Ако имате алергия към тираджийско-каруцарската лексика или очите ви възприемат единствено и само оптимистични, хумористични и прочие забавни четива - моля, пропуснете невъзпитания ми и объркан текст и преминете направо към песничката най-долу.
Ако сте всеядни откъм четенето и имате две-три ... найсе излишни минути за пропиляване (не знам на кой ред точно ще заспя на клавиатурата), продължете си спокойно. Или пък карайте отзад напред, все едно и също е.
Най-напред искам да споделя, че в последните вчерашни часове преливах от желание да ви напиша надъхано, възторжено, много музикално и донякъде смешно разказче. Малко по-късно светлите ми помисли бяха брутално и изцяло отмити. Като сутрешни гурели от две шепи вода. Или като екскремент от струя на пълно тоалетно казанче.
Сега поред:
Изобщо не ми беше концертно от служебните и здравословните ми бодежи напоследък, силно обострили се вчера. Не помогна нито слънчицето, нито гърмящата в колата музика, нито скарите и тълпите хора около стадиона. Очакването, т.е. стърчането като колче почти 3,5 часа на пълна тишина, някакво-никакво осветление и опити за телефонен терор - още по-малко. Паркирана на 3 метра от сцената, съзерцавах касовата бележка на билета си - с дата 19-ти април и в пълен душевен и телесен дискомфорт се питах, чий точно търся там и защо го търся, вместо да изпадна в няколкомесечен зимен сън.
Внезапно и с пълна сила настроението ме връхлетя с последната песен на подгряващата група, която по някаква случайност е и последна в репертоара на другарката полковник г-ца Л.И. Пращам й много по-здрави с препоръка: когато (някога евентуално, но надали) успее като Звезди и компания да пропее за черната овца и да взриви претъпкан стадион с изпълнението си, да продължи да се доказва, посягайки по същия нагъл начин на репертоара на Дейв Мъстейн или Леми Килмистър например. Както обаче биха казали немците, с чийто акцент г-цата обича да се фръцка - тази музика не е нейната бира и никога няма да стане.
И след овцата вече нямах удържане. (За това "след" обещавам разказ повече с картинки и по-малко - с думи. Снимките са се получили страхотни.) Дъждът пристигна точно на секундата по прогнозата на синоптик.бг, но никой не му обърна внимание. Пляскането с мокри ръце е леко неудобно и не толкова звучно, но се справихме успешно.
Изобщо всичко с концерта се получи както си му е редът, освен ритуалното нагъване на кебапчета и кюфтета след това край стадиона. Някакси не вървеше премръзнали и мокри да ги дъвчем навън под дъжда. Именно от там тръгна пре@баването на светлите ми помисли и идеи.
--------------
Пътувайки, спирам за кафе единствено на ОМВ-тата. Там кафето е винаги кафе, има бързи закуски и тоалетните са чисти (почти навсякъде и почти винаги). В Търново нямах късмет с последното, но човещинка - случва се служителите да ги помързява повечко.
За истинска храна имам едно любимо заведение близо до Ябланица и си го наричам Концертното, иначе се казва "Роден край". Готвачът (или готвачката) е истински виртуоз и невероятно бърз/а, независимо колко хора има и какво се поръчва. Тоалетната е човешка. Освен това винаги е пълно с единомислещи, носещи пред- или следконцертната атмосфера.
Вчера ни гарантираха и денонощно мигновено сервиране на пресни супички.
Та тръгваме си към дома с идеята за тоалетна, кафе и бърза закуска в някое ОМВ и разубеждаваме малцинството, бленуващо супичка.
Първо попътно в София - три реда опашка до вратата.
Второ попътно в София - същата история.
Следващо някъде по магистралата - почти го подминаваме. Тъмно и без признаци за живот. Хм, без предупреждение, уж 24-часово - втора черна точка за ОМВ само за ден.
Добре, Лукойл, Шел, каквото да е - само да е голяма верига. Но изненадващо нищо не работи.
Да де, тук е Абсурдистан - що трябва да има къде да заредиш нощем на магистралата? Кафета, тоалетни, хапване - това са капризи. Значи ще закусваме все пак супички.
Да, ама не. Отбивката е завардена от двама полицаи и изобщо няма достъп до заведението. Започвам да мисля, че снимат криминален филм за някакъв обир. Двайсетина метра по-надолу отсреща свети Лукойл. Ура!!! Пак дръжка - конусчета на отбивката и отново двама полицаи. Спираме, отварям прозореца и питам учтиво:
- Добър вечер, работи ли?
Мила усмивка в отговор:
- В момента не, заради феновете.
Почти да реагирам нечленоразделно с "Ъ?" и той продължава:
- Заради феновете, преди малко бяха тук. Ей сега след мъничко ще отворят.
Искам да се изхиля истерично, обаче си настъпвам гадната импулсивност, пърхам с мигли и питам къде мога да пишкам и да пия кафе при това положение. Чичко полицай отива да види номера на колата и ме информира:
- Като гледам значи в Лукойл или в БоазО, или на Български извОр. Нали разбирате, заради феновете ...
С ужас установявам, че някои от нас имат още електрикови гривнички на ръцете, което автоматично ни заклеймява като фенове. Ами ако види и бръкне да изкара големия пищоФ?
Тръгваме и в главата ми кънти "Нашата полиция ни пази", барабар с балета. Браво, евала! Караме и всички попътни бензиностанции са затворени, а пред работещите заведенийца сякаш има манифестация на униформени. Започвам да си представям как пишкам на осевата линия. Или пред някоя патрулка.
В същото време се чудя дали това не е политика в защита на софийските хотелиери. "За да не мизерстваш нощем по пътя, подари си столична нощувка." Супер!
Или пък е нова политика към т.нар. фенове (ау, че мръсна дума!), измъдрена от скучаещия Ц.Ц. за забавление на подчинените му.
Ровя спомени за прибирания от концерти, никога не е имало такива изпълнения. Започвам да се чувствам нечовек, терорист, садист, негър, гнида, сектант, мутант и какъвто още гаден персонаж се сетите. Вече си представям как ви рева тук под заглавие "Уелкъм ту Кретенистан".
Най-накрая работеща бензиностанция. Докато си избираме от рехавите сандвичи в хладилника, госпожата от персонала кърши ръце и няколко пъти се извинява:
- Съжалявам за безпорядъка, допреди малко феновете бяха тук ...
- А бе какви са тези толкова страшни фенове, че навсякъде е затворено и завардено от полиция и още малко ще плашите и дечицата с тях, вместо с Дядо Торбалан и Баба Яга?
- Ами вилняха тука, докато се прибират от Ловеч за София и ...
Изведнъж ни просветва и започваме да се хилим. Има фенове и фенове. Пак сме се взели за голямо важно, на полицията й е през онази работа кой се връща от концерт. Тя си има ядове с някакви, дето пък ги е яд, че "Левски" били паднали от "Литекс". И си начесали комплексите, като разбъркали рафтовете в една бензиностанция и (може би, но никой не знае) са си взели туй-онуй за из път. Понеже от Български извор до София ги чака поне седмица път с камили ... И родната полиция за по-сигурно е пръснала всичкия наличен персонал, незает да охранява концерта, да затвори всичко, що работи денонощно. Тъй де, тези заплати трябва да се заработват. Обаче те няма да компенсират нито загубения оборот, нито нервите на пътуващите в нужда.
Докато госпожата от персонала благородно ни завижда за концерта и пита как беше, едно момче от персонала се ядосва страшно, че само те работят в околността и й иска телефона на шефа, за да му го рекне. Ние пък в това време се радваме, че отново сме хора, а не някакви си, наричани с мръсната думичка "фенове".
Правилно ми се гади от футбол и от някои фенове. А тези, буйничките, дори не са такива, а някакви смотани комплексари с (поне едно по избор) малки пишки, малко мозъчни гънки и голям вроден идиотизъм. Инак не биха изразявали по такъв странен начин чувствата си към любимия отбор, без мисъл за последствията за тях самите, за отбора и за истинските фенове.
-----------
Стига толкова глупости, време е да напиша и един възпитан финал.
Снощи не ми изпяха повечето любими песни, което е нормално. За да се угоди на всеки, трябва концертът да побере цялата дискография. Но аз бях подготвена психически, какво ме чака, разучила плейлистите (почти миналогодишните песни от Каварна + малко от новия албум). Пропуснаха две от постоянно изпълняваните на турнето (точно пак от моите), но няма значение - всяка минута удоволствие си струваше.
Повечето песни са познати - по-малко или до втръсване. С една от тях, доста стара и почти неизвестна, много жизнерадостна, оптимистична и зареждаща, искам да ви поздравя и да ви пожелая хубава седмица.
Текстът е тук. Много бих искала да я чуе, а още повече - и да си помисли върху нея постоянното (коментиращо) присъствие из блоговете. Понеже нетът, както и висшето образование и алкохолът, не прощава на никого.
Ако сте всеядни откъм четенето и имате две-три ... найсе излишни минути за пропиляване (не знам на кой ред точно ще заспя на клавиатурата), продължете си спокойно. Или пък карайте отзад напред, все едно и също е.
Най-напред искам да споделя, че в последните вчерашни часове преливах от желание да ви напиша надъхано, възторжено, много музикално и донякъде смешно разказче. Малко по-късно светлите ми помисли бяха брутално и изцяло отмити. Като сутрешни гурели от две шепи вода. Или като екскремент от струя на пълно тоалетно казанче.
Сега поред:
Изобщо не ми беше концертно от служебните и здравословните ми бодежи напоследък, силно обострили се вчера. Не помогна нито слънчицето, нито гърмящата в колата музика, нито скарите и тълпите хора около стадиона. Очакването, т.е. стърчането като колче почти 3,5 часа на пълна тишина, някакво-никакво осветление и опити за телефонен терор - още по-малко. Паркирана на 3 метра от сцената, съзерцавах касовата бележка на билета си - с дата 19-ти април и в пълен душевен и телесен дискомфорт се питах, чий точно търся там и защо го търся, вместо да изпадна в няколкомесечен зимен сън.
Внезапно и с пълна сила настроението ме връхлетя с последната песен на подгряващата група, която по някаква случайност е и последна в репертоара на другарката полковник г-ца Л.И. Пращам й много по-здрави с препоръка: когато (някога евентуално, но надали) успее като Звезди и компания да пропее за черната овца и да взриви претъпкан стадион с изпълнението си, да продължи да се доказва, посягайки по същия нагъл начин на репертоара на Дейв Мъстейн или Леми Килмистър например. Както обаче биха казали немците, с чийто акцент г-цата обича да се фръцка - тази музика не е нейната бира и никога няма да стане.
И след овцата вече нямах удържане. (За това "след" обещавам разказ повече с картинки и по-малко - с думи. Снимките са се получили страхотни.) Дъждът пристигна точно на секундата по прогнозата на синоптик.бг, но никой не му обърна внимание. Пляскането с мокри ръце е леко неудобно и не толкова звучно, но се справихме успешно.
Изобщо всичко с концерта се получи както си му е редът, освен ритуалното нагъване на кебапчета и кюфтета след това край стадиона. Някакси не вървеше премръзнали и мокри да ги дъвчем навън под дъжда. Именно от там тръгна пре@баването на светлите ми помисли и идеи.
--------------
Пътувайки, спирам за кафе единствено на ОМВ-тата. Там кафето е винаги кафе, има бързи закуски и тоалетните са чисти (почти навсякъде и почти винаги). В Търново нямах късмет с последното, но човещинка - случва се служителите да ги помързява повечко.
За истинска храна имам едно любимо заведение близо до Ябланица и си го наричам Концертното, иначе се казва "Роден край". Готвачът (или готвачката) е истински виртуоз и невероятно бърз/а, независимо колко хора има и какво се поръчва. Тоалетната е човешка. Освен това винаги е пълно с единомислещи, носещи пред- или следконцертната атмосфера.
Вчера ни гарантираха и денонощно мигновено сервиране на пресни супички.
Та тръгваме си към дома с идеята за тоалетна, кафе и бърза закуска в някое ОМВ и разубеждаваме малцинството, бленуващо супичка.
Първо попътно в София - три реда опашка до вратата.
Второ попътно в София - същата история.
Следващо някъде по магистралата - почти го подминаваме. Тъмно и без признаци за живот. Хм, без предупреждение, уж 24-часово - втора черна точка за ОМВ само за ден.
Добре, Лукойл, Шел, каквото да е - само да е голяма верига. Но изненадващо нищо не работи.
Да де, тук е Абсурдистан - що трябва да има къде да заредиш нощем на магистралата? Кафета, тоалетни, хапване - това са капризи. Значи ще закусваме все пак супички.
Да, ама не. Отбивката е завардена от двама полицаи и изобщо няма достъп до заведението. Започвам да мисля, че снимат криминален филм за някакъв обир. Двайсетина метра по-надолу отсреща свети Лукойл. Ура!!! Пак дръжка - конусчета на отбивката и отново двама полицаи. Спираме, отварям прозореца и питам учтиво:
- Добър вечер, работи ли?
Мила усмивка в отговор:
- В момента не, заради феновете.
Почти да реагирам нечленоразделно с "Ъ?" и той продължава:
- Заради феновете, преди малко бяха тук. Ей сега след мъничко ще отворят.
Искам да се изхиля истерично, обаче си настъпвам гадната импулсивност, пърхам с мигли и питам къде мога да пишкам и да пия кафе при това положение. Чичко полицай отива да види номера на колата и ме информира:
- Като гледам значи в Лукойл или в БоазО, или на Български извОр. Нали разбирате, заради феновете ...
С ужас установявам, че някои от нас имат още електрикови гривнички на ръцете, което автоматично ни заклеймява като фенове. Ами ако види и бръкне да изкара големия пищоФ?
Тръгваме и в главата ми кънти "Нашата полиция ни пази", барабар с балета. Браво, евала! Караме и всички попътни бензиностанции са затворени, а пред работещите заведенийца сякаш има манифестация на униформени. Започвам да си представям как пишкам на осевата линия. Или пред някоя патрулка.
В същото време се чудя дали това не е политика в защита на софийските хотелиери. "За да не мизерстваш нощем по пътя, подари си столична нощувка." Супер!
Или пък е нова политика към т.нар. фенове (ау, че мръсна дума!), измъдрена от скучаещия Ц.Ц. за забавление на подчинените му.
Ровя спомени за прибирания от концерти, никога не е имало такива изпълнения. Започвам да се чувствам нечовек, терорист, садист, негър, гнида, сектант, мутант и какъвто още гаден персонаж се сетите. Вече си представям как ви рева тук под заглавие "Уелкъм ту Кретенистан".
Най-накрая работеща бензиностанция. Докато си избираме от рехавите сандвичи в хладилника, госпожата от персонала кърши ръце и няколко пъти се извинява:
- Съжалявам за безпорядъка, допреди малко феновете бяха тук ...
- А бе какви са тези толкова страшни фенове, че навсякъде е затворено и завардено от полиция и още малко ще плашите и дечицата с тях, вместо с Дядо Торбалан и Баба Яга?
- Ами вилняха тука, докато се прибират от Ловеч за София и ...
Изведнъж ни просветва и започваме да се хилим. Има фенове и фенове. Пак сме се взели за голямо важно, на полицията й е през онази работа кой се връща от концерт. Тя си има ядове с някакви, дето пък ги е яд, че "Левски" били паднали от "Литекс". И си начесали комплексите, като разбъркали рафтовете в една бензиностанция и (може би, но никой не знае) са си взели туй-онуй за из път. Понеже от Български извор до София ги чака поне седмица път с камили ... И родната полиция за по-сигурно е пръснала всичкия наличен персонал, незает да охранява концерта, да затвори всичко, що работи денонощно. Тъй де, тези заплати трябва да се заработват. Обаче те няма да компенсират нито загубения оборот, нито нервите на пътуващите в нужда.
Докато госпожата от персонала благородно ни завижда за концерта и пита как беше, едно момче от персонала се ядосва страшно, че само те работят в околността и й иска телефона на шефа, за да му го рекне. Ние пък в това време се радваме, че отново сме хора, а не някакви си, наричани с мръсната думичка "фенове".
Правилно ми се гади от футбол и от някои фенове. А тези, буйничките, дори не са такива, а някакви смотани комплексари с (поне едно по избор) малки пишки, малко мозъчни гънки и голям вроден идиотизъм. Инак не биха изразявали по такъв странен начин чувствата си към любимия отбор, без мисъл за последствията за тях самите, за отбора и за истинските фенове.
-----------
Стига толкова глупости, време е да напиша и един възпитан финал.
Снощи не ми изпяха повечето любими песни, което е нормално. За да се угоди на всеки, трябва концертът да побере цялата дискография. Но аз бях подготвена психически, какво ме чака, разучила плейлистите (почти миналогодишните песни от Каварна + малко от новия албум). Пропуснаха две от постоянно изпълняваните на турнето (точно пак от моите), но няма значение - всяка минута удоволствие си струваше.
Повечето песни са познати - по-малко или до втръсване. С една от тях, доста стара и почти неизвестна, много жизнерадостна, оптимистична и зареждаща, искам да ви поздравя и да ви пожелая хубава седмица.
Текстът е тук. Много бих искала да я чуе, а още повече - и да си помисли върху нея постоянното (коментиращо) присъствие из блоговете. Понеже нетът, както и висшето образование и алкохолът, не прощава на никого.
Ми аз съм толкова потресена, че не знам какво да кажа.
ОтговорИзтриванеОбаче очаквам коментара на Лилия с интерес!
:)
И очаквам снимките! :)))
Ел, с голяма радост, само да се възстановя малко и ще ги имате. :)
ОтговорИзтриванеТрудно ми е и да седя с лаптопа, и да лежа с него, и да вървя ... смотана работа, ще ми трябва мъничко време.
А Лилия не пише тук, откакто я почерпих с круши веднъж. :) Което (силно се надявам) няма да й попречи да осмисли хубавата песничка. :)
Аз круши не ям.Много са големи и не ми влизат в устата.С кебапчетата е по лесно.Ям и кюфтета, варена чаревица, но ошмулена, защото иначе кочанът ми засяда в гърлото.
ОтговорИзтриванеАз също спя с лаптоп.Като се събудя и виждам че съм написала коментари под всички нови публикации.Дали аз го правя или лаптопа ми нещо откача?Тук най-обичам да пиша, както и при Ел, защото ми е приятно да я дразня.Много се надявам чувството да е взаимно.
А, и при Ностромо се изявявах, но той ми сви сърмите.Вие обичате ли сърми?
lilia, на мен пък размерът не ми пречи на яденето, карам си по простия и бавен метод - отхапвам, сдъвквам, преглъщам.
ОтговорИзтриванеНостро освен да свива сърми, дали може да прави и крем-карамел и руска салата? Не си ли го проверявала?
Мен никой не може да ме проверява, защото никой не ме е виждал да пристъпям в кухня. Има няколко записа от охранителни камери, които са ме хващали да се промъквам до хладилника, но само толкова. :D
ОтговорИзтриванеЕй, ама лилито какви хубави неща написала тоя път. Чак не мога да я позная. А и блогът й е много як. Не знаех, че си го е сменила. :D
Тъкмо да започна да се възмущавам как така феновете на музиката ще излезнат гадове, пък то било за Онея фенове, дет крещят по Другите луди с къси гащи и крака като бутилки. Божичке, простотия!
ОтговорИзтриванеБолничка ли си? Съчувствия.:( Относно каруцарските изпълнение, не съм алергична, даже очаквах повече:) И аз чакам снимки, не съм била на концерт през изминалите години и сега само на чуждите радости се радвам:)Възстановявай се бързо!:)
@Ностро, нещо гнило има тук - свивате си двамата сърмички, вадите си кочани от гърлата, бърникате си из ... блоговете. ;) Няма да пречим и да надничаме за подробности, ако обещаеш да си по-усърден в съвместните ви занимания. Я виж до какви стонове, опс до какви свързани мисли я докарваш. :) 2/3 поне от пишещите блогъри ще те споменават в благодарствените си молитви. :)))
ОтговорИзтриване@Ирония, снощи бях значително по-цветиста, после ме е налегнала необяснима срамливост при писането. :)
Онези късогащестите (и обикновено празноглавите) не ги разбирам - може ли толкова време да тичат след една празна топка? Още повече не разбирам тези, които им плащат луди пари за това, както и другите, които ги гледат, крещят и трошат нерви за онзи, дето духа. :)
Аз се почувствах възмутена до дъното на душата си.
ОтговорИзтриванеОсвен един, може би два коментара на Лилия - нищо няма в моя блог. И с право се чустввам пренебрегната!
:)))
Тия снимки докога ще ги чакам?
Огладнях!
:)
Ел, не разбирам и аз какво става. :(
ОтговорИзтриванеСигурно наум си разговаря с нас. Фръц! :) Радвай се, почти сме богоизбрани. :)))
Снимките - до утре, обещавам.
Задуха вятъра на промяната...и стана по-студено. Вчера като бях в БАН им чувах джангъра от репетициите, но на концерта не им ойдох. Надявам се ти да ни покажеш какво е било.
ОтговорИзтриванеНякой ще ходи ли на концерта на WASP и великия Блеки Лоулес? :D
Поздравявам ви с L.O.V.E Machine :Р
Да си дошъл! :Р~
ОтговорИзтриванеИзобщо нямаше да съжаляваш. Ако WASP бяха днес, щях да остана, тъкмо нямаше снощи да се хвърлям в размисли и самоанализи. :) И Джон Лорд е тази седмица също, малко нахално финансово ще стане през ден да кръстосвам цяла България.
И изобщо май ще се наложи да се лиша от почти единственото си удоволствие за неопределен период, с изключение на Хелуин и Стратовариус на 23.01.
Затвориха ни и рок клуба, донякъде компенсирах там с групи на живо. Да си таковам изобщо късмета, няколко пъти.
Това горе не е лилийчето, така като гледам. Някой я топи. :Р
ОтговорИзтриванеТочка, имала си интересни времена снощи, ама си е заслужавало. :))
Фроги, не разбирам хич от троления и топене, може и шегаджия някой да е. Държи се мноооого прилично и типично в неин стил е съвсем извън темата. :)
ОтговорИзтриванеТя май наистина ме отсвири след крушите. Възмутих се чак от себе си. :(
А пък за снощи - беше супер концертът и нищо друго няма значение сякаш. :)
Браво.
ОтговорИзтриванеАко сте приели живота като луд хазарт,
хвърлете заровете и си вземете своя шанс.
Ще го видите от различен ъгъл,
и тогава може да се присъедините към танца.
Вал, бих изразила идеята кратичко така:
ОтговорИзтриванеОгледай се и виж реалния свят, живей в него, не в кули от (виртуални) мечти, грабни истинските емоции.
Има още една много хубава песен за същото.
Точица, имала си интересни емоции:)))И аз чакам снимките!!!Ако си болничка - оздравявай:)))
ОтговорИзтриванеЦвети, слушам и изпълнявам. Всичко. :)))
ОтговорИзтриванеЩе ми фенствате, а!
ОтговорИзтриванеТо пък да излезете "грешните" фенове!
Егати каръка :D