събота, 19 март 2011 г.

Заразата Roth

Philip Roth (Photograph: Richard Drew, AP)
Днес Филип Рот, един от най-награждаваните американски автори, навършва 78 години. Според критиците е класик и аз съм склонна да се съглася с тях, колкото и малка част от творчеството му да познавам. С една уговорка - той не понася на всеки. Но докосне ли някого, е зарáзен. Пристрастяващ.

Още когато гледах The Human Stain и Elegy, направени по негови книги, дълбоко и трайно някъде между двете ми мозъчни гънки заседна убеждението, че трябва и да прочета нещо, написано от него. След няколко препоръки реших да започна с най-известното му произведение, публикувано през 1969 г., "един от задължителните романи, които човек трябва да прочете през живота си". Начинанието се оказа много трудно, а "Синдромът Портной" - най-дълго търсената от мен книга до момента. Изчерпан навсякъде тираж, няколко пъти ми я отмъкваха под носа от антикварите. В началото на годината късметът ми реши да проработи. Чакането си е струвало.

"Синдромът Портной" е истеричен, забавен, циничен, откровен и цветист разказ, в който 33-годишният Алекс (американец, евреин, ерген, държавен служител) описва живота си на кушетката на своя психоаналитик. Изважда на светло с чувство за хумор, спокойно и с максимално интимни подробности своите връзки, провали, притеснения и комплекси (едипов, за малоценност, сексуално-фетишистки), породени от дългото съжителство с родителите му, "ежедневно произвеждащи и пакетиращи проблеми" и непрекъснатите им напътствия, забележки и критики.
Книгата е един комичен шедьовър, но колкото е забавна на пръв поглед, толкова е и сериозна.
Един от личните ми фаворити между всичко прочетено напоследък.


След това попаднах на "Гърдата", съвсем прясно издадена. Рот я пише като свой литературен експеримент само 3 години след знаменития "Синдром". Ако историята на младия професор по литература Джон Кепеш, който една сутрин след странни кожни симптоми се превръща в гърда (самостоятелна, тежаща 70 кг. и висока 183 см) за някои би изглеждала абсурдна или безмислена, с Филип Рот това е невъзможно. С присъщия си начин на изразяване, хумор и натрапчива сексуална откровеност той я превръща в увлекателно четиво. И точно защото е той, главният герой е заел формата на тази част от женското тяло, а не например на нос или пък насекомо. Професорът търси причините за странното си превъплъщение в това, че преподава Гогол и Кафка и е повлиян от тях. А може би е израз на неговия начин на мислене или е в резултат на съкровените му желания понякога да бъде гърдата на приятелката си? Внимавайте какво си пожелавате, защото след това "действителността има стил".
По-подробно за книгата съм писала тук.

"Гърдата" е малко странна психологическа драма за живота през мъжките очи, съзерцаван през необикновен визьор - едно голямо чувствително зърно. И въпреки това е увлекателна, забавна и качествена, защото е с марката Филип Рот.


Сега съм се потопила в неговия "Американски пасторал", първата книга от трилогията за етносите и идеологиите в следвоенна Америка, която включва още продължението "Омъжих се за комунист" и вече издаваната у нас и филмирана "Човешкото петно".
Много е различна от "Синдромът Портной" и "Гърдата", което изобщо не намалява качествата й. Цветни, почти живи картини и увличащо действие, разкриващо пласт след пласт от реалистичните, пълнокръвни, земни и много човешки образи и връзките между тях. Преплетени са тъжни и весели истории, мисли и спомени, поръсени с няколко щипки от типичния му цветист език и точно дозиран хумор. И са пропити с гняв, тъга и състрадание към героите му, лутащи се между мечтания американски пасторал и неговото отрицание - типичното американско безумие. Няколко объркани съдби, белязани от нюансите на отношенията между едно дете и неговите родители, между няколко различни поколения. Живот преди и съществуване след зловещи събития и далечни, привидно чужди войни.


Впечатленията ми са от прочетените около 320 страници. Исках те да съдържат само добри думи, но за съжаление е невъзможно и вината за това не е на автора. Много харесвам книгите на издателство "Колибри", но специално за тази от там дължат извинение на читателите си.

Елика Рафи е положила неимоверни усилия да скапе книгата и за щастие е успяла само отчасти, основно в първата третина. Ако има класация за най-кофти превод на всички времена, с огромно (не)удоволствие ще номинирам това нейно творение. То е първият ми сблъсък с нея и много ще внимавам да няма следващ (всъщност никога не съм попадала на нещо по-зле и по-непрофесионално свършено). За мой късмет като freelance interpreter тя се занимава основно със специализирана литература извън интересите ми и с автори, много встрани от предпочитанията ми.

И тъй като книгата ми харесва много, замисля и на моменти хваща здраво за гърлото, има ситуации и проблеми, болезнено актуални и днес, и при нас, обяснимо е защо се издразних толкова на (не)свършеното от Елика Рафи. Ще се обоснова :

* Правопис и пунктуация
Ако за момент престана да капризнича, бих могла евентуално да приема огромното количество объркани, изтървани, излишни и грешни букви, масово нечленуваните дати и години (на 1 март, през 1946 година), запетаите на принципа "тука има, тука нема, а тука така ми харесва" и странното им съчетаване с тире (,-) за неволни пропуски в резултат на бърз и непроверен в последствие превод. Но нацвъканите от първата до последната страница запетаи пред И не намекват за случайни грешки. Те крещят, че госпожата е скарана с основно правило, което знае всеки първокласник. Недопустимо е!

* Бележки на преводача
Бележки под чертата има в известно и твърде недостатъчно количество. Много понятия, имена и събития не са обяснени. Госпожата си е спестила труд и време, вероятно твърдо убедена, че тази книга ще бъде четена изключително и само от хора, владеещи перфектно идиш (или поне немски + иврит), латински и които са материализирани и ходещи версии на гугъл.

* Стил и изразни средства
Мога да ги определя единствено като посегателство върху творчеството на Филип Рот. Тромави изречения и ужасен, небългарски словоред, в който четящият се препъва (особено в първата третина на книгата). До съвсем не на място употребени модерни и не толкова думички (по-неконвенционална наслада) се мъдрят архаизми, закачки с руския и кой знае откъде изсмукани съчетания от букви или най-неподходящият от всички синоними на една дума.
Моля хората с по-изнежени и чувствителни естетически възприятия да пропуснат следващите цитати
:

"Ако продължаваш да я разязвяваш, ще се съсипеш."
"да обемем дилемите и страданията"
"да провидим един другиму вътрешните си механизми и неведоми умисли"
"начеваме да съчленяваме хора от думи"
"Джери разпарчоса палтото и отново го съчлени."
"обзе го несравнимо осенение"
"отсянка на срам"
"изглеждаше толкова достъпна и внятна, колкото измеренията на поничката със сутрешното кафе"
протежение на няколко сезона"
"Когато хората умрат, такива неща се случват - прекословията с тях отпадат и люде, така уязвими, докато те дишат, че навремени са направо непоносими, сега отстояват себе си и онова, което до вчера е било най не по вкуса им."
"даваш на брат ми някаква разсъдъчност и ... "(думата се повтаря общо 3 пъти в изречението)
"притежаваше потребното да стои настрана от невнятното и неподатливото на оценка от пръв поглед"
"късче от кометата на американския хаос се бе отломило и го бе застигнало в дълга спирала ..."
"невнятността на страданието"
"да възжелаеш нечия друга слава за себе си, да се провидиш в неговия злочест късмет"
"пропуск в неговите обязаности"
"злочестието е тръгнало от някакво опущение в неговата отговорност"
"тази другост никога не е според твоите предвиждания"
"никоя от неговите велики идеи не отмахва някое от нейните затруднения"
"бъди опозиционист тук"
"която злочесто се придвижва с неприкасаемите си измършавели крайници"

Особено дразнещи са внятна, невнятна и простъпка (за която си имаме толкова по-хубави, звучни и точни синоними) - прескачат се на всяка трета или пета страница. Много изречения са неразбираеми дори и с речник. Явно госпожата има проблеми не само с българския, но и с английския (от който превежда):

"Мери по-трогателно от всякога приличаше не на умалено копие на майка си, нито на себе си, а на съвсем независимо малко битие - нещо познато, техен вариант, но различен и нов, който неудържимо го привличаше." 99,999% съм сигурна, че в оригинала пише being, което освен използваното, има и друго значение, далеч по-подходящо за това изречение: същество, организъм, човек.


--------------------
Ако това беше първата ми среща с Филип Рот (и не четях толкова търпеливо), щеше да си остане последна и недовършена. За щастие въпреки сътвореното от Елика Рафи и напук на него, "Американски пасторал" е интересна, въздействаща и завладяваща книга. Силно се надявам продължението й да попадне в ръцете на преводач, който е на "ти" с българския език.


Edit:

Изпратих частта от поста, свързана с превода, до издателство "Колибри" (в по-изчистен и мек вариант от този).
Първо им благодарих за това, че го издават и за възможността хората да опознаят творчеството му. Освен това помолих да не приемат мейла като заяждане, защото си вадя хляба като заклет преводач (макар и не на художествена литература) и имам известно понятие от работата.

15 минути след това получих любезния им отговор:

"Уважаема ХХХ,
за съжаление сме в течение на всички безобразия във въпросния превод, а за още по-голямо съжаление въпреки всичките ни опити да бъде редактиран, той просто не подлежеше на обработка. Това е причината, поради която ние повторно не сме ползвали услугите на госпожа Рафил
Можем само искрено да ви се извиним и да ви помолим да дочетете книгата докрай заради гения на Рот."


А за каква работа са платили на редакторката София Бранц, щом книгата все пак е отпечатана и се продава?
Риторични въпроси задавам ...

29 коментара:

  1. Скоро четох още едно впечатление за "Гърдата". Умопомрачително напрао! :)) Още се чудя дали да се захвана и вероятно ще оставя на изчакване.

    ОтговорИзтриване
  2. Фроги, тя е тъничка, рискувай. Ако нещо се скара с вкуса ти, ще си загубила няколко часа само. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Егати фарса! Да хванеш съвременен класик и да го преведеш едно към гьотере е престъпление срещу човечеството и трябва да се преследва с цялата строгост на закона! Тази Елика е дотолкова виновна, че да не си знае способностите. Истинският проблем е в издателството, което й дава "трибуна" да демонстрира невежеството си и то очерняйки името на автор като Рот. Според мен трябва да имаш право да отидеш и да си искаш парите обратно. Това е като да си купиш развален тостер - да работи, ама да не пуска филийките докато не ги прегори. Нямам думи направо!

    ОтговорИзтриване
  4. Ностро, май не трябваше да пиша толкова много за талантите й. Идеята на поста ми беше съвсем друга и покрай нея се разми.

    Не знам дали все още са останали хора в издателствата, нарочени да вършат черната работа. Много отдавна не съм мяркала "коректор" из книгите. Онзи ден и Блажев пишеше черни точки заради Й вместо И. Спестените пари от нечии заплати не са в полза на читателите, но на кого ли му пука ...
    Редакторката на книгата София Бранц обаче за каква работа по-точно се е разписала срещу хонорара си?

    Съвсем сериозно се замислям дали да не пратя втората част от поста си като писмо до "Колибри". Може би следващият намерен бисер ще ме накара да го направя.

    П.П. Обърна ли внимание, че и в онази скъпа, ценна и изискваща дълго време за четене книга на Брайсън също има доста правописни грешки? Но само такива и някакси се преглъщат с удоволствието от останалото.

    ОтговорИзтриване
  5. Идеята не се е размила. Именно заради горните стойностни две заглавия, окепазеното "изгубено в превода" трето ме фрапира с бездарния си превод. Синдромът задължително ще си я купя, ако успея да я открия.

    По повод на Брайсън ще кажа, че книгата я четох от Читанка. Цялата. И да е имало грешки, явно вглъбен в интересното четиво, не съм им обърнал внимание. Самият материал се поглъщаше изключително лесно, което говори за превод по смисъл, а не буквалистки недомислици. Няколко месеца след това си купих хартиения носител с твърди корици и сега си го разгръщам, като поискам да се присетя нещо.

    ОтговорИзтриване
  6. Току-що проверих имат ли посочени някакви координати за контакт в "Колибри" и съм още по-изумена. Трима от посочените пет човека: управителят, един главен редактор и отговорникът за връзките с обществеността носят фамилията Вагенщайн. Дали някой от тях е наясно с гаврата, която е извършена с един от най-хубавите романи на човек, пишещ с толкова любов за евреите?

    ОтговорИзтриване
  7. Точке, много ми хареса поста :)

    Специално за Гърдата, това е пост-модернистичната, цинична версия на "Преображението" на Кафка, където героят се превръщаше в хлебарка :) Тъкмо мислех да напиша някое ревю, както и за някои други книжки, но ме мързи. То друго на Рот не съм чел де.


    А преводите понякога са ужасни, но често не им обръщам внимание. Щото и аз правя грешки, като пиша :blush: Мисля, че вината е и на коректорите, и редакторите също.

    ОтговорИзтриване
  8. Ламоте, защо не го написа, какъв е този мързел? :) Ти поне се справяш много добре с ревютата.
    И вземи си намери "Синдромът Портной", ще се познаеш на много места по страниците му. :Р~
    Хлебарката на Кафка ми е на изчакване на купчинката за четене. :)

    Аз си написах писъмцето до "Колибри", след малко ще го огледам дали е достатъчно възпитано и ще го изпратя до управителя и до главния редактор, отговорен за англоезичните книги. Остава и да го прочетат, естествено. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Едит-нах отговора на моите мрънканици, изпратен от издателство "Колибри".

    ОтговорИзтриване
  10. От една страна - добре, че са се извинили.
    От друга - като го виждат, че не става, защо са го издали? Щото нали виж сега гения на Рот ще им налее едни парички, а, че ще си прецакат малко реномето, какво толкова.
    Байганьовска работа.

    ОтговорИзтриване
  11. Не. Нямат право да пипат превода, който е собственост и на преводача, подписал се за него. В противен случай ще имат правни неприятности, също и ще ги пръснат из гилдията.

    Единственият вариант е да платят на друг преводач и аз недоумявам защо, аджеба, не са се бръкнали, когато са видели накъде вървят нещата, а са пуснали безобразното издание. Едва ли са нямали представа от процеса на превода. И не могат да се оплачат от сиромашия сем. Вагенщайн.

    ОтговорИзтриване
  12. За тях работят чудесни преводачи - удоволствие е да се четат например работите на Ангел Игов или Борислав Стойков (той е поел щафетата с "Гърдата" след тази катастрофа). Затова ми е необяснимо това недоглеждане или бързането да не ги изпревари някой и използването на случайни псевдопрофесионалисти, ако истинските такива са били заети.

    Явно ще трябва освен автора и препоръките от хора, на чиито мнения мога да се доверя, да проверявам вече и преводача. Егати и сложния избор на книга се получава ...

    ОтговорИзтриване
  13. Уфф ,кога ли ще започна Цицката :)
    Защото сега се мъча с един култов автор - Роберто Боланьо.
    http://www.bukvaved.ru/sovremennaia_literatura/33903-chilijskijmnoktjurn.html

    ОтговорИзтриване
  14. За спиной послышались шаги. Обернулся. Подбоченясь, на меня смотрел Фэрвелл, гомеровская фигура. Спросил, не плохо ли мне.
    Голяма работа са руснаците - дори ти подаряват и четец - FBReader

    ОтговорИзтриване
  15. Защо още не е преведен, след като цял свят го чете? Ще почакам някой да се потруди върху 1000-та страници на "2666".
    Мога и да опитам на руски и да си помагам с речник - няма да е по-различно и по-трудоемко от борбата ми в момента с книга уж на български. :)

    У нас за съжаление никой не подарява четци.

    ОтговорИзтриване
  16. историята за преводачката направо я подминавам. за съжаление въобще не е единствена.
    до сега не бях попадала на Рот. смятам своевременно да се поправя.
    благодаря за книжните идеи :))

    ОтговорИзтриване
  17. Рот си заслужава, въпреки опитите на някои само"онасловили" се за преводачи да се "изпражнят" върху него. Странните думички в кавички научих при отчаяните си опити да дочета "Американски пасторал". :D

    Днес реших да се полекувам с книга от съвременен български автор, обаче ядец. :( Още на третата страница: "... и ще сочат на теб с пръст ..." (този път освен редактор, е пипал и коректор).

    ОтговорИзтриване
  18. ха ха ха ха.. ами да, като видиш градацията, веднага си личи, че има бонус коректор :)))))
    а после - образованието ни било западнало в _последно_ време..

    ОтговорИзтриване
  19. Сега чак осъзнавам причината, поради която децата и младежите не четат. Старите книги са им далечни и несмилаеми, а новите ужасяват дори и тях. :) Компенсират с филми. Там субтитрите текат бързо, а и повечето разбират прилично чужди езици и изобщо не се тровят с някакви си грешчици. :)

    ОтговорИзтриване
  20. добро обяснение, само да можеше да го преглътнем и като вярно, щеше да е супер :))))

    ОтговорИзтриване
  21. Опитвам се да се шегувам. Иначе нивото им на грамотност и обща култура, които се плъзгат все по-бързо надолу, нежеланието за четене и имитирането на преподаване и учене са ми мазол, много болезнен всеки ден.
    Спим, всички спим и дано не прогледнем едва тогава, когато е много късно. Макар че акъл с фуния и насила няма как да се налее на никого.

    ОтговорИзтриване
  22. да, разбрах за шегата, ама като ги гледам всеки ден, вече ми е трудно даже да се шегувам.
    а за акъла - когато поправих една колежка, че в определени обстоятелства се казва "когото", тя забрави, че "който" съществува изобщо. тъжна работа..

    ОтговорИзтриване
  23. Аз съм се отказала да поправям възрастни - хем са тънкообидни, хем непоправими. :)
    Но при децата все още има надежда с повече повтаряне да се запълнят известни липси.

    ОтговорИзтриване
  24. абе и това е така, ама навика е голяма работа. то не, че аз съм напълно съвършена, но поме имам самочувствие само на полуграмотен човек. :))

    ОтговорИзтриване
  25. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  26. Твоето самочувствие (което е точно като моето и като на повечето ми нормални познати) е по-приятният и поносим вариант от визирания по-долу. :)

    "Начетеният дръвник е най-досадната разновидност на глупака."
    Джон Тайлър

    ОтговорИзтриване
  27. Ламоте, не знам на "Гърдата" дали ще напишеш ревю, обаче издири тази книга и я разнищи за нас, плиииииииийз! Друг не би се справил като теб. :D

    ОтговорИзтриване
  28. Точка, мислил съм и аз защо младите не четат и ти си права, но си мисля, че сега действието се развива много по бързо във филмите, игрите и книгите им се струват скучни.

    ОтговорИзтриване
  29. Емо, защото те живеят много по-динамично от нас, с повече информация за попиване, не им остава време и желание за замисляне. Бързат във всичко, дори и да станат големи. Това е малко офф - ние се усещахме такива на абитурентския си бал. При тях и той е загубил тази си емоционална страна - поредният повод за напиване и купон, защото преди него вече са изгребали много пълни шепи от живота.

    И защо да четат книги - те изискват нагласа, спокойствие, съсредоточеност, мислене, въображение, време. Във филмите всичко им е сдъвкано (те са си малко консуматори) и един жест, мимика на героя или секундна сцена им спестява страници четене и асимилиране. Трудно можеш да ги убедиш в предимствата на хартиения вариант на едно произведение, винаги предпочитат по-лесния.

    А на онези, истинските игри (освен ритането на топка и карти) няма как да се научат - преди да проходят още, хващат мишките. :) Няма деца с излишно време и въображение за криеници, гоненици, народни топки, няма и къде.
    Елементарните фунийки са им непознати, както и топчетата (бубички, билички). На "Не се сърди, човече" се събират пак в нета. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics