сряда, 13 април 2011 г.

Монолог на змията

Част от „Сътворението” – трагикомедия (или обратното) с отворен край, която се дописва със спомените на участници и очевидци, както и с тълкуванията на действителни и измислени артефакти, човъркащи мозъчните гънки на учени и фантазьори.

Публикуваните наскоро мемоари на Адам-Ламотий и Ева-Бърканиция са леко едностранчиви, защото са писани в еуфория от извършения първороден грях (но не от кулинарния елемент в него) и всичко преди него е замъглено или осветено през призмата на последвалите плътски удоволствия. Почти безпристрастно може да разкаже историята само извършилият сътворението, т.е. Бог.

Тук трябва да разсея една заблуда – Той всъщност е Тя. Само една жена може да направи от нищо нещо, особено когато й е скучно и нещото да бъде изпипано до най-мъничката подробност. В няколко от божествените си дни Тя си играла на фокуси и буквално от празното пространство материализирала Земята с разните й релефни и водни аксесоари, позанимавала се още малко да я доукраси с небе и за по-интересно го направила да си мени цвета и когато й се приспивало, да може да гаси светлината. Играчката все още й била скучна и през третия си божествен ден я поръсила с дървета, цветенца и тревички. На четвъртия ден Тя украсила и небето с лампички, а когато дошъл петият, решила да я направи още по-интересна с птички, пчелички, рибки и разни други по-малки и по-големи животинки, между които и аз.

Докато ме оформяше стройна, гъвкава и съобразителна като Нея (навсякъде влагаше по нещо от себе си), с неприкрита гордост се хвалеше и разказваше какви ги е вършила предните дни. Тук трябва да уточня, че дължината на дните я определяше Тя – според колкото време й е нужно, за да завърши замисленото. Мъдрата мисъл „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден” се роди доста по-късно и извън Райските градини.

Райски, райски, ама скучни. Вървях си, лежейки. Ядях, лежейки. Всички твари се обичаха. Нищо не се случваше и още на следващия, шести ден, вече бях ужасно отегчена. Както и Тя. И си материализира една приятелка, по свой образ и подобие, за да си гукат, клюкарят и споделят една на друга дребни любезности: „Въй, муци, страшна си с тази прическа”. Нарече я Ева, обаче не предвиди, че може да бъде по-капризна и от Нея и да мрънка за всичко. Още следобед дружката реши, че й е много скучно и иска някаква специална играчка, лично нейна, която да няма претенции, да изпълнява всичките й желания, да не я занимава с глупости и да я гледа с телешки възхитен поглед. И понеже Ева също реши, че малко е напълняла, с готовност даде да й извадят долните ребра за материал за играчката. Красотата иска жертви. И така, сдобивайки се с тънка талия, Ева получи и персонална занимавка, която двете кръстиха Адам. Имаше си някои поносими несъвършенства, но като на всяка жена и на Нея й писна накрая и малко претупа работата. Решиха само заради неговото самочувствие да му подхвърлят версията, че той е от силния пол и е направен от кал, а после Ева – от реброто му.

След шест дни творчески занимания Тя се измори. А може би й омръзна или имаше ПМС, та обяви седмия ден за почивен. И натири Адам и Ева с благословията: „Плодете се, множете се, пълнете земята, обладайте я и властвайте над тварите, които пълзят по нея! А за храна вземете всички треви, които дават семена, и всички дървета, които дават плодове.” След което потъна в блажен сън.

Двамата се заеха усилено с плодене и множене и след няколко часа ги налегна зверски глад. И мързел също. Никой не отстъпваше да отиде да потърси нещо различно от висящите над главите им ябълки, които и двамата не обичаха. Искало им се вече нещо друго. Адам се размечта за едри, сочни сливи. Ева завъздиша за големи, твърди, непрезрели банани. Аз си лежах отстрани и кротко си хрупах ябълките, с които се замеряха, постепенно повишавайки децибелите на спора. Предлагах им ги с гадничка усмивка: „Като няма риба и ракът е риба”, от което те още повече огладняваха и се вбесяваха. И докато се усетя, започнаха да ме дърпат и да ме използват като уред за нашляпване.



















В този момент вятърът отметна листото, което Адам си беше закичил незнайно как отпред и о, чудо! Пред очите ми се появи в цялата си прелест един питон, какъвто досега не бях виждала. Влюбих се на секундата и цялото ми същество се устреми към него, тръпнещо от желание за чифтосване, плодене и множене, както ни заръча Тя. Ева обаче се заинати, че питонът бил неин, не си го давала и се опита да ми скъса опашката с едната ръка, а с другата – да пребие Адам. Той не й остана длъжен (още не го бяха научили да си подава и другата буза, щом му ударят едната). За отрицателно време спретнахме страхотно меле и крясъците ни Я събудиха.

Стана Тя бясна, разфуча се, че е недоспала в единствения си почивен ден, че градината й приличала на кочина и трябвало да чисти заради нас. Напуска гръмотевици и светкавици и изобщо не чуваше никакви оправдания. Слухът й закачи само „сочни сливи” и „големи банани” и викна бясна: „Който не ми харесва манджите - аут!!!” Размята ме като камшик и натири Адам и Ева навън. Преди да хлопне райските порти, изхвърли и мен, понеже наказанията се понасяли солидарно от всички. И ей така, заради нечии кулинарни капризи, се озовах невинна извън Рая.


Още мемоари:

Версията на обратната страна

Дневникът на Охлюва на Адам

Три[o]ди

Monitoring of God

Компот от сливи

Мравешки поглед върху първородния грях

16 коментара:

  1. А по чия прищявка се случва случката, ще видиш утре ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Знаех си, че библията няма как да е толкова скучна. :D
    Браво, Точе! Не знам откъде си набарала това житие и битие грешного Питоня, но си се справила страхотно. Сега вече знаем истината и защо животът е толкова изменчив, непостоянен и свършва бързо. Последното е щото удоволствието е голямо... Относително голямо. Все пак можеше и изобщо да го няма.

    Краят малко си го попретупала де. :D

    ОтговорИзтриване
  3. И ДА, това е истината, цялата истина и само истината! Ти си разкрила тайните на Сътворението!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. Ей, Точе, ама много си бърза. За част от секундата си го сътворила това "Сътворение", докато аз си мигам на (снежни) парцали.
    Щото тука има сняг... явно Тя е с ПМС баш в средата на април.:D

    Много забавно!
    :))

    ОтговорИзтриване
  5. Браво, ама тв'а питоня големи работи прави :D

    ОтговорИзтриване
  6. Даа,питонът се превърна в гърмящата змия :D

    ОтговорИзтриване
  7. Сссесссстро Точе, добре,че няма ссслепи сссмоци,че щеше да стане мазало:)) Добро начало на Началото сссси ссспретнала.Сссамо така;)

    ОтговорИзтриване
  8. Блага, чакам с нетърпение и ще сложа линк. Добавих изодзадните спомени, документирани от Зори. :)

    Ностро, края или малко преди него? :D
    Дългите писаници трябва и някой да ги чете все пак ... :)

    Миленка, музата върши работа, докато е разгонена. :D Иначе минава и заминава, както една Ода за краставицата, която и Ламот сигурно вече е забравил, а му я бях обещала. Поводът ми се губи. :)
    И дано бързо Й изтича ПМС-то, щото и тук ръси от време на време снежец, а аз се бях нагласила да карам плажен уикенд. :)

    Руми и Вал, всичко в крайна сметка се върти около питонЯ, сродните му и техните занимания. :) Без тях ни радост щеше да има, нито нас щеше да ни има. :D
    Оф, рано сутрин глупостите направо извират от мен. :)

    Иди, може по невнимание да не съм забелязала някой охранен слепок. :) Още ги разучавам, ама то много змия, много нещо, един живот няма да ми стигне да ги огрея всичките дълги мърдащи работи. :D

    Добре, че божиите служители не ми четат блога, инак разпъването над някоя клада не ми мърда. :D

    ОтговорИзтриване
  9. ама наистина много ви е намузил Ламот :)))
    така, така, по-често трябва да се случва :))))

    ОтговорИзтриване
  10. totenlicht, нека има пробуждане, става много весело. :) Ето, тези дни Ностро пък размърда неподозираните ни или дълбоко крити способности да обгрижваме другарчето си. :D

    Ностро, забравих да ти кажа, че съм чела само детската библия и то предимно картинките й - наистина са много интересни, макар и не съвсем детайлни (но пък вдъхновяват индивидуалните трактовки, вкл. 18+). :D Версията за възрастни ми идва много дебела и скучна. :)

    ОтговорИзтриване
  11. Значи такава била работата!
    Точе, днес група банани усърдно се стремят да ми вгорчат съществуването...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Ел, току-що един твой колега ми изпрати снимка, огорчен и потресен как си загърбила колектива, егоистично отдадена на групата банани. :D

    ОтговорИзтриване
  13. Какъв колектив? По цял ден с поезия ме занимават, а в паузите люпят семки!

    Дай им някоя работа, изискваща по-сериозни действия - чупене на принтери, монитори и перфоратори, веднага бият отбой и се крият в мазето.

    ОтговорИзтриване
  14. Те са оставили тези сериозни дейности (вкл. чупенето на витринки) само за теб. :Р~

    Метни един такъв насам, ще го употребя най-поетично преди заспиване. :D

    ОтговорИзтриване
  15. хаха, ПМС, банани, сливи, леле Точке, направо ни разказа играта значи :D:D:)

    "Ева обаче се заинати, че питонът бил неин.."
    Аз тука малко се обърках, за едноокия питон ли става на въпрос :P :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ламоте, от там двуок питон можеш да изкараш само ти. :D На снимка имам предвид. :D

    ОтговорИзтриване

Web Statistics