Ако искате да прочетете само хубави, дори възторжени думи за тази книга, вижте някъде другаде в нета. Умишлено не давам линкове, търсачките щедро ще ви препратят към ревюта и мнения.Вероятно съм единствената, която не я намира за чак толкова изключителна и изящна, а за поносимо четиво, което има безспорните си плюсове и минуси. Като обикновен и случаен читател, на когото това не е първата дебела книга, съвсем не мога да бъда толкова възхитена и да се присъединя към всеобщото мнение, обявяващо я категорично за шедьовър, а Сафон - едва ли не за автора на столетието.
Чаках дълго настройката си за "Сянката на вятъра", именно защото е много коментирана и хвалена навсякъде. Не исках да я започвам, натоварена с прекалено големи очаквания. Книгата има своите много добри моменти, в началото я четях почти на един дъх, с удоволствие, което видимо се топеше, наближавайки последните страници.
Едно момче намира "Сянката на вятъра" в Гробището на забравените книги. Или тя го намира и пленява след прочита още същата нощ. То започва да се рови в заплетения и тайнствен живот на автора й Жулиан Каракс, издирвайки и останалите му книги. На лов за тях е и един изрод без лице и с пламтящи очи, взел името на дявола от "Сянката на вятъра" - Лаин Кубер, за да ги изгори и да заличи всяка следа от Жулиан. Замесени са и няколко красиви жени (едни фатални, други - безидейни и с робска психика) и естествено има и любов в различни варианти, и романтика, и мистерия, и смърт. Тягостната атмосфера на следвоенна Барселона е приютила още различни и много живи образи на хора от всички социални прослойки, обременени от миналото си, отчаяни, жестоки, добри, арогантни, естествени, тайнствени, мислещи, чувстващи, обичащи, убиващи, мразещи, със слепи очи или слепи души.
Това е книга за книгите и Сафон ме грабна с начина, по който пише за тях:
"Всяка книга, всеки том, който виждаш тук, има душа. Душата на онзи, който го е писал и душата на читателите, които са го изживели и сънували. Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците й, неговият дух израства и укрепва. Всяка книга, която виждаш тук, е била най-добрият приятел на някого."
"Веднъж чух някой да обяснява на един редовен клиент на баща ми, че малко неща белязват така дълбоко читателя, както първата книга, която действително си проправи път до сърцето му. Тези първи образи, ехото на думите, които смятаме, че сме оставили зад гърба си, ни съпътстват цял живот и извайват в паметта ни един дворец, в който рано или късно - независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили - ни предстои да се завърнем."
"Бих могла да се опитам да ти разкажа сюжета, ала то ще е все едно да опиша една катедрала като купчина камъни, които завършват със заострен връх"
"- Вярно ли е, че не си прочел нито една от тези книги?
- Книгите са скучни.
- Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си."
В "Сянката на вятъра" (на Сафон, не на Жулиан Каракс) има обаче и много наивитет, от който на места интересът се губи и книгата напомня повече на писан набързо детско-юношески или розовичък роман. И това не е само заради възрастта на главния герой. Прилича на нещо като приказка за големи деца, но не най-сполучливата, която почти забравяш още след следващата по-интересна и увлекателна. Така и не открих "елегантните обрати и уловки", възхитили Стивън Кинг, нито особено драматично напрежение. Голяма част от случващото се е някак измъчено, като измислено насила и много, много предвидимо.
Магията на завладяващия му и иначе много изящен език ми се размиваше тотално в описанието на някои любовни сцени или душевни трепети и особено в диалозите с жени и на тема жени. Без никакъв заряд, абсурдни, блудкави, копирани сякаш от произволен епизод на случайна сапунка.
Точно като взети от споменатите подобия на филми се оказаха и връзките, в които героите са оплетени помежду си. Също и някои ненужно подсладени, разводнени или драматизирани моменти, които поднесени сдъвкани до консистенцията на рядка, безвкусна и досадно втръсваща боза, не оставят на читателя и минимална възможност за напрежение, съпреживяване или замисляне, само желание да пропусне няколко страници.
И една забележка към отпечатването на книгата: шрифтът е дребен и на немалкото страници, където е и блед или текстът е в курсив, четенето е много изморително.
Тази книга не само не ме спечели да харесам безрезервно Сафон, но и ме отказа да правя по-късни опити за това, посягайки и към други негови книги. Преди още да я започна, прелистих в "Хеликон" другия му многообещаващ шедьовър, "Марина", от който ме лъхна силно лепнеща романтика. Определено това не е авторът, пишещ моите книги.
--------------------
Това е личното ми впечатление от книгата, в пълен дисонанс с останалите мнения и ревюта, на които попаднах. То не обвързва никого, както и не агитира да я прочетете или не.
Добрата книга е като добрия секс (нещо твърде субективно) - ако никога не си опитвал друго и доставящо повече удоволствия на сетивата, си мислиш, че това, с което разполагаш, е върхът на сладоледа, черешката на тортата и то напълно те задоволява.
В тази връзка имам леки съмнения в искреността на всички, пеещи в хвалебствения хор - колко от тях са стигнали до последната страница, преди да излеят възторжените си слова и колко са ги написали само по прочетеното на корицата и казаното от други преди тях (нещо като информация от АЕЖК (Агенция "Една жена ми каза")? От което (и след още подобни разочарования) се замислям за мненията и за други книги.
Ролите ни май са се разменили нещо, щото този път ти хейтиш, а аз хваля. :)
ОтговорИзтриванеСериозно, книгата ми хареса много и въпреки наивността на сюжета, ми остана една от най-интересните неща, които съм чел за последната година. Хареса ми не само умението на Сафон да прелита исторически факти с измислици, но и умелото му комбиниране на жанрове - в тази книга буквално има всичко - драма, трилър, романтика, хумор, дори и хорър. Препоръчвам ти и "Играта на Ангела", ако изобщо някога се решиш да прочетеш нещо на същия автор. :)
Действаш ми заразно, заради това. :D
ОтговорИзтриванеСега сериозно: книгата ме увлече с това, с което ти е харесала. Не мога обаче да подмина мълчаливо многото дразнещи моменти в неин ущърб, които не съм изброила по-горе, защото това означаваше да я разкажа.
Можеше двамата страстно и трагично влюбени да не се окажат брат и сестра. Можеше двете забранени любови да се развият по не толкова изтъркан начин - с последвало след единствената им консумация светкавично забременяване и да завършват също малко по-интересно от смърт и сватбени камбани. Можеше да липсва богатият благодетел, внезапно открил себе си в незаконния си син и решил да му даде полагащият му се шанс в живота. Можеше и някой от основните персонажи да бъде случайно, поне за цвят, извън кръга на съучениците и роднините, необременен с ужасно минало или страшна тайна ...
Много време ще ми трябва, за да посегна евентуално отново към Сафон. Ще имам предвид "Играта на Ангела", щом не е отнесла още критиките ти. :)
Не съм я чела тази книга, но ми хареса начина по който си я предстваила. Поздрави, Точица!
ОтговорИзтриванеИ аз не съм чел книгата, но и на мен ми хареса начина, по който я представяш. :D
ОтговорИзтриванеБих чел и други подобни ревюта, така че прави като Скротума - купувай си книги, за които е ясно, че ще са бози и ги насолявай едно хубаво. От неговия блог, ако знаеш колко пари за билетчета съм спестил. :D
Ако ми ги подаряват, бих си мобилизирала евентуално ината и да ги изчитам по диагонал. :) Иначе много жертви стават, трябва да си харча и спестените от билетчетата парички. :D
ОтговорИзтриванеСкротума заслужава голямо черпене заради блога си.:D
Точе, заглавието ме привлече като муха на мед. Само защото думичката "вятър" се е превърнала в ключова в живота ми последните три години, ама това по други причини де.;)
ОтговорИзтриванеТа, точно същата книга скоро гледах и се чудех дали да си купя (пак заглавието така ми беше засилило интереса;)). Хареса ми ревюта и сигурно ще се отложи купуването. Тъй де, пари на вятъра да хвърлям.:))
Миленка, виж и други мнения, възможно е аз да съм свръхкапризен читател. :)
ОтговорИзтриванеКнигата има и много добри моменти, но четенето й за мен беше като ядене на сладолед с нов вкус и аромат, в който от време на време намираш косъм. Не е отровен, обаче разваля удоволствието и вместо да се наслаждаваш, внимаваш за следващия и забравяш за приятните усещания по езика и небцето си.
Понеже не обичаш сладолед, замени го с друга любима вкусотия по избор. :)
Това ревю ми ухае на зодия Везни ;)
ОтговорИзтриванеКато видя изтипосано "Бестселър" на някоя корица ме засърбяват ръцете и останалите крайници за малко хейт / разбирай - косми в сладоледа / ...
:)))
Гледайки последния мейл от любимата ми книжарница и мен ме засърбява навсякъде. Най-продаваните до съвсем скоро "Забраненият плод" и "Стъклен дом" са изместени леко надолу от другата филмирана боза, която се обърках да прочета и от която още съм травмирана - "Винаги в същия ден", "Гадателски карти на Ивелина Христова + Подарък Талисман за здраве, любов, финансов успех" и още нечии прозрения (по-скоро мозъчни диарии), опитващи се да ни учат как да живеем или мислим.
ОтговорИзтриванеП.П. Мога да ти дам линк към блога на друга везна, за да прочетеш какво мисли за книгата. Много наподобява описание на множествен оргазъм и съпътстващото го подмокряне. :D
О, да! Що питаш? :)
ОтговорИзтриванечакай сега.. искаш да кажеш, че имаш нещо против Ивелина Христова? ми ти както си тръгнала после ще кажеш, че не знаеш коя е маг Сибила, коя е кака Петранка или че Канал 2001 е несериозна медия. и току виж по-далече си отишла - да започнеш да не признаваш или, не дай Мумфу, направо да плюеш ултра, мега известните Калина, Малина, Къпина, Глогина и други екзотични турбо-чалга величия. и като цяло.. защо не четеш Космо, вместо разни сложни литературни напъни, както прави всяка истинска и ужаваща себе си жена????
ОтговорИзтриванеп.п. и на мен би ми бил интересен линка.. :)
Без срам си признавам, че съм скарана с повечето медии и особено с ТВ каналите, та затова ми се губят имената на всякакви величия от зоната на здрача, плейбека, псевдоелита и прочие. :) Не го отчитам изобщо като пропуск в общата си култура. :)
ОтговорИзтриване"Космо" пипнах веднъж при фризьорката и установих, че не става и за тоалетна хартия с тези лъскави дебели страници, а само за фунийки за семки. Обаче аз се изприщвам само от идеята някой да люпи семки около мен. :)
че то и аз телевизия не гледам, ама тея вече и чешмата да пуснеш - и там ги дават..
ОтговорИзтриванеХайде и от мен 50 кила, щото баланса на Везните трябва да се поддържа(ме):)
ОтговорИзтриванеСамо кисело мляко, Точе!
:))
totenlicht, имат много верни (до болестно състояние почитатели), които трябва да бъдат ухажвани непрекъснато. Маса народ запълва дните и нощите си в съпреживяване на проблемите и радостите на поредната звездна двойка, количеството силикон в нечии цици или джуки, новите зъби и плюнките на Вучков, сълзите и сополите при Наталия Симеонова, драмите в някое риалити или безкрайно вълнуващото ежедневие на Ферхунде, Хатидже, Онур, Бихтер, Бехлюл (и цялата останала орда). Това са основните им теми за разговор и колкото и да ни изглежда като пилеене на скъпо екранно време, има и някакъв положителен ефект - отвличане на вниманието и пълна апатия към реалното ежедневие. Хляб и зрелища за народа и всички са доволни. :)
ОтговорИзтриванеМиленка, искам и собственоръчни брани пресни ягоди или боровинки към киселото мляко за закуска. :) И после да походя боса по росната трева. :) Сивотата навън ме размечтава много лятно...
ааа.. Перхундето даже и аз я знам. мвого беше любима на бившата ми свекърва. а това останалото мъже или жени са? едно време говорех турски, ама все още не мога да се ориентирам.
ОтговорИзтриванеиначе - за съжаление си права. на много хора живота минава между рекламите на баница и прах за пране и сериалите (турски, мексикански, гръцки, германски - все едно), за това пък имат гръмогласни позиции по всякакви въпроси. от доста време се чудя - дали само българина има егоцентричното чувство, че винаги е прав и винаги знае повече от всички останали взети накуп? щото определено си е синдром това.
Винаги е прав, най-умен и по-тарикат е от другите, които гледа да изработи. Разбира от всичко и обича да дава акъли, без да му ги искат. И не му пука, че е с диагноза "простак", демонстрира я с кеф. За радост все още се срещат и от другата порода. :)
ОтговорИзтриванеА за имената не ме питай какви са. :) Дразнили са ми слуха от телевизора в другата стая. И от коя сапунка са - също не знам и не ме интересува. Защо и следобед, и вечер, и по всички програми - все това? Понякога чета в един форум и започнат ли, следва дълга пауза без мнения. :)
Я, това е изненада за мен. Да, аз съм от най-възторжените възхвалители на "Сянката на вятъра" и Сафон изобщо и изрично я препоръчвам на всеки, който поиска да прочете "нещо хубаво", тази класическа фраза. И до момента получавах само възторжени отзиви за нея...
ОтговорИзтриванеУважавам мнението ти, никой автор не е съвършен, никой сюжет не е изцяло оригинален, всяко развитие крие и други сюжетни посоки, която предлагат повече перспективи.
И все пак смятам, че "Сянката..." е един от най-добрите романи, които съм чел в живота си, а те не са малко. И не вярвам да се съмняваш, че съм я дочел до края :Р
Книгата има много добри моменти, но другите (част от които изброих по-горе) ми дойдоха в повече. Колкото и да се опитвах, не можах да я харесам без резерви. Възможно е при други настроения, вкус, нагласа да остави различни усещания и само възторжени отзиви. Затова и написах, че това е лично мое мнение, което нито я препоръчва, нито я отрича. :)
ОтговорИзтриванеИнтересно ми е как не е подразнила поне малко и друг. Четох ви ревютата с Преслав и изобщо не се съмнявам, че сте стигнали до края. :) И ако вие сте обяснили защо ви допада, повечето други отзиви и препоръки са само преразказани или пейстнати текстове от корицата или от онлайн-книжарниците, а там е нормално да се преувеличава и да не се пише цялата истина. :)