Виртуалните войни в един сайт и случайно прочетен постинг ме върнаха към този филм.Много силно направен, един от малкото немски филми, които са ми харесали и бих гледала още поне веднъж (което мисля и да направя след малко).
Базиран е на проведения през 1971 г. Станфордски затворнически експеримент.
Разликата с оригиналната история е, че доброволците са набирани с обяви по улиците и са с различен материален статус, обществено положение, манталитет, професия и възраст.
Препоръчвам го горещо, разтърсващо е да се види докъде може да стигне човек, поставен в необичайна ситуация, извън реалния живот. Доколко може да играе роли и да се вживява в тях, докато се превърне в жестоко, озлобено, немислещо, обезумяло животно. Доколко може да бъде себе си в един друг свят, в наложена му (не избрана от него) роля и при странни обстоятелства, когато разумът е победен от страха и инстинкта за самосъхранение или силата и властта.
Лирично отклонение:
Глупаво е да делиш нещо, което реално не съществува. Грозно е в името на това да обиждаш и да убиваш с думи, да храчиш върху човешките ценности и достойнство. Цинично е да използваш своята или нечия власт, за да покажеш мускули и превъзходство, анонимно или скрит зад маска, в един измислен свят, да отровиш въздуха му - просто заради извратеното си удоволствие ...
И както казва Анди Уорхол, всеки може да има своите 15 минутки слава. Но на каква цена и нужно ли е на всяка цена?
Глупаво е да делиш нещо, което реално не съществува. Грозно е в името на това да обиждаш и да убиваш с думи, да храчиш върху човешките ценности и достойнство. Цинично е да използваш своята или нечия власт, за да покажеш мускули и превъзходство, анонимно или скрит зад маска, в един измислен свят, да отровиш въздуха му - просто заради извратеното си удоволствие ...
И както казва Анди Уорхол, всеки може да има своите 15 минутки слава. Но на каква цена и нужно ли е на всяка цена?
Не съм го гледал този филм, Точка, но зная за какво се разказва, зная и за проведения експеримент. Имаше един друг филм, който си спомням много смътно и даже не му помня името, но се разкзваше за група деца (ученици) на различна възраст, който тръгват на екскурзия с кораб, но след катастрофа, попадат на необитаем остров. Показваха много силно моделите, които постепенно започнаха да се налагат между тях. Беше много силно и хм... страшно. Дали това не е някакво закодирано поведение, което се отключва при липса на необходимото минимално количество сила на духа/интелект/възпитание... А най-глупаво е да се дели каквото и да било, защото в крайна сметка кое наистина реално съществува и кое от нещата, които възприемаме за реално съществуващи не би могло в един момент да изчезне?
ОтговорИзтриванеАко някога имаш време, гледай го.
ОтговорИзтриванеТози, за който разказваш, ми напомня нещо смътно и отдавна гледано и името също ми се губи. Ще поразпитам и ще се поровя в нета, дано открия кой е филмът.
Мисля, че дадено поведение се отключва от това, колко си податлив към средата и осъзнаваш ли последствията, имаш ли нужда да извличаш някаква полза от ситуацията. Също доколко си податлив и на стреса и шока от нова среда. Има ситуации, при които трудно биха помогнали интелект и възпитание, ако се сринеш и обратното - можеш да оцелееш и да са ти в помощ, ако духът ти е силен.
Малко объркано го обяснявам, като примери се сещам за следното:
Ако цял живот, въпреки потенциала ти (знания, умения, интелект), си подценяван, недооценяван, една такава ситуация, в която ти дават роля със сила и власт изведнъж ти се явява възможност да станеш лидер, важен, главен - дори само заради ролята. В една такава ситуация, далеч от реалния живот, е много лесно да загубиш трезва преценка (не че иначе не го правим понякога), да събудиш инстинкти у себе си - нови или подсъзнанелно подтискани дълго време и съвсем не се знае в каква посока ще бъдат.
Може би и затова децата понякога са много жестоки в игрите си - забравят в ролята си, че това е просто игра - от някакъв стремеж да са най-първи, най-силни ... Ако често им е казвано, че са калпазани и не вършат нещо както трябва, се опитват да блеснат така, а като големи - и с други недотам редни неща. Познавам подобни деца - амбицията им се изкривява в агресия.
Друго, за което се сещам, е че човек се пречупва, когато трябва да спаси себе си и още повече - дете или близък. Ще извършва жестокост, убийство, без да се замисли, за да спаси живот, съзнателно абстрахирайки се от възпитание и интелект. Надзирателките - бивши концлагеристки са били далеч по-жестоки и безмилостни - само в името на оцеляването си в новата среда извън живота им до тогава.
Още нещо ме убеждава, че обикновено средата пречупва, въпреки всичкото в теб, моделира те като съвсем нов човек. Еничарите.
Средата винаги оказва своето влияние и, съответно, формира характера, който пък от своя страна се отразява върху поведението. Но, като цяло, съм склонен да приема, че интелектът, възпитанието, познанието, ако щеш, правят човека по-малко поддатлив на влиянието, освен ако по природа не е слабохарактерен. Веднага ще ти дам пример с моя син (вероятно си видяла предпоследния ми постинг там, където го има и него на снимка с Хорхе Букай :) ) До преди две години играеше с група деца от квартала, които, макар и добри по душа, си бяха доста диви вандалчета - все разни щуротии им идваха на ум, все разни зулуми замисляха и правеха, родителите им не съумяваха да ги контролират много и в общи линии не бяха много добър "пример за подражание". По същото време бях започнал да го натискам да чете. В началото малко насила, после с все по-малко сила. Факт е, че за пет години (от първи до пети клас) той е изчел може би над 30 книги, ако не и повече; като се започне с цялата поредица "Хари Потър", мине се през трите тома "Винету" и някои други на Карл Май, мине се през книгите на Марк Твен, някои от романите на Жул Верн и се стигне до неща като "Дъщерята на Калояна" от Фани-Попова Мутафова и книгите на Букай. Ефектът беше интересен: докато навремето го карах да играе и с други деца, за да не попива непрекъснато и само простотийки, а той не искаше, впоследствие малко по малко той сам спря да търси тези, с които играеше и си намери доста по-свестни деца за игра. Когато веднъж го подпитах защо не се обажда на старите си приятели, отговорът му беше: "Няма какво да си кажем." Продължавам да му "подхвърлям" книги и съм убеден, че това, което натрупа като багаж сега, винаги ще му помага да се измъква от немалко кофти ситуации.
ОтговорИзтриванеЕстествено, както писах по-горе, голяма роля има и самият дух - дали е слаб или е устойчив, но въпреки това, даже и да не е от силните характери, интелектът на човек му дава възможност да помисли повече, преди да предприеме нещо.
Веднага може да се контрира, че гениите често са били алкохолици, но пък има и други, които са били много добре организирани. От вторите веднага мога да дам за пример Ференц Лист, който е бил страхотно организиран във всекидневието си и деен както по отношение на работата, така и по отношение на обществен живот.
А за случаите, когато човек трябва да спасява себе си или близки, както пишеш, тогава прост сработва инстинктът за самосъхранение, а ве мисля, че той е подвластен на каквато и да било трансформация от каквото и да било естество.
Хехе.. а сега ще приключвам, че прекалено се разфилософствах и започна да прилича повече на трактат, отколкото на коментар :) Все пак, каквото и да говорим, истината винаги е "някъде там" :)
Темата е толкова безкрайна и скача в други теми, може да се нищи с часове и както казваш - истината е някъде там. И всеки си има своята истина. :)
ОтговорИзтриванеВидях сладура,:) И двамата заслужавате поздрави. :)
Малкият ми син опонира инстинктивно и веднага почти за всичко с "Всички еди какво си", "Никой няма да ..., само аз ли" или нещо от сорта и след няколко изречения нещата си идват на мястото. Приемам го като първосигнална реакция на трудната възраст - да не бъде различен от масата, от средата, която обаче има странни критерии за всичко. Разбирам, че от някаква възраст нагоре момченцата не искат да подаряват цветя на учителките си, но не мога да приема, че никой не бил четял, примерно или че понеже всички ... нещо си, трябва и той. Понякога се осъзнава и сам, понякога помагам. Не е лошо да си различен с нещо добро, нищо, че средата го възприема по друг начин.
Борбата ми е трудна, но не е безмислена и безрезултатна. :)))
Естествено, че не е безсмислена :)А за опозицията от негова страна - гледам да не му досаждам за дребни и несъществени неща, но за важните... хехе... като стущя вежди и му минава желанието за опозиция ;)
ОтговорИзтриванеИмаш вид на много блага душа. :)
ОтговорИзтриванеДа не ти е около веждите човек значи.:)))
Хахаха.... само понякога и то - когат ое заслужено :)
ОтговорИзтриванеЧудесна лента
ОтговорИзтриванеПрепоръчвам я при всяка възможност. Урок е, замисля ...
ОтговорИзтриване