"Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози."
"Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение."
Шамс от Тебриз
Чувствам се много добре, дори чудесно и се обичам. Започнах да се радвам на все повече малки неща около мен. Смея се, без да се замислям с колко пласта грим ще крия после бръчките. Ям шоколад и сладолед, без да смятам коя калория точно къде ще ми се лепне.
Установих, че съм ампутирала от себе си големи парчета от различни вчера. Не ми липсват и не проявявам мазохизъм да се връщам там. Не ми пука дали точно на някого му пука за мен, дали ме понася(т) или съм му(им) безразлична. Изведнъж открих, че много неща и хора вече не ме интересуват, не ги забелязвам и не ме изнервят. Не ми е празно. Не очаквам нищо. Много повече и по-често се усмихвам, отколкото плача. Не ме боли.
Синът ми каза, че в последните дни съм неузнаваемо добра. Не, не съм добра, същата проклетия съм си, съвсем малко по-бодлива, много по-цинична и непривично спокойна. Като преродена съм, вероятно така се чувства човек след катарзис. Нямам идея за причината, може би е защото жегите намаляха. Или защото спрях да се замислям. Или може би е от ударната доза филми и книги.
(Едно замисляне-изключение: защо вече произвеждат етажерки и секции не за подреждане на книги, а според различните големини на плазмите и с място само за джунджурийки? За да не ги трупам в кашони, мога да мина на този спасителен и практичен вариант.)
А, да - преди десетина часа, съвсем случайно и съвсем неочаквано, на рамото ми кацна едно птиченце. Ще споделя съвсем малко засега, за да не се подплаши и да отлети. Оказа се, че и в затънтения прованс е възможно да се случи желаното дълги години чудо. Да се появи човек с размах, желание и възможности да развива бизнес с бъдеще тук, без намерение да изцежда хората за една минимална заплата. Шансът да срещне точно теб с този човек и да успееш да го впечатлиш, без да имаш връзки, вуйчовци, братовчеди и прочие рода на подходящите места - само с познанията си в неговата област и с това, че чудесно си говорите на един и същ език, на неговия.
Възможно е, защото човекът е чужденец, не нашенски гащник. Докато всичко потръгне, ще се изсипе много работа, още от понеделник - тичане по инстанции и преводи. Това не ме плаши, по-притеснително е да не го побългари системата през това време и накрая плодовете от труда ми да ги бере някой със стабилен гръб (или с по-голямо деколте и по-дълги крака).
Шансът идва веднъж. Ако ми избяга поради гореописаната причина, дебилно-спокойно и с минимум съжаление ще му помахам за довиждане, защото това не е болка за умиране. Има и по-важни неща.
П.П. От една седмица целият Blood Of The Nations тръгва сутрин още преди кафемашината, много тонизиращо и зареждащо ми действа. А Kill the Pain (само тя е с различно звучене от този албум) ми е станала направо краста, слушам я поне по десетина пъти на ден.
"Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение."
Шамс от Тебриз
Чувствам се много добре, дори чудесно и се обичам. Започнах да се радвам на все повече малки неща около мен. Смея се, без да се замислям с колко пласта грим ще крия после бръчките. Ям шоколад и сладолед, без да смятам коя калория точно къде ще ми се лепне.
Установих, че съм ампутирала от себе си големи парчета от различни вчера. Не ми липсват и не проявявам мазохизъм да се връщам там. Не ми пука дали точно на някого му пука за мен, дали ме понася(т) или съм му(им) безразлична. Изведнъж открих, че много неща и хора вече не ме интересуват, не ги забелязвам и не ме изнервят. Не ми е празно. Не очаквам нищо. Много повече и по-често се усмихвам, отколкото плача. Не ме боли.
Синът ми каза, че в последните дни съм неузнаваемо добра. Не, не съм добра, същата проклетия съм си, съвсем малко по-бодлива, много по-цинична и непривично спокойна. Като преродена съм, вероятно така се чувства човек след катарзис. Нямам идея за причината, може би е защото жегите намаляха. Или защото спрях да се замислям. Или може би е от ударната доза филми и книги.
(Едно замисляне-изключение: защо вече произвеждат етажерки и секции не за подреждане на книги, а според различните големини на плазмите и с място само за джунджурийки? За да не ги трупам в кашони, мога да мина на този спасителен и практичен вариант.)
А, да - преди десетина часа, съвсем случайно и съвсем неочаквано, на рамото ми кацна едно птиченце. Ще споделя съвсем малко засега, за да не се подплаши и да отлети. Оказа се, че и в затънтения прованс е възможно да се случи желаното дълги години чудо. Да се появи човек с размах, желание и възможности да развива бизнес с бъдеще тук, без намерение да изцежда хората за една минимална заплата. Шансът да срещне точно теб с този човек и да успееш да го впечатлиш, без да имаш връзки, вуйчовци, братовчеди и прочие рода на подходящите места - само с познанията си в неговата област и с това, че чудесно си говорите на един и същ език, на неговия.
Възможно е, защото човекът е чужденец, не нашенски гащник. Докато всичко потръгне, ще се изсипе много работа, още от понеделник - тичане по инстанции и преводи. Това не ме плаши, по-притеснително е да не го побългари системата през това време и накрая плодовете от труда ми да ги бере някой със стабилен гръб (или с по-голямо деколте и по-дълги крака).
Шансът идва веднъж. Ако ми избяга поради гореописаната причина, дебилно-спокойно и с минимум съжаление ще му помахам за довиждане, защото това не е болка за умиране. Има и по-важни неща.
П.П. От една седмица целият Blood Of The Nations тръгва сутрин още преди кафемашината, много тонизиращо и зареждащо ми действа. А Kill the Pain (само тя е с различно звучене от този албум) ми е станала направо краста, слушам я поне по десетина пъти на ден.
