... който да свърши нещо вместо мен. Нищо непосилно или незаконно, трябва само да прочете една книга и да ми я обясни после така, както би го направил пред отбор юнаци и юначки от някое нашенско риалити.
Книгата не е обикновена и случайна, а е българският кандидат за Нобелова награда (която както сигурно и децата знаят, се връчва на писател, независимо от коя държава, който е създал най-забележителния литературен труд с висши идеали). Издадена е миналата година. В това интервю с единствения човек, имащ право да предлага наши писатели за престижната награда, са изброените кандидатите през последните години (името на автора й не е сред тях). За тази година името е само едно - на най-достойния, но няма право да го посочи. По най-елементарната логика следва то да е името на човека, сътворил тази книга.
В Кафене.бг има едно много прехласнато и възвишено нейно ревю, единственото налично в мрежата. Моля да го прочетете цялото и с максимално внимание. В скоби ще добавя, че след него ме човъркат следните неща: дали кафенето не е взело да се разминава с място за изкуство и култура или авторката: а) не е чела, за каквото е писала; б) е пила/пушила нещо, преди да пише и кога най-сетне ще престана да чета сайтове с платени ревюта на книги?
Но стига лирични отклонения, ето го и литературният шедьовър: цък! Най-долу има и линк към е-книгата.
Честно си признавам, опитах се да я прочета сама, колкото и да ми е кът свободното време и едва да го разкъсвам между Pale Blue Dot на Сейгън, Пръстът на Галилей на Аткинс и още минимум десетина започнати заглавия художествена литература. Въпреки ужасната комбинация от бели букви + черен фон + ситен шрифт, положих усилия за няколко страници, дори я попрелистих до края, в случай че нещо не си пасваме с началото й. Емиииии... всичко си има: Голям взрив, енергии, квантови работи разни, аури, безкрайно количество научни доказателства и примери, силното рамо на Холографската вселена, извънтелесни преживявания, много, ужасно много наука (авторът е физик с голям опит все пак...) Обаче се препънах. Тъкмо се бях успокоила тези дни, че след Парадокс-а на Ал-Халили що-годе съм се пообразовала и хоп - попаднах на някакви странни частици с още по-странни свойства, които при движението си губят част от знанието си и огромния си информационен потенциал. В този момент ме зашлеви аналогията с паметта на водата и край, изключих, не мога да прочета или асимилирам нито ред повече, от никоя книга.
Много моля затова (за да не се чувствам неука и тъжна и защото ми се чете, чете ...) някой да се жертва заради мен, да прочете този велик труд и да ме направи съпричастна и близка с номинацията за Нобел (а защо не и награда?!). Ако може, нека доброволецът е физик или поне със стабилни такива познания, за да се плъзне по-лесно и безболезнено в авторовото мислене.
Искам да го помоля също да бъде смел и мъжествен и да не се отказва и огъва още при първия си досег с науката и силата на доказателствата в тази творба:
