Афтър-оргазмено

Като един виден изследовател на блогърската душевност и психика, особено на една част от тях (и малко повече като изпечен и вероятно вече нелечим воайор), Lammoth поиска да разучи оргазмите ни - кога, с кого, как ...

Ще му бъде разказано, но не и показано. :-)

Споменът за последния изживян такъв дълго ще ми държи влага. Беше силен, мощен, разтърсващ, спонтанен, истински, множествен. Краката ми още треперят, не си усещам и кръста, ръцете и врата, но това са сладки болки. И глас нямам - изгубих го в дългите стонове и викове: "О, да, о да, о дааа!", "Още, още, още, ощеее!", "Ох, не, не, не, не спирай точно сегаааааааааа!", "Не това, а така, точно това чаках …", "Йееее, оуууууу, уауууу" (и подобни нечленоразделни възклицания), "Загаси тази светлина, мога и още, и още, и още, изненадай ме ..."

Особеното и хубавото на такъв оргазъм е, че се получава след леки елементи на оргия (по-масова, няма нищо общо със суинга). Един те започва, друг(и) те довършва(т) един или няколко пъти, правейки го едновременно с всички присъстващи. И никой няма нищо против, свършва си в различен момент, а радостта от масовото свършване се чува на километри.

За изживяване на качествен оргазъм е много важна увертюрата, предварителната игра, подгряването. Ако то е на ниво и майсторски изпълнено, избухването е гарантирано още в първите секунди от основната програма и при всяка смяна после. Ако ми се случи калпазанин, директно го пропускам, за да не ми прецаква усещанията и се отдавам изцяло на майстора (майсторите) след него. С тях винаги съм сигурна, че с няколко удара ще ме изстрелят в небесата.

Понякога само колекцията от играчки, помагащи при достигането на оргазъм (като тази на Матиас) е достатъчна, за да бъдат гъделичкани сетивата.

Снощи подгряващият беше опитен. В началото имах все пак леки притеснения - дали няма да се опита да ме стимулира с препускаща овца, яхната от перхидролено бабище в черна кожа, дантелки, финтифлюшки и с камшик, което нонстоп си показва сливиците поради невъзможност да си затвори устата след стотина опъвания на кожата. Каквито и перверзни помисли да ме налазват понякога, геронтофилията (особено към жени) не е сред тях и усещах лек дискомфорт. Нещо като очакването свеки да влети да ме завива точно когато ... или уж заспалото детенце да заръча от съседната стая, който е отгоре, да му донесе вода.
(снимки - тук)


Притесненията ми се оказаха напразни - черната овца профуча нормално, разтърсвайки наред (вкл. и мен), подгряващият свърши и ни остави разгорещени и тръпнещи в очакване на това, което щеше да последва.

А то беше супер, страхотно и каквото хубаво още може да се каже, когато думите не стигат. Опитах се да го изразя още в началото на този пост.

Чакането си струваше, както и всяка минута там. Дори при положение, че миналото лято вече им се радвах в Каварна. Тях не можеш да ги слушаш равнодушно. С песните им са израснали поколения и ще се слушат още дълго време. Сега бяха включили и част от последния си албум Sting in the Tail. Още когато излезе, бях убедена, че след него някога ще има и още. Не звучи като край, нито като последни издихания на изморена и изхабена група.
Гледах ги почти на една ръка разстояние как вилнеят на сцената близо два часа без почивка, как грабват публиката, омесвайки любими бързи и ритмични парчета с нежни чувствени балади. Видимо могат да го правят толкова успешно още няколко години. Бях част от тази публика, която ги боготвори, пее с тях и настръхва от удоволствие при всяка следваща песен.

Това не може да бъде край. Не можеш да пенсионираш любовта си към музиката и таланта си да я правиш и да я поднасяш на феновете.
Големи са!

Матиас имаше рожден ден и не спря да се усмихва широко през цялото време. Честитихме му с песен няколко пъти, а колегите му го закачаха непрекъснато.

Happy B-day, Matthias Jabs!

Още снимки - тук и тук. Повечето са от първия час, когато още само прикапваше и ръмеше леко.

П.П.1 Съвсем накрая искам да споделя, че след подобни концерти следват страхотни страстни нощи с най-хубавите от онези, другите оргазми. Е, аз моята я пропилях в наситено с различни емоции пътуване, както вече ви разказах. Късмет ...


П.П.2 Чудя се как съм успяла от средата на юни до сега да натворя толкова глупости тук, сега го правя за 100-ен път. И на вас се чудя също - не стига, че ги четете, ами и ги обсъждаме. :-)
Шегувам се. Без вас блогът едва ли ще има смисъл. Много ви се радвам!
Няма да ви изреждам поименно и да използвам по-силни думи, за да не ме объркате с някого. :-)