неделя, 13 март 2011 г.

Докога?

Днес времето е разкошно. Слънчево, топло, истинска пролет. Само за разходки и игри навън. Само че в квартала е тихо и няма никакви деца. Изпращат приятел, останал завинаги на 16 години.

Момчето е поредната жертва на скалите над града. Мястото е привлекателно, с много красива панорама и пещери. И много опасно. Всяка година от т.нар. Венец по екстремните маршрути полита поне по едно дете. И не само. Пропастта под отвесните скали е дълбока 30 метра. От общината още преди години обясниха, че понеже преобладавал варовикът и било ронливо, не можело да се обезопаси с друго, освен с предупредителни табели. И поставиха тук-там рехави парапетчета. Дотолкова са им стигнали собствените мисъл и средства. Защото ги влагат в по-смислените командировки на многобройни екипи до други континенти, постоянно царско посрещане на посланици (днес отново - този път ще се побратимяваме с американците) и банкети по всевъзможни други поводи, кичозната шарения по главната улица и в парка, концерт на световнонеизвестни звезди от южната ни съседка и други подобни и жизненоважни за града дела.

Злокобните скали. Снимки: Интернет
На никого не му пука, че децата нямат къде да играят и да спортуват, да карат колела, скейтове, да поритат топка. Игрищата с изкуствена настилка в няколкото училища са заключени или в тях играят мъже на възрастта на бащите им. Мизерната спортна зала е мръсна, ледена и плаши. Извънкласни занимания отдавна не се организират.


На децата не им остава друго, освен да висят пред компютрите, да играят карти в нечие мазе или да скитат по улиците, горите и баирите. Това не са единствените опасни скали наоколо.

Докога така?


Какъв е смисълът да се изсипят куп пари само в една-две шарени и лъскави детски площадки на централни места, когато порасналите там деца след време не винаги се връщат у дома?


Почивай в мир, Ричи!

4 коментара:

  1. Да ... :(
    Колко деца още трябва да си отидат, за да светне червената лампичка на някого?

    ОтговорИзтриване
  2. Часове преди инцидента въпросното момче и сина на колежката ми - свидетел на развилата се трагедия минаха покрай работното ми място. Още са ми в очите белите им горнища. Поредното недоразумение и нелепост! Но това ще си остане поредният "инцидент". Едва ли ще се предприеме нещо, дори диалогът по въпроса скоро време отново ще бъде изместен от въпроса за високите цени на горивата, пенсионните реформи и поредни избори.
    А децата, които още така или иначе не се интересуват от това на тази възраст. Кой ще говори за тях? Но не само за тези в "неравноправно" състояние, ами за всички обикновени и здрави деца?
    Какво да ме накара да остана тук и точно тук да родя децата си?

    ОтговорИзтриване
  3. Бяха много добри приятели с малкия ми син, често заедно и са се видели часове преди инцидента. Още е в шок и всяка вечер говорим за смъртта и внезапната раздяла. Не мисля, че това е най-подходящата тема за дете на неговата възраст.
    Ще му бъде обица на ухото вероятно за цял живот. Или ... кой знае ...

    От батко му знам, че учениците от професионалните гимназии в района са непрекъснато горе, дори и когато имат часове. Никой не взима мерки нито за по-добра осигуровка, нито за ограничаване на достъпа, нито за осмисляне на времето им.

    Не знам дали ми прочете епизодичното включване във форума по темата - написах същото като тук, само че много по-кратко. И веднага умните глави на всезнайковците ме контрираха, че по тази моя логика парапетът на терасата на всеки апартамент бил също толкова потенциално опасен. Хванаха се за думата, а дали ми разбраха идеята? Едва ли, защото не касае техните деца.

    Честно казано, не мога да ти отговоря кое би те задържало. Както не мога да обясня и на децата си, защо трябва да останат тук. Или на други умни и кадърни младежи. Опитах се със Симо, когато лайкна това. И ти ми звучиш точно така ... :(

    ОтговорИзтриване

Web Statistics