва да оцелее като неин микрокосмос. Никой не знае как точно е създаден, нито къде се намират в пространството и той, и планетата.

В града Земя, който Кристофър Прийст ни представя, животът е семпъл, подреден и стерилен. Хората са дисциплинирани, целеустремени, осъзнаващи своята идентичност и твърдо вярващи в най-важното нещо, без което биха загинали – непрекъснатото движение напред в догонване на оптимума. Дори времето и възрастта си измерват в разстояния – в мили; 1 миля = 10 дни, времето, за което градът я изминава по релси, мостове (при нужда) и чрез сложна система от кабели и лебедки.

Оптимумът е нещо, което всеки сам трябва да проумее. Всъщност той не се движи, а се движи повърхността и притеглянето ще отдалечи града от него, ако той спре. В оптимума условията на живот и притеглянето са най-близки до тези на планетата Земя и денят е почти 24 часа. Извън него местната храна разболява, а времето тече по друг начин. На север, напред, в бъдещето – по-бързо и ходещите често там остаряват много преди връстниците си в града. На юг, в миналото, времето тече по-бавно, но повърхността се движи като жива, а силното притегляне бързо превръща планините в равнини, а родените извън града хора – в сплескани, дископодобни същества.

Градът се ръководи от Съвета на навигаторите и Системата на Гилдиите чрез подчинение на прости правила и държане в неведение. Системата е създадена някога така, за да оцелее градът във външния свят и продължава да бъде фактор, защото никой не й се противопоставя и не предлага нещо по-добро. Всички деца се отглеждат в училище и учат предметите, съотнесени към живота на планетата Земя. Нито те, нито обикновените граждани знаят какво се случва извън града, какъв е светът там и първият досег с него е очароващ и изненадващ: ято гъски в полет, простор и много, много слънце. Но не сферично, а като плосък диск.

Чест за всеки навършил пълнолетие ученик е да бъде предложен (обикновено по наследство) и приет първо за чирак, а след дълго и нелеко обучение – и за член в някоя от шестте гилдии: на изследователите на бъдещето, на пазителите на реда, за релсите, за тракция, за мостове или за разменна търговия. Съпругите им се ползват с повече привилегии и право на работа. За останалите остават кухнята и задължението да раждат възможно най-често. Навън излизат и работят само чираците и членовете на гилдиите, но положената клетва им забранява под страх от смъртно наказание да споделят каквото и да е от видяното, чутото и направеното. Градът си живее и се движи кротко и неусетно за нормалните си жители напред. Отношенията са опростени: родителите избират съпруг/а на детето си и обяват това публично; бракът се сключва само с попълване на формуляр от двамата и предаване на копие от него на началниците им; с развода е аналогично и е едностранно възможен.

В началото тази роля на жените – единствено като кротки и мълчаливи добичета за разплод – ми изглеждаше малко странна предвид свободните им сексуални връзки още в училище и преди сватбата. Впоследствие обаче се появяват няколко мислещи женски образа, отворени за новото и развитието, негодуващи против слабостите на Системата и със значителен принос в случващото се на финала.

Вероятно поради приеманата синтетична храна в града се раждат само момчета. Затова от селищата, покрай които преминава, към него се пренасочват (доброволно или срещу заплащане) местни жени. Ако родят момиче, то остава в града; за момче имат право на избор дали да си тръгнат с него. Срещу същото заплащане (енергия, горива, торове, машини, технологии, синтетична храна) наемат и мъже от тези селища за тежката физическа работа по преместването на релсите.

Пътуването на града Земя е представено в пролог и пет части, три от които – като спомени на Хелуърд Ман от Гилдията на изследователите на бъдещето. В суровия мъжки свят навън няма място за чувства, а в града Системата не се интересува от тях. Затова и някак между другото се промъкват влюбването му във Виктория, сватбата им, дългите опити да погледнат в една посока, страданията му след развода и мъката му по невидяното загинало дете.

А къде се намира градът Земя всъщност, какви са обитателите му и защо живеят в един преобърнат свят и имат объркани възприятия, става ясно на финала, благодарение на случайността и любопитството на една друга жена.

Нямах търпение да се прибера и да си купя „Преобърнатият свят”, един от стоте най-добри научнофантастични романи на 20-ти век. Чакането си е струвало. 320-те му страници се четат почти на един дъх. Освен увличащата, непретрупана с излишни подробности и майсторски написана от Кристофър Прийст история, заслуга за това има и преводът на Татяна Иванова. Освен това искам да отбележа и две немаловажни дреболии – книгата не се разпадна (дори почти не личи, че е четена, въпреки меките корици) и освен две-три запетаи, което е пренебрижимо малко, няма никакви грешки. В сравнение с насипното състояние и абсурдните недоглеждания на техни колеги, това е направо 6+ за издателство „Август”. И още веднъж същото за това, че съвсем скоро (и както обещават – много бързо) ще преведат и издадат и „Престиж”.

Предната корица на „Преобърнатият свят” е гордостта на издателство „Август”. Да, хубава е – футуристична, малко страховита и ... доста далеч от града Земя. В книгата си пише на няколко места, че той се движи по много успоредни релси и върху металната му основа е вдигната ниска, 6-7-етажна груба дървена конструкция, без големи кули, приличаща на огромна стара административна сграда. Затова ми допада повече тази корица (на последното английско издадение).

И накрая едно малко старо, но много приятно интервю с Кристофър Прийст – от времето, когато по любимия му „Престиж” Нолан снима филм.