Докога?

Днес времето е разкошно. Слънчево, топло, истинска пролет. Само за разходки и игри навън. Само че в квартала е тихо и няма никакви деца. Изпращат приятел, останал завинаги на 16 години.

Момчето е поредната жертва на скалите над града. Мястото е привлекателно, с много красива панорама и пещери. И много опасно. Всяка година от т.нар. Венец по екстремните маршрути полита поне по едно дете. И не само. Пропастта под отвесните скали е дълбока 30 метра. От общината още преди години обясниха, че понеже преобладавал варовикът и било ронливо, не можело да се обезопаси с друго, освен с предупредителни табели. И поставиха тук-там рехави парапетчета. Дотолкова са им стигнали собствените мисъл и средства. Защото ги влагат в по-смислените командировки на многобройни екипи до други континенти, постоянно царско посрещане на посланици (днес отново - този път ще се побратимяваме с американците) и банкети по всевъзможни други поводи, кичозната шарения по главната улица и в парка, концерт на световнонеизвестни звезди от южната ни съседка и други подобни и жизненоважни за града дела.

Злокобните скали. Снимки: Интернет

На никого не му пука, че децата нямат къде да играят и да спортуват, да карат колела, скейтове, да поритат топка. Игрищата с изкуствена настилка в няколкото училища са заключени или в тях играят мъже на възрастта на бащите им. Мизерната спортна зала е мръсна, ледена и плаши. Извънкласни занимания отдавна не се организират.

На децата не им остава друго, освен да висят пред компютрите, да играят карти в нечие мазе или да скитат по улиците, горите и баирите. Това не са единствените опасни скали наоколо.

Докога така?


Какъв е смисълът да се изсипят куп пари само в една-две шарени и лъскави детски площадки на централни места, когато порасналите там деца след време не винаги се връщат у дома?


Почивай в мир, Ричи!