петък, 25 юни 2010 г.

Sonisphere - ден втори

Ако за първия ден имах почти пълна представа какво ще чуем и видим, то за втория бяха само идеи и очаквания.

Въпреки ужасния студ, заехме места съвсем навреме, за да изслушаме всичко от самото начало.Стадионът се пълнеше с обичайното темпо, имаше както винаги и колоритни фенове, и полуголи и отрано разгорещени.

Бира също имаше в изобилие и някои бяха побързали с консумацията й за настроение. На седалките пред нас групичката унищожаваше промишлени количества в допълнение с онези цигарки и към 20.00 часа клепачите на единия така натежаха, че никаква сила, дори и децибелите на свирещите преди и след това, не можеха да му ги отворят. Гвоздеите на програмата ги изкара, подпиран като чувал от останалите.
Разни хора, разни идио... опс, идеали за концерт.


Stone Sour ми бяха почти непознати,

















а Alice In Chains слушах в добрите стари времена.

















И двете групи бяха много приятни за слушане, имаше доста неща, които ми харесаха. Пяха с настроение, свежо, търсеха контакт с публиката, надъхваха я, показаха присъствие, няколко думи на български и обещаха пак да дойдат. Видимо доволни. Не знам дали са били вътрешно разочаровани, очаквайки друго посрещане и пълен стадион и знаейки, че всъщност почти всички са дошли за Manowar и Rammstein. И да е било така, не го показаха. И двете групи се раздадоха с най-доброто от себе си.

.................

А през това време се събираха все повече и повече хора, напрежението и очакването растяха.
Някакви младежи след дълго обикаляне около нас най-накрая се паркираха някъде отзад и ни разсмиваха в досадните паузи. Достатъчно високо, сякаш трябваше да ги чуе половината стадион, коментирайки какво върви на видеостените, ръсеха невероятни бисери: "нЕк`ва си Металика, нищо тЕхно не съм слушАл", "къде е т`ва Каварна, братле, в България ли е?", "метАлско яке" и още от сорта. На това вече се смях с глас:

- Кой е тоА, ве братле?
- Ми еб@м ли го, май е Ози.
- Кой е па тоА Ози?
- Ми кой, Ози Озбърн, един от старите музиканти, олд скуул нЕкъф.
- А, олд скуул - пенсионер начи ...


Весело беше с тези младежи, не се усещаше толкова напрежението от чакането. И пияно-надрусаната групичка отпред допълваше настроението, и един господин до тях, който пристигна с две торби със сандвичи и бавно и методично си ги преживяше, на излизане нямаше ни един останал. Странни птици има в публиката понякога, дошли за всичко друго, само не и заради музиката ...


В 19.20 на фона на симфоничното интро най-накрая
Manowar се появиха!





Въпреки много гадния на моменти звук, публиката се наелектризира достатъчно от познатите парчета. Според мен (не съм специалист, само фен, просто слушател и ценител), въпреки пристрастията ми към
Metallica, ако
Manowar бяха продължили със същото темпо, щяха да направят по-добрия концерт.

Нямам идея защо им беше определено толкова малко време, което разочарова до болка много от феновете им. Преди концерта се говореше много, че са обидени заради това и че не са хедлайнери. С право, мисля - не са случайна, а голяма група, обичат си публиката и знаят как да я зарадват и какво да й дадат. Времето е пред нас, обещаха да се върнат.

Това, което ме разтърси, беше нещо, което не чух нито първия ден (поне откъдето слушах), нито втория - до тяхното излизане. Един голям жест - речта на Джоуи ДеМайо (на чист български език, с дори съвсем правилно произнасяно Ъ) в памет на един от Най-големите, който заслужава поне това уважение от колегите си. Говорейки за Дио, ДеМайо не пропусна и да ни напомни, че България е велика държава.
Между вълните от аплаузи всички слушаха настръхнали това:

"Здравей, България! Горди сме пак да бъдем тук. Колко от вас са тук заради Manowar?

Искам да отдам чест на двама наши братя, които скоро си отидоха от този свят - Георги Панайотов, един истински воин и Рони Джеймс Дио, приятел на Manowar и България. Дио обичаше България. Той обичаше всички вас. Ние искаме да посветим една песен в памет на Рони Джеймс Дио. Почивай в мир, братко!

А вие не забравяйте, че България е велика държава! Hail to Bulgaria from Manowar!"

След което последва Heaven And Hell, кавър на Black Sabbath, една вечна класика.



Веднага след нея се изнизаха набързо и безмълвно, докато по уредбите звучеше The Crown And The Ring. Много хора останаха разочаровани заради краткото им явяване.

Но заради думите на Джоуи ДеМайо и този трибют - поклон!

...............

И се започна голямото чакане ...
Покриха сцената с черно платно и остана така почти час, чоплейки любопитството на всички. Студ и пронизващ вятър бяха забравени в нетърпеливото очакване. И великият миг дойде - платното падна, под него очаквано беше немското знаме и машината Rammstein се развихри.
(шоуто започва 10 секунди преди края на втората минута от клипа)



Независимо от това, кой какво е чувал и очаквал, доколко харесва или не харесва Rammstein, за да бъдат разбрани и усетени, трябва да се видят и чуят на живо - хилядите огньове и светлини, ексцентричните костюми (особено на Лоренц - шаренки и лъскави), светещата уста на Тил Линдеман, цялото им сценично поведение, провокативните двусмислени текстове, гарнирани с мощни децибели и още, и още ... Трудно е да се предаде това, което се случи. Не знам колко хора разбираха текстовете, но ги знаеха наизуст и целият стадион пееше на немски, подгряван не само от пиротехниката.

Огньове излизаха отвсякъде, дори от устите им.






















































Имаше много ефектни моменти и извън пожарите.




На Haifisch Лоренц поплува с лодка в морето от хора,










а на Pussy Тил Линдеман обстрелваше публиката, яхнал оръдие с многозначителна форма.


















Поклон за публиката и шоуто свърши.




Разтресе ни здраво и ще ни държи още дълго, поне до следващото събитие - защото тези два дни са нещо, което не се забравя.


Още снимки от втората вечер има тук.



10 коментара:

  1. Rammstein ги искам пак, а Manowar са за прашясал мавзолей.

    ОтговорИзтриване
  2. Bla, въпрос на вкус е. :)
    Всеки си има предпочитания ...

    Ще дойдат пак и Рамщайн, и Меноар, както много други групи, защото тук има страхотна публика.

    ОтговорИзтриване
  3. Няма какво да се коментира :) Хехе.... един познат беше на концерта на Рамщайн в Белград и после разказваше, че практически нямало полиция или охрата изобщо, защото нямало място от пожарникари, но там си е бил само техен концерт и вероятно сцената е била много по-здраво минирана :) А Manowar са си големи не само заради музиката, а и заради отношенито. Знаеш я предполагам песента им "Татко", за която са направили текстове на почти всички езици, където са ходили на концерти, вкл. български.
    Всеки път се заканвам, че повече няма да пропускам такива веселби, ама да видим :)

    ОтговорИзтриване
  4. Помни си заричанията! :)))

    Добре си бяха огньовете - голяма красота и тъкмо навреме - топлеха ни. :)

    "Татко" е записана досега на 17 езика, доколкото знам.
    От почти година я слушам често, не само защото е тяхна, а и в памет на баща ми.
    Май не се сещам за друга група, която да е правила това.

    Иначе до поздравите успяват повечето. Тимо Котипелто от Стратовариус поприказва малко на български на концерта през януари, но не е същото.
    А прословутият Томи Лий миналото лято половин час се мъчи с едно "обичам те" и накрая го докара до "обичсьям тье".

    Верно, че чуждите езици са малко дарба и не са за всеки, но си струва да се напънеш заради публиката, тя оценява всеки жест наравно с музиката.

    ОтговорИзтриване
  5. Хехе... помня ги аз, Точка, ама... :)

    Така е. Миналата година бях на концерта на Патриция Каас; тя също каза няколко фрази на български и наистина се справи много добре. Има го този момент, че българският е доста труден за произношение за чужденците, ама да не се оправдават много-много ;)

    Хехе... ама ти сериозно си будуваш нощем :)

    ОтговорИзтриване
  6. Аз съм си нощна птица :), обаче напоследък прекалих. Писах веднъж, че ми се губят дните и нощите и се сливат. Днес бях на разговор за същата работа като последната - по гореща препоръка към боса от няколко бивши колеги. Още мисля и сигурно първата причина да започна ще е, за да вляза отново в някакъв нормален ритъм. Доколкото думата "нормално" вече изобщо означава нещо. :)

    П.П. покрай езиците се сетих - помниш ли Скорпионите и това?

    http://www.youtube.com/watch?v=lmhv1TV_vmE

    Ето, при добро желание всичко може. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Бях го забравил това изпълнение :) Яко! Хубаво е, че има групи, които правят такива жестове. Ето още едни :)

    http://www.youtube.com/watch?v=wSeS3jZCCro

    Макар че заклетите фенове на Ричи може ад го анатемосват за тази му трансформация, именно чрез нея демонстрира големината си - може да мине в напълно друг стил и също да направи качествени неща :)

    А за "нормално" по отношение на биоритъма - не ми говори... От осем години бачкам нощем (е, поне не всяка нощ де), та отдавна вече нямам спомен какво беше това "нормално", но свикнах и не ми пречи, ако не се брои тоталното разминаване с "дневните" хора, с които практически вече почти не се засичам. Успех с работата и дано да успееш да нормализираш малко денонощието :)

    ОтговорИзтриване
  8. Точно това не го бях чувала. Ако не ми беше познат стилът, щях да се зачудя коя е гъркинята. :)))

    "Нормално" е толкова разтегливо, субективно и относително понятие, че всеки се опира на него според своята си истина или желания. :)

    Нощните часове си имат своята прелест.
    Сова съм, по-работоспособна и съсредоточена съм тогава, учех почти само нощем. И винаги съм искала да работя ако не в тези часове, то поне на смени.
    Минусът е само както казваш, разминаването с "дневните" хора, но е поправимо, намира се решение.

    ОтговорИзтриване
  9. Аман от "нормалното", да живеят "ненормалностите" :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics