Заразата Roth

Philip Roth (Photograph: Richard Drew, AP)

Днес Филип Рот, един от най-награждаваните американски автори, навършва 78 години. Според критиците е класик и аз съм склонна да се съглася с тях, колкото и малка част от творчеството му да познавам. С една уговорка - той не понася на всеки. Но докосне ли някого, е зарáзен. Пристрастяващ.

Още когато гледах The Human Stain и Elegy, направени по негови книги, дълбоко и трайно някъде между двете ми мозъчни гънки заседна убеждението, че трябва и да прочета нещо, написано от него. След няколко препоръки реших да започна с най-известното му произведение, публикувано през 1969 г., "един от задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си". Начинанието се оказа много трудно, а "Синдромът Портной" - най-дълго търсената от мен книга до момента. Изчерпан навсякъде тираж, няколко пъти ми я отмъкваха под носа от антикварите. В началото на годината късметът ми реши да проработи. Чакането си е струвало.

"Синдромът Портной" е истеричен, забавен, циничен, откровен и цветист разказ, в който 33-годишният Алекс (американец, евреин, ерген, държавен служител) описва живота си на кушетката на своя психоаналитик. Изважда на светло с чувство за хумор, спокойно и с максимално интимни подробности своите връзки, провали, притеснения и комплекси (едипов, за малоценност, сексуално-фетишистки), породени от дългото съжителство с родителите му, "ежедневно произвеждащи и пакетиращи проблеми" и непрекъснатите им напътствия, забележки и критики.
Книгата е един комичен шедьовър, но колкото е забавна на пръв поглед, толкова е и сериозна.
Един от личните ми фаворити между всичко прочетено напоследък.


След това попаднах на "Гърдата", съвсем прясно издадена. Рот я пише като свой литературен експеримент само 3 години след знаменития "Синдром". Ако историята на младия професор по литература Джон Кепеш, който една сутрин след странни кожни симптоми се превръща в гърда (самостоятелна, тежаща 70 кг. и висока 183 см) за някои би изглеждала абсурдна или безмислена, с Филип Рот това е невъзможно. С присъщия си начин на изразяване, хумор и натрапчива сексуална откровеност той я превръща в увлекателно четиво. И точно защото е той, главният герой е заел формата на тази част от женското тяло, а не например на нос или пък насекомо. Професорът търси причините за странното си превъплъщение в това, че преподава Гогол и Кафка и е повлиян от тях. А може би е израз на неговия начин на мислене или е в резултат на съкровените му желания понякога да бъде гърдата на приятелката си? Внимавайте какво си пожелавате, защото след това "действителността има стил".
По-подробно за книгата съм писала тук.

"Гърдата" е малко странна психологическа драма за живота през мъжките очи, съзерцаван през необикновен визьор - едно голямо чувствително зърно. И въпреки това е увлекателна, забавна и качествена, защото е с марката Филип Рот.


Сега съм се потопила в неговия "Американски пасторал", първата книга от трилогията за етносите и идеологиите в следвоенна Америка, която включва още продължението "Омъжих се за комунист" и вече издаваната у нас и филмирана "Човешкото петно".
Много е различна от "Синдромът Портной" и "Гърдата", което изобщо не намалява качествата й. Цветни, почти живи картини и увличащо действие, разкриващо пласт след пласт от реалистичните, пълнокръвни, земни и много човешки образи и връзките между тях. Преплетени са тъжни и весели истории, мисли и спомени, поръсени с няколко щипки от типичния му цветист език и точно дозиран хумор. И са пропити с гняв, тъга и състрадание към героите му, лутащи се между мечтания американски пасторал и неговото отрицание - типичното американско безумие. Няколко объркани съдби, белязани от нюансите на отношенията между едно дете и неговите родители, между няколко различни поколения. Живот преди и съществуване след зловещи събития и далечни, привидно чужди войни.


Впечатленията ми са от прочетените около 320 страници. Исках те да съдържат само добри думи, но за съжаление е невъзможно и вината за това не е на автора. Много харесвам книгите на издателство "Колибри", но специално за тази от там дължат извинение на читателите си.

Елика Рафи е положила неимоверни усилия да скапе книгата и за щастие е успяла само отчасти, основно в първата третина. Ако има класация за най-кофти превод на всички времена, с огромно (не)удоволствие ще номинирам това нейно творение. То е първият ми сблъсък с нея и много ще внимавам да няма следващ (всъщност никога не съм попадала на нещо по-зле и по-непрофесионално свършено). За мой късмет като freelance interpreter тя се занимава основно със специализирана литература извън интересите ми и с автори, много встрани от предпочитанията ми.

И тъй като книгата ми харесва много, замисля и на моменти хваща здраво за гърлото, има ситуации и проблеми, болезнено актуални и днес, и при нас, обяснимо е защо се издразних толкова на (не)свършеното от Елика Рафи. Ще се обоснова :

* Правопис и пунктуация
Ако за момент престана да капризнича, бих могла евентуално да приема огромното количество объркани, изтървани, излишни и грешни букви, масово нечленуваните дати и години (на 1 март, през 1946 година), запетаите на принципа "тука има, тука нема, а тука така ми харесва" и странното им съчетаване с тире (,-) за неволни пропуски в резултат на бърз и непроверен в последствие превод. Но нацвъканите от първата до последната страница запетаи пред И не намекват за случайни грешки. Те крещят, че госпожата е скарана с основно правило, което знае всеки първокласник. Недопустимо е!

* Бележки на преводача
Бележки под чертата има в известно и твърде недостатъчно количество. Много понятия, имена и събития не са обяснени. Госпожата си е спестила труд и време, вероятно твърдо убедена, че тази книга ще бъде четена изключително и само от хора, владеещи перфектно идиш (или поне немски + иврит), латински и които са материализирани и ходещи версии на гугъл.

* Стил и изразни средства
Мога да ги определя единствено като посегателство върху творчеството на Филип Рот. Тромави изречения и ужасен, небългарски словоред, в който четящият се препъва (особено в първата третина на книгата). До съвсем не на място употребени модерни и не толкова думички (по-неконвенционална наслада) се мъдрят архаизми, закачки с руския и кой знае откъде изсмукани съчетания от букви или най-неподходящият от всички синоними на една дума.
Моля хората с по-изнежени и чувствителни естетически възприятия да пропуснат следващите цитати:

"Ако продължаваш да я разязвяваш, ще се съсипеш."
"да обемем дилемите и страданията"
"да провидим един другиму вътрешните си механизми и неведоми умисли"
"начеваме да съчленяваме хора от думи"
"Джери разпарчоса палтото и отново го съчлени."
"обзе го несравнимо осенение"
"отсянка на срам"
"изглеждаше толкова достъпна и внятна, колкото измеренията на поничката със сутрешното кафе"
"в протежение на няколко сезона"
"Когато хората умрат, такива неща се случват - прекословията с тях отпадат и люде, така уязвими, докато те дишат, че навремени са направо непоносими, сега отстояват себе си и онова, което до вчера е било най не по вкуса им."
"даваш на брат ми някаква разсъдъчност и ... "(думата се повтаря общо 3 пъти в изречението)
"притежаваше потребното да стои настрана от невнятното и неподатливото на оценка от пръв поглед"
"късче от кометата на американския хаос се бе отломило и го бе застигнало в дълга спирала ..."
"невнятността на страданието"
"да възжелаеш нечия друга слава за себе си, да се провидиш в неговия злочест късмет"
"пропуск в неговите обязаности"
"злочестието е тръгнало от някакво опущение в неговата отговорност"
"тази другост никога не е според твоите предвиждания"
"никоя от неговите велики идеи не отмахва някое от нейните затруднения"
"бъди опозиционист тук"
"която злочесто се придвижва с неприкасаемите си измършавели крайници"

Особено дразнещи са внятна, невнятна и простъпка (за която си имаме толкова по-хубави, звучни и точни синоними) - прескачат се на всяка трета или пета страница. Много изречения са неразбираеми дори и с речник. Явно госпожата има проблеми не само с българския, но и с английския (от който превежда):

"Мери по-трогателно от всякога приличаше не на умалено копие на майка си, нито на себе си, а на съвсем независимо малко битие - нещо познато, техен вариант, но различен и нов, който неудържимо го привличаше." 99,999% съм сигурна, че в оригинала пише being, което освен използваното, има и друго значение, далеч по-подходящо за това изречение: същество, организъм, човек.


--------------------
Ако това беше първата ми среща с Филип Рот (и не четях толкова търпеливо), щеше да си остане последна и недовършена. За щастие въпреки сътвореното от Елика Рафи и напук на него, "Американски пасторал" е интересна, въздействаща и завладяваща книга. Силно се надявам продължението й да попадне в ръцете на преводач, който е на "ти" с българския език.


Edit:

Изпратих частта от поста, свързана с превода, до издателство "Колибри" (в по-изчистен и мек вариант от този).
Първо им благодарих за това, че го издават и за възможността хората да опознаят творчеството му. Освен това помолих да не приемат мейла като заяждане, защото си вадя хляба като заклет преводач (макар и не на художествена литература) и имам известно понятие от работата.

15 минути след това получих любезния им отговор:

"Уважаема ХХХ,

за съжаление сме в течение на всички безобразия във въпросния превод, а за още по-голямо съжаление въпреки всичките ни опити да бъде редактиран, той просто не подлежеше на обработка. Това е причината, поради която ние повторно не сме ползвали услугите на госпожа Рафил

Можем само искрено да ви се извиним и да ви помолим да дочетете книгата докрай заради гения на Рот."

А за каква работа са платили на редакторката София Бранц, щом книгата все пак е отпечатана и се продава?
Риторични въпроси задавам ...