След всички скорошни гадости съм в почти истерично очакване на концерта, който ще ме излекува и зареди. Силно се надявам на две неща: повече да не бъде отлаган и подгряващите Ахат да излязат за "Черната овца", непридружавани от баби с мания да приличат на петокласнички.
Зарових се в музикалните сайтове да търся актуален сетлист, подборът е почти ясен, песните варират от 18 до 22. Ако Клаус Майне е напълно възстановен, редно е да ни зарадва с по-голям брой - като компенсация за чакането.
И така ровейки, попаднах на една новина от началото на месеца. Не знам защо ми е убягнала, поради голяма заетост или поради бурната ми любов с Виваком, изолирала ме почти изцяло от виртуалния свят. Подейства ми като шамар. Краят на още една мечта - да отида на концерт на Gotthard. През 2007-ма в Каварна не успях и си прощавах този пропуск с надеждата, че съвсем скоро ще се върнат пак за участие във фест или за самостоятелен концерт. Уви, няма. Един много любим глас е замлъкнал завинаги, убит при тежка катастрофа.
Два месеца преди това Стив Лий оцеля след друга жестока катастрофа в Италия, отново не по негова вина и успокои феновете си: "Despite the accident I want you all to know that I am OK, I guess I must have a "Rock loving" Guardian Angel". Този път за съжаление ангелът е бил далеч или прекалено захласнат в рока.
Дано Стив е намерил piece of heaven (страхотна балада!).
R.I.P!
Това е песента, заради която прослушах Готхард:
(до скоро и телефонът ми звънеше така)
Зарових се в музикалните сайтове да търся актуален сетлист, подборът е почти ясен, песните варират от 18 до 22. Ако Клаус Майне е напълно възстановен, редно е да ни зарадва с по-голям брой - като компенсация за чакането.
И така ровейки, попаднах на една новина от началото на месеца. Не знам защо ми е убягнала, поради голяма заетост или поради бурната ми любов с Виваком, изолирала ме почти изцяло от виртуалния свят. Подейства ми като шамар. Краят на още една мечта - да отида на концерт на Gotthard. През 2007-ма в Каварна не успях и си прощавах този пропуск с надеждата, че съвсем скоро ще се върнат пак за участие във фест или за самостоятелен концерт. Уви, няма. Един много любим глас е замлъкнал завинаги, убит при тежка катастрофа.
Два месеца преди това Стив Лий оцеля след друга жестока катастрофа в Италия, отново не по негова вина и успокои феновете си: "Despite the accident I want you all to know that I am OK, I guess I must have a "Rock loving" Guardian Angel". Този път за съжаление ангелът е бил далеч или прекалено захласнат в рока.
Дано Стив е намерил piece of heaven (страхотна балада!).
R.I.P!
Това е песента, заради която прослушах Готхард:
(до скоро и телефонът ми звънеше така)
И още няколко любими:
Трябва да призная, че като певец не го признавам особено - прекалено откровено докарва на Ковърдейл. Но е много тъжно. Бог да го прости човека. :(
ОтговорИзтриванеRIP :(
ОтговорИзтриванеУспех на концерта :)
ОтговорИзтриванеИма ли възможност активните линкове в статията да се отварят в нов прозорец. Причината - не успях да изгледам видеата на Готард докрай :)
Фроги, с Ковърдейл си приличат само по блендата - поне за мен.
ОтговорИзтриванеТова изобщо не ми пречи да ги обичам много. Необяснимо е защо точно. Слушам и много други не толкова или съвсем неизвестни групи и не мога да понасям някои от всеизвестните.
Вал, нямам идея нито за отделния прозорец, нито защо си имал затруднения с изглеждането на клипчетата - мислех, че така, както са, е най-удобно и бързо.
Точе, и аз се радвам, че най-после ще ти се сбъдне една мечта, макар и за сметка на друга.
ОтговорИзтриванеМного ми е интересно обаче защо винаги първи и при трагични обстоятелства си заминават фронтмените на групите. Примери много. Наскоро се запалих по една интрепретация на "My Way" в изпълнение на Сид Вишъс - фронтменът на "Секс пистълс", който умира на 21 след свръх доза и оставя прощално писмо. Има и предистроия, в която е обвинен, че убива приятелката си, но при много неизяснени обстоятелства...
Не знам, Ностро - може би оня отгоре си прави гаргара с феновете. Има и изключения - барабанисти, басисти ...
ОтговорИзтриванеПо-гадното е, че не всяка група успява да се съвземе след това и да им намери достоен заместник. Ако например Металика продължават да ни радват и без Клиф Бъртън или AC/DC - без Бон Скот, то след смъртта на Джон Бонъм практически вече няма Цепелин.
Има много примери, на прима виста се сетих за тези.
АС/DC бяха супер, на Металика съм бил два пъти, мечтая за Аеросмит :)
ОтговорИзтриванеКонцертът на АС/DC беше най-грандиозният, на който съм била, толкова хора на едно място не бях виждала.
ОтговорИзтриванеМечтая не само за Аеросмит, но и за Мейдън, Джудас, Ози, Гънс и още, и още ... включително и за такива, които няма шанс да видя, поне не и в пълен състав. Румъния ми дойде малко далече тази година, а някои бяха там. Само здраве да има, може би догодина или по-догодина на Sonisphere, заедно с Голямата четворка. :))) Понякога стават чудеса и мечтите се случват.