Седмицата на малките неща

Точно една седмица съм без работа и успях да я запълня с много от онези малки неща, за които нямах време, желание или възможност.

Тотално и бързо промених ритъма си на живот. Не знам кога спя или ям. Дори не знам коя дата е и какъв ден е. Знам само, че скоро трябва да съм в София на рок феста, но не знам дали още ми се ходи. Преди евентуалното заминаване има кой да ми напомни да събера малко багаж.

Първите два дни изключих телефоните, насладих се на тишината без тях след почти денонощното им звънене, наплаках се, след което натрупах една камара книги и започнах да чета, да чета ... Телефоните включих, но не отговарям на никого.

Успях най-накрая да си скапя лаптопа и едновременно с това - и едно приятелство, на което много държа(х). Мисля, че беше последният човек, на когото имах доверие.

Предвид импулсивното си напускане на работа, отново без да имам някаква резервна и това, че за пореден път изгубих приятел, зададох във фейса въпрос "Как се нарича човек, който непрекъснато повтаря едни и същи грешки, въпреки ясното съзнание, че ще съжалява след това?" Отговорите варираха между "идиот" и "просто човек". Някъде там, между, съм и аз.
След това си деактивирах профила, спрях да се показвам онлайн и да излизам от нас. Почивам си от света и той - от мен.

Докато събирах тен на терасата, набързо направих две преводчета, пратени ми с мейл. Върнах ги по същия начин и ги отписах като останалите, неплатени вече с месеци. Поне тренировката на езика върви ...

Между другото свърших и няколко дреболии у нас. Сетих се също, че имам цветя, които някога много обичах и че същите се нуждаят спешно от поливане, торене и разсаждане. Забелязах, че спатифилумът и юката ми дори са цъфнали.
Спатифилумът всъщност си цъфти целогодишно, извън правилата. За първи път обаче, откакто го имам от около петнадесет години, има няколко цвята. А юката е особен случай. Имам я също толкова време, подари ми я една германка и беше първото ми скъпо и екзотично цвете. На втората година цъфна. И от двете й стъбла излизаха клонки с бели топки цветове, които се разтваряха постепенно няколко дни. Нещо средно между лилия и кръгъл зюмбюл, с много приятна, но силна миризма. По листата капеше лепкав сок, като смола. Цъфтеше вечер, което е нормално, предвид произхода й от другото полукълбо. Макар и хубава, миризмата беше омайно силна и я изнасяхме да нощува на терасата.
Тръгнах с една снимка да обикалям цветарите и да разпитвам - да не би случайно да е отровна, какво се прави растението по време на цъфтежа, самите цветове и други такива простички въпроси. До един разглеждаха изумени снимката, никой не беше виждал на живо цъфнала юка и ми препоръчваха книжки (по които по-късно се ориентирах), от тях разбрах само, че цъфти много рядко, веднъж на десет години. При мен цъфна отново още на следващата година и отново - и двете стъбла.
След това продължи да расте само на листна маса, точно като огромна царевица. Стигна тавана и преди две години смело нарязах едното стъбло с ножовка на парчета, които заедно с върха засадих. Отрязаните места намазах с овощарска вакса. Всичко се хвана, от старото растение също покараха листенца. Подарявах наред на приятели, а миналата година повторих операцията с другото стъбло - също толкова успешно.

Това е част от първото стъбло, последната, която остана у нас. Цветът е малко по-дребен от онези, които помня от първите цъфтежи. Почти го бях изтървала, премина много бързо и на снимката се виждат поувяхнали цветчета.

По няколко пъти на ден ходя да го помириша и да му се порадвам. Малко нещо е, незначително, но за мен си е събитие. :-)