Днес е един от онези дни, в които сякаш сутринта съм объркала кафето с оцета. Не е от облаците навън. Не ми се прави абсолютно нищо, не мога да избера нито филм (не знам дали ще тръгне на осакатения ми лаптоп), нито коя от трите книги да си дочета. Решавам да се отдам на судоку, далеч от нета, на чист въздух на терасата, с голяма доза кафе. Разсейвало и развивало мозъчните гънки уж ...
Събирам вестниците от няколко дни. Рядко ги отварям, защото ми ги носят вечер и почти всичко вече съм чула по радиото или мярнала в нета найсе пъти. И да не съм, няма особено много за четене. Бърз поглед по заглавията стига.
Хващам първо вчерашния вестник, най-отгоре е. Първа страница боде. Втора и трета - също. Не е от фобията ми от кучета. Вече искам да съм куче в тази държава. Ей такова и от един определен развъдник.
Толкова ли няма други наболели проблеми и важни новини, драги ми журналисти, че сте посветили цели 3 (словом: три страници) на българското овчарско куче?
Може би е някакво съвсем, съвсем случайно съвпадение, че един точно определен човек си пада по тази порода кучета и дори ги развъжда?
Симпатичен ми беше, мъжкарски някак си изглеждаше. От това навиране на образа му отвсякъде и навсякъде, от почти обожествяваването му обаче взе да ми се гади. Бива почести, бива галене на его, вече става банално и досадно.
Тъкмо бях решила от днес нататък да прескачам направо на страницата с кръстословицата и судоку, когато попаднах на тази сладурска снимка на Виктор Гилтяй на пета страница. Интересно защо я няма в никъде в нета, та се наложи да я показвам по този допотопен начин. Но пък си заслужава да се види как шефът на СЕМ Георги Лозанов слуша адски задълбочено депутатите. Жалко, че снимките не могат да записват и звуци, за да се насладим и на вероятно мъркащото му похъркване.
Тъкмо бях решила от днес нататък да прескачам направо на страницата с кръстословицата и судоку, когато попаднах на тази сладурска снимка на Виктор Гилтяй на пета страница. Интересно защо я няма в никъде в нета, та се наложи да я показвам по този допотопен начин. Но пък си заслужава да се види как шефът на СЕМ Георги Лозанов слуша адски задълбочено депутатите. Жалко, че снимките не могат да записват и звуци, за да се насладим и на вероятно мъркащото му похъркване.
Тази снимка ми оправи настроението.Вече не ми се крещи. Сутринта се опитах да го направя на едно друго място, по проблем, засягащ голям брой безработни и нечий морал. Отзвукът е очаквано никакъв.
И как да е друг - нито е скандал, нито жълтина, нито пикантерия. Което не е причина да се ядосвам. :) Без значение е, когато има какво друго "да ми направи деня".
Make my day, както се казва. Може и с това :)))
Отдавна съм стигнал до заключението, че четенето на вестници е напълно безсмислено занимание: новините са от вчерашния ден, коентарите и анализите са често пъти са манипулативни и едностранчиви, така че остава само судокуто и кръстословиците, ама лично не си падам по тях. а за батбойко... имаше един виц още от времето, когато стана кмет:
ОтговорИзтриванеСъбрал заместник кметовете:
- Какво е необходимо за да се запълни една улична дупка?
Замкметовете започнали да пелтечат: асфалт, чакъл, валяк...
- Еййй, 'начи, докога ще ви уча! За д асе запълни една дупка трябват камери!
:)
Кръстословиците отдавна са ми елементарни и ги събирам за майка ми. Судоку решавам, когато се изнервя много или когато няма съвсем нищо друго за правене - в планината когато се заредят дъждовните дни например.
ОтговорИзтриванеББ отдавна спря да ме вълнува, отчайващо аполитична съм. Ако не бяха блоговете, даже нямаше да разбера, че е имал рожден ден и истерията с подаръците му. Жалка история, жалки напъни, но се посмях. :)))
Ми, много българи вече са кучета в родината си. И хора, ако успеят да се спасят в чужбина.
ОтговорИзтриванеКато чуя ББ и почвам вече инстинктивно да псувам.
Добре, че си сложила Scorpions накрая за баланс. :))
Поздрави! :)
За да не използвам нецензурни думички, гледам вместо в новините и политиката, да се потапям най-вече в музиката. Там всички сме хора. :)))
ОтговорИзтриванеПоздрави и на теб! :)
Бочев, щом сега псуваш да разбираме ли че по времето на Тройната коаличия си пеел хвалебствени псалми си писал стихчета?
ОтговорИзтриванеУтопия ли е денят, в който на никого няма да му се псува?
ОтговорИзтриванеХехехе... не е утопия, Точка, макар че, в интерес на истината, ми звучи малко...ммм... отвъдно, някак си :) Дано да го доживеем приживе, защото иначе - кофти работа, мамка му! :):):)
ОтговорИзтриванеАко мислиш да живееш до 100 и няколко години, може. Инак - ако не децата, то внуците поне да го доживеят. :)))
ОтговорИзтриванеИзвън шегата силно се надявам на две неща - че ще си променим манталитета постоянно само да мърморим и мрънкаме за какво ли не, без да правим нищо. Както и че някога ще се намерят хора, на които няма да има за какво да им се мърмори.
Лошото е, че нещо не го виждам как ще стане даже и след сто години, ако не се промени нещо радикално. Хм... на евреите им е отнело 40 години, но ги е водил пророк, докато тук ни водят едниии....
ОтговорИзтриванеПонякога ме тръшва същият песимизъм.
ОтговорИзтриванеПромяната само с чакане не става.
И тук идваха разни привнесени отвън пророци, но нещо не се получи. :) За нас де, те своето си го получиха.
Хехе... сетих се за вица (така де, малко ведрост да има) :)
ОтговорИзтриванеМоисей водил народа си из пустинята, обикаляли насам-натам, въртяли на север и на юг, връщали се обратно... докато на четиридесетата година Моисей се спрял насред пясъците, почесъл се и тъжно измърморил:
- И кво сега? Така и не си намерих петачето!...
:)
:-)))
ОтговорИзтриване