Неспящата красавица

В слънчевата съботна сутрин Далия седеше до прозореца на една от кулите в своя замък близо до брега на морето и скучаеше, ближейки сладолед. От време на време поглеждаше своето табло на мечтите, на което с шарени магнитчета беше накачила разни kartinki za lubov и nadpisi za lubov (намерени в нета) и картинки s geroi ot prikazki (отлепени от тийн лексикончето й) и въздишаше дълбоко.

От страстта й по приказките тръгна всичко. Макар че беше чела горе-долу само това и някое и друго розово романче, изобщо не беше тъпа кифла. Беше Парче и половина и като такова заслужаваше най-доброто, поне принц или крупен бизнесмен. Знаеше си го и преди да попадне на селския идиот, който я обожаваше още от детската градина и чак когато научи, че ще заминава да учи в гимназия в големия град, се реши да я придърпа в едни храсти. Докато тои я учеше да се целува, й обясняваше, че тя е от момичетата които се обичат и е създадена само за лукс и любов.

Учението не беше силната й страна и на свобода далеч от село развиваше другите си способности. По акт за раждане беше Гергина и някъде по това време се трансформира в Далия. Звучеше й по-градско и интелигентно. Не вървеше да се яви на конкурса „Български цици на плажа” с онова простовато име. Не можа да го спечели, дори в челната тройка не попадна, но спечели сърцето на Рашо от ВИП публиката. Той остана bezdumi, докато тя, в тоалет на кючекчийка, представяше Танц на цветята, на които им окапват листенцета (респ. дрехите й). След награждаването отиде да я утеши, тежко подрънквайки ланци. Заведе я на вилата си да й гледа на пъп, после я почерпи с някакви хепи енд таблетки и тя преглътна загубата и още други неща, които й се губеха. Една седмица не излязоха от там. След това я заведе в несебър с бяло ламборджини на разходка до най-модната кръчма с жива балканска музика. Този романтичен жест я трогна дълбоко. И макар че от Рашо се носеше някаква миризма на мухлясали котки и винаги държеше на масата за хранене да има солник-цици (иначе нямал апетит), тя му прощаваще тези дребни слабости. Понеже се оказа перфектната жена – мълчалива, послушна, хубавичка и със сладко дупенце, светлото й бъдеще било да е негова съпруга (това разгадал по пъпа й).

Тя не мисли много – и без това в училище й беше скучно, а не искаше да се прибира при селските кифли. Постави му само едно условие: сватба ще има, ама ако е в новата им къща. Да прилича на замъка на Спящата красавица или на Снежанка. Да е близо до морето. Да се води на нея, за да му роди щастлива и спокойна няколко весели дечица. Рашо, вече позавяхващ и много хлътнал ерген, набързо взе решение. Имаше едно хотелче в стил мутробарок на реституиран парцел, което му носеше само загуби, почти не видяло туристи през последните две лета. Посъбори едно, дострои друго и замъкът беше готов – точно копие на бъдеща илюстрация на една книжка с приказки, която случайно мярнаха някъде. Далия сложи розовите очила и заживя като истинска принцеса.

Рашо подбиваше пазара, продавайки Л и П профили от Държавния резерв. Зареждаше също конфискувано сирене и вакуумирани нарязани дупета в търговските вериги и кварталните магазинчета в доста голям периметър. Пари много, конкуренти и завистници – също. Зачестиха разни проверки, после и дела и го прибраха на топло, а заедно с него – и каквото му се водеше.

Далия подсмърча известно време от приличие и официално и законно стана пак мома, притежаваща замък и няколко сметки. Навиците й за харчене си останаха същите, обаче Рашо вече не пълнеше сметките. Откакто беше на топло, многото уж приятели зачезнаха нанякъде. Взе да й става скучно и самотно. По цял ден гледаше перверзни картинки и оплакваше сладките си дни от близкото минало, тъпчейки се с вафли оргазмено. После я обземаше паника, че е развалила най-ценния си капитал – тялото. Потеше до припадък във фитнеса и обикаляше магазините за някакъв черно-бял хляб, предписан от личния й диетолог. Вечер в самотното й легло я навестяваше черния сънчо лошия и сънуваше кошмари: как е станала дебела и разплута бездомна клошарка, с пъпки, лишеи, изпочупени и нелакирани нокти и мазна и безформена коса, как я гонят още от паркинга на МОЛ-а и дори селският идиот вече не иска да я погледне.

Въздъхна Далия, уж времето лекува любов, обаче и клин клин избива, друг мъж ще я излекува по-бързо и по-добре. Красавица е, замък има, само дето принцове с коне няма – нито във фитнеса, нито в МОЛ-а. Може и да не яздят коне, а конете да са повечко в колите им, важното е да се отнасят с нея като с принцеса. Реши да ги потърси в голямата кръчма, която събира всички хора – в нета. Направи си профили във feicb и в други социални мрежи, в дейтинг сайтове и месинджъри. Беше наясно, че има още хиляди жени чакащи за перфектния мъж там, които обаче ще дочакат единствено пенсията си пред монитора. Защото тези мъже са само за жени като нея и тя ще излезе едни гърди пред другите, за да обере каймака. Сложи си аватарче със загадъчно-закачлив надпис: „Грешка!Снимката на тази личност е много хубава за теб!” и зачака да види чии фантазии ще гъделичка и на кого ще докарва мокри сънища.

Така се превърна в Неспящата красавица. Почти денонощно висеше пред монитора, забравила какво е сън, жадна за мъжка ласка, силни мъжки ръце и дебело мъжко портмоне. Лепяха й се обаче все някакви мъжки кифли, окъсани при това и пълен въздух под налягане. За тях тя беше храмът на доверието, в който изповядваха страдащите си души и различни интимни истории. Водеха си монолози с размисли за члена или я питаха обича ли да гледа порно с дебели жени, пада ли си по садо мазо, харесва ли поза лъжички, има ли debeli cici и т.н. Някои я затрупваха със снимки с надписи с глупости и всевъзможни издухали картинки. Или пък директно си искаха виртуални ласки. Всичките й писваха бързо, ни един не приличаше на търсения принц. Как не разбираха, че тя ще огрее само онзи мъж който подарява на жена цветя, гледа я, глези я, мълчи и й се възхищава. Пренебрежително и безмълвно ги отрязваше с по една недоволна емотикона, ядосвайки се, че няма такава, на която жена прави среден пръст.

Този нет съвсем й разклати нервите. Реши да поработи веднъж в живота си терапевтично и да намери някой колега за лек на скуката и самотата. Такава учила-недоучила не намери нищо подходящо. Поне чужд език да знаеше ... Завършваше имейлите с кратките си СV-та с въпроса „Можели дасе запиша накурс докато съм наработа?” или „Как да се науча да чета на английски в офиса?”. Въпреки ясно изразеното й желание да се развива, никой не я викаше поне на интервю, за да се фръцне и да си разкрие всички качества и способности. Гордо отказа единствената й предоставена възможност – да участва в poslednoto prebroiavane za naselenieto na meden rudnik 2011. Омесването с простолюдието не беше за нея.

Една циганка беше минала покрай замъка и й предсказа: „радост в собствените творения ще намериш”. Повярва й, защото и Рашо позна, макар и от гледане на пъп, светлото й бъдеще и то се случи за кратко. След кратко po4esvane по главата, целящо стимулиране на мозъчна активност, тя разтълкува предсказанието. У нея проговориха здравите й селски корени и се пробуди Гергина. Ще разкопае райграса в огромния двор, ще го насади с домати и пипер и ще продава реколтата с марка „Еко-зеленчукът на принцесата” на търг в нета. За целта след кратко замисляне напуска в няколко форума тема: „най хубав сорт домате имена”.

Понеже до засаждането имаше още много време, а до реколтата – още повече, Далия реши да го уплътни както досега – фитнес, шопинг, лов на принцове. Днес беше подходящ ден за МОЛ-уване, а пътем щеше да погледне и на плажа. Извънсезонно нямаше да има разни жени по монокини, които се мислят за kifli macki и отвличат вниманието на готините мъже със своите меки цици и дебели дупета. Пак нямаше късмет. Плажните волейболистчетата се бяха захласнали в играта си и изобщо не отразиха нито новата й прическа като ефирно кълбо, нито как стъпва царствено с впити дънки на плажа. Единственият друг потенциално възможен принц вече беше окупиран от някаква руса пръчка.

Врътна се обидена и се запъти към МОЛ-а. Днес любимото й местенце ставаше на две години и бяха поканени някои от играещите и пеещи мъже на Слави, кои точно – не успя да запомни. Поне половината град се беше изсипал там, заедно с населението на повечето околни градове, села и паланки. Дъвчеха бигмакове и бигчикъни, разхождаха си новите парцалки и обувки или просто кибичеха по парапетите в очакването на купона и някоя аванта покрай него. Далия метна няколко преценяващи погледа и с безпогрешния си нюх на ловец се гмурна в морето от маркови Адидас-и, в които потенциалните принцове се чувстваха като във втора кожа, горди и безсмъртни.

Всяка прилика с действителни лица, събития, моменти и усещания е абсолютно случайна. Историята е плод на ежедневните мистерии на гугъл (болднатите думички с автентичен правопис), които пращат хората в блога в отговор на различните им мозъчни и телесни сърбежи.

На плажа всъщност имало един истински принц, когото Далия-Гергина не успяла да фиксира, но и нямала абсолютно никакъв шанс да спечели сърцето му. Бил прекалено млад, чаровен, любопитен и приказлив за нея. Освен това твърдо решен да научи на търпение всеки, дори един лаещ нов приятел, както и да стане Принцът на най-големите и най-красивите плажни дупки. Свитата му се състояла от три шматки, които акумулирали пролетното слънце, хилейки се и водейки високоинтелектуални и чисто женски разговори с поносимо хейтърски елементи. Нещата от живота преглъщали с пенливата течност, която хората Сбира (дори и в нета). И можели да откарат така чак докато Сънчо раздаде пижамките и ги завие със звездното юрганче, ако принцът не показал ясни и звучни индикации, че е повече изтощен, отколкото отегчен от дупкоправенето. И като всяко хубаво нещо, свършила и тази приказка.

Ел и Фроги, ако сте имали търпението да стигнете дотук - благодаря ви за разкошния споделен следобед, за това и за всичко останало. Имате огромна заслуга да се получи едно от най-хубавите ми прибирания край морето. :-)