понеделник, 18 април 2011 г.

Неспящата красавица

В слънчевата съботна сутрин Далия седеше до прозореца на една от кулите в своя замък близо до брега на морето и скучаеше, ближейки сладолед. От време на време поглеждаше своето табло на мечтите, на което с шарени магнитчета беше накачила разни kartinki za lubov и nadpisi za lubov (намерени в нета) и картинки s geroi ot prikazki (отлепени от тийн лексикончето й) и въздишаше дълбоко.

От страстта й по приказките тръгна всичко. Макар че беше чела горе-долу само това и някое и друго розово романче, изобщо не беше тъпа кифла. Беше Парче и половина и като такова заслужаваше най-доброто, поне принц или крупен бизнесмен. Знаеше си го и преди да попадне на селския идиот, който я обожаваше още от детската градина и чак когато научи, че ще заминава да учи в гимназия в големия град, се реши да я придърпа в едни храсти. Докато тои я учеше да се целува, й обясняваше, че тя е от момичетата които се обичат и е създадена само за лукс и любов.

Учението не беше силната й страна и на свобода далеч от село развиваше другите си способности. По акт за раждане беше Гергина и някъде по това време се трансформира в Далия. Звучеше й по-градско и интелигентно. Не вървеше да се яви на конкурса „Български цици на плажа” с онова простовато име. Не можа да го спечели, дори в челната тройка не попадна, но спечели сърцето на Рашо от ВИП публиката. Той остана bezdumi, докато тя, в тоалет на кючекчийка, представяше Танц на цветята, на които им окапват листенцета (респ. дрехите й). След награждаването отиде да я утеши, тежко подрънквайки ланци. Заведе я на вилата си да й гледа на пъп, после я почерпи с някакви хепи енд таблетки и тя преглътна загубата и още други неща, които й се губеха. Една седмица не излязоха от там. След това я заведе в несебър с бяло ламборджини на разходка до най-модната кръчма с жива балканска музика. Този романтичен жест я трогна дълбоко. И макар че от Рашо се носеше някаква миризма на мухлясали котки и винаги държеше на масата за хранене да има солник-цици (иначе нямал апетит), тя му прощаваще тези дребни слабости. Понеже се оказа перфектната жена – мълчалива, послушна, хубавичка и със сладко дупенце, светлото й бъдеще било да е негова съпруга (това разгадал по пъпа й).

Тя не мисли много – и без това в училище й беше скучно, а не искаше да се прибира при селските кифли. Постави му само едно условие: сватба ще има, ама ако е в новата им къща. Да прилича на замъка на Спящата красавица или на Снежанка. Да е близо до морето. Да се води на нея, за да му роди щастлива и спокойна няколко весели дечица. Рашо, вече позавяхващ и много хлътнал ерген, набързо взе решение. Имаше едно хотелче в стил мутробарок на реституиран парцел, което му носеше само загуби, почти не видяло туристи през последните две лета. Посъбори едно, дострои друго и замъкът беше готов – точно копие на бъдеща илюстрация на една книжка с приказки, която случайно мярнаха някъде. Далия сложи розовите очила и заживя като истинска принцеса.

Рашо подбиваше пазара, продавайки Л и П профили от Държавния резерв. Зареждаше също конфискувано сирене и вакуумирани нарязани дупета в търговските вериги и кварталните магазинчета в доста голям периметър. Пари много, конкуренти и завистници – също. Зачестиха разни проверки, после и дела и го прибраха на топло, а заедно с него – и каквото му се водеше.

Далия подсмърча известно време от приличие и официално и законно стана пак мома, притежаваща замък и няколко сметки. Навиците й за харчене си останаха същите, обаче Рашо вече не пълнеше сметките. Откакто беше на топло, многото уж приятели зачезнаха нанякъде. Взе да й става скучно и самотно. По цял ден гледаше перверзни картинки и оплакваше сладките си дни от близкото минало, тъпчейки се с вафли оргазмено. После я обземаше паника, че е развалила най-ценния си капитал – тялото. Потеше до припадък във фитнеса и обикаляше магазините за някакъв черно-бял хляб, предписан от личния й диетолог. Вечер в самотното й легло я навестяваше черния сънчо лошия и сънуваше кошмари: как е станала дебела и разплута бездомна клошарка, с пъпки, лишеи, изпочупени и нелакирани нокти и мазна и безформена коса, как я гонят още от паркинга на МОЛ-а и дори селският идиот вече не иска да я погледне.

Въздъхна Далия, уж времето лекува любов, обаче и клин клин избива, друг мъж ще я излекува по-бързо и по-добре. Красавица е, замък има, само дето принцове с коне няма – нито във фитнеса, нито в МОЛ-а. Може и да не яздят коне, а конете да са повечко в колите им, важното е да се отнасят с нея като с принцеса. Реши да ги потърси в голямата кръчма, която събира всички хора – в нета. Направи си профили във feicb и в други социални мрежи, в дейтинг сайтове и месинджъри. Беше наясно, че има още хиляди жени чакащи за перфектния мъж там, които обаче ще дочакат единствено пенсията си пред монитора. Защото тези мъже са само за жени като нея и тя ще излезе едни гърди пред другите, за да обере каймака. Сложи си аватарче със загадъчно-закачлив надпис: „Грешка!Снимката на тази личност е много хубава за теб!” и зачака да види чии фантазии ще гъделичка и на кого ще докарва мокри сънища.

Така се превърна в Неспящата красавица. Почти денонощно висеше пред монитора, забравила какво е сън, жадна за мъжка ласка, силни мъжки ръце и дебело мъжко портмоне. Лепяха й се обаче все някакви мъжки кифли, окъсани при това и пълен въздух под налягане. За тях тя беше храмът на доверието, в който изповядваха страдащите си души и различни интимни истории. Водеха си монолози с размисли за члена или я питаха обича ли да гледа порно с дебели жени, пада ли си по садо мазо, харесва ли поза лъжички, има ли debeli cici и т.н. Някои я затрупваха със снимки с надписи с глупости и всевъзможни издухали картинки. Или пък директно си искаха виртуални ласки. Всичките й писваха бързо, ни един не приличаше на търсения принц. Как не разбираха, че тя ще огрее само онзи мъж който подарява на жена цветя, гледа я, глези я, мълчи и й се възхищава. Пренебрежително и безмълвно ги отрязваше с по една недоволна емотикона, ядосвайки се, че няма такава, на която жена прави среден пръст.

Този нет съвсем й разклати нервите. Реши да поработи веднъж в живота си терапевтично и да намери някой колега за лек на скуката и самотата. Такава учила-недоучила не намери нищо подходящо. Поне чужд език да знаеше ... Завършваше имейлите с кратките си СV-та с въпроса „Можели дасе запиша накурс докато съм наработа?” или „Как да се науча да чета на английски в офиса?”. Въпреки ясно изразеното й желание да се развива, никой не я викаше поне на интервю, за да се фръцне и да си разкрие всички качества и способности. Гордо отказа единствената й предоставена възможност – да участва в poslednoto prebroiavane za naselenieto na meden rudnik 2011. Омесването с простолюдието не беше за нея.

Една циганка беше минала покрай замъка и й предсказа: „радост в собствените творения ще намериш”. Повярва й, защото и Рашо позна, макар и от гледане на пъп, светлото й бъдеще и то се случи за кратко. След кратко po4esvane по главата, целящо стимулиране на мозъчна активност, тя разтълкува предсказанието. У нея проговориха здравите й селски корени и се пробуди Гергина. Ще разкопае райграса в огромния двор, ще го насади с домати и пипер и ще продава реколтата с марка „Еко-зеленчукът на принцесата” на търг в нета. За целта след кратко замисляне напуска в няколко форума тема: „най хубав сорт домате имена”.

Понеже до засаждането имаше още много време, а до реколтата – още повече, Далия реши да го уплътни както досега – фитнес, шопинг, лов на принцове. Днес беше подходящ ден за МОЛ-уване, а пътем щеше да погледне и на плажа. Извънсезонно нямаше да има разни жени по монокини, които се мислят за kifli macki и отвличат вниманието на готините мъже със своите меки цици и дебели дупета. Пак нямаше късмет. Плажните волейболистчетата се бяха захласнали в играта си и изобщо не отразиха нито новата й прическа като ефирно кълбо, нито как стъпва царствено с впити дънки на плажа. Единственият друг потенциално възможен принц вече беше окупиран от някаква руса пръчка.

Врътна се обидена и се запъти към МОЛ-а. Днес любимото й местенце ставаше на две години и бяха поканени някои от играещите и пеещи мъже на Слави, кои точно – не успя да запомни. Поне половината град се беше изсипал там, заедно с населението на повечето околни градове, села и паланки. Дъвчеха бигмакове и бигчикъни, разхождаха си новите парцалки и обувки или просто кибичеха по парапетите в очакването на купона и някоя аванта покрай него. Далия метна няколко преценяващи погледа и с безпогрешния си нюх на ловец се гмурна в морето от маркови Адидас-и, в които потенциалните принцове се чувстваха като във втора кожа, горди и безсмъртни.


Всяка прилика с действителни лица, събития, моменти и усещания е абсолютно случайна. Историята е плод на ежедневните мистерии на гугъл (болднатите думички с автентичен правопис), които пращат хората в блога в отговор на различните им мозъчни и телесни сърбежи.


На плажа всъщност имало един истински принц, когото Далия-Гергина не успяла да фиксира, но и нямала абсолютно никакъв шанс да спечели сърцето му. Бил прекалено млад, чаровен, любопитен и приказлив за нея. Освен това твърдо решен да научи на търпение всеки, дори един лаещ нов приятел, както и да стане Принцът на най-големите и най-красивите плажни дупки. Свитата му се състояла от три шматки, които акумулирали пролетното слънце, хилейки се и водейки високоинтелектуални и чисто женски разговори с поносимо хейтърски елементи. Нещата от живота преглъщали с пенливата течност, която хората Сбира (дори и в нета). И можели да откарат така чак докато Сънчо раздаде пижамките и ги завие със звездното юрганче, ако принцът не показал ясни и звучни индикации, че е повече изтощен, отколкото отегчен от дупкоправенето. И като всяко хубаво нещо, свършила и тази приказка.


Ел и Фроги, ако сте имали търпението да стигнете дотук - благодаря ви за разкошния споделен следобед, за това и за всичко останало. Имате огромна заслуга да се получи едно от най-хубавите ми прибирания край морето. :-)

33 коментара:

  1. Чакай, чакай малко....събрали сте се с Ел и Фроги?
    Барут = селитра + сяра + въглища
    <=> Ел + Фроги + Точка

    :P

    E, как сте прекарали? Снимки от бедствието няма ли да ни покажеш?

    ОтговорИзтриване
  2. Аз тъкмо се зачудих дали съм присъствала, щото ми се губи горната история...
    Но се сетих, че преследвах един красив мъж по плажа, който самотен копаеше дупки в пясъка с багер...
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ламоте, не остана време за снимки от приказки (ама няма да кажа кого клюкарихме :Р~). Една единствена направих на тръгване (с русата пръчка). Видно е, че плажът все още си е на мястото и е цял. :D Само дупките от принца са извън кадър. :D

    Ел, безкрайно дългата история е инспирирана от бъдещата илюстрация на книжка, която все още кротко ме чака да й купя рамка. :)
    Само мъничката част в края е истинска.
    А мъжът с багера и дупките е страхотен! Тотално съм запленена. :D

    ОтговорИзтриване
  4. Никакви снимки! Компромати му се приискали, моля ви се! :Р

    ОтговорИзтриване
  5. Точно така, Фроги. :) Който иска компромати, да си разходи четирибуквието и да си ги снима сам. Идея си няма какви ответни ще получи. :D

    ОтговорИзтриване
  6. Ламот сигурно иска да види на Фроги банските, ама няма да го огрее... :)))

    Двете дрънкаха само за оня рижавия, ъъъ...Хетфийлд ли беше...
    Аз бях заета и не присъствах на разговора. Не знам подробности.
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. И за футбол си говорихме също (за краката на футболистите), както и за казармата. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ааа,от много кибичене на някой Flex Type 2K се е скапал :D
    Нужно е да се преинсталне :)

    ОтговорИзтриване
  9. Човек, като си гледа статистиката на ключовите думи, с които гугъл го е линквал, направо му идва да си пререже вените, а ти даже цял разказ си надраскала. Само що така поруга хубавото име Далия. :D

    А за сбирката на по бира, браво на вас. Бирка на плаж с рибка и пържени картофи. Закъркориха ми червата. :D

    ОтговорИзтриване
  10. Вал, тази сутрин имах чувството, че целият лаптоп се е скапал или разсъхнал след тридневната почивка (или че съм взела нечий чужд). Толкова дълго не е седял недокосван. :)

    Рибка нямаше, Ностро. Обаче другите вкусотийки си струваха. :) Тъкмо и апетит за вечеря ти се е отворил. :)

    П.П.1 Ако има обидени Далии, да ме прощават. :) Беше първото име в два варианта, което ми хрумна.

    П.П.2 Гугъл може да ми докара само смях, не и суицидни помисли. Такива ми идват, след като прочета някъде в нета разни льольовски и пухльовски диагнози за себе си. :) Напоследък ми се случва поне веднъж седмично. Преди малко се радвах тъкмо на една такава. :) На себе си едва ли ще посегна - животът е твърде хубав. :D Но някой ден ще го отнесе модемът.

    ОтговорИзтриване
  11. eee, леле, Вал, Ностро виждате ли? Жените ни крадат удоволствията! Пият бира, говорят си за футбол, слушат Металика!!! Ревнувам! А ние какво сега да правим, да си говорим за Орифлейм ли? :@

    Аве вие сте жени, трябва да припкате по плажа, да си изпуснете невинно запалката и да се наведете да я вдигнете. И да си пълните банските с пясък!

    ПС Добре де, цветът на банските на Фрогито няма ли да кажете, поне да пофантазирам малко :>

    ОтговорИзтриване
  12. Да се наведем, Ламоте, ама като е пуст плажът, какъв е смисълът да ръсим нещо по него, м? :D

    Мъжете не ревнувайте, а през това време си откраднете нашите изключително занимателни удоволствия - чистене с прахосмукачка, миене на прозорци, пускане на пералнята и простиране и т.н. Ако ви остане време, може да спретнете и нещичко за вечеря, докато се загрява ютията или помагате за домашните на децата. :D

    ОтговорИзтриване
  13. Ламоте, представих си ви, захванали по една плетка, гледайки някой епизод на Листопад, да обсъждате модните тенденции в червилата това лято.
    докато Точка, Ел и Фроги жулят бира с миди на скара и обсъждат икономическото положение и неефективната политика на премиера.

    Точе, не сте честни вие трите. ама хич никак!

    ОтговорИзтриване
  14. Аз си ги представям как мият камара чинии и чаши, бързайки да успеят преди поредния сериал. И докато внимават да не потрошат инвентара, ние минаваме, шляпваме ги небрежно няколко пъти по задните части, после ги стискаме закачливо пак там за довиждане. Заръчваме да прострат прането по време на рекламите и отлепяме на карти с бира. :D И с миди, обаче печени на тенекия. :)

    ОтговорИзтриване
  15. добре. става. нави ме. кога да дойда викаш, че да станем точно четворка за белот? :)

    ОтговорИзтриване
  16. В края на този месец или в началото на другия, за да хванем и Флората. :) Тъкмо ще е и по-топло и някой може да се навие да ни изкара малко миди. :)

    ОтговорИзтриване
  17. Чудесно!
    Четирите конника на апокалипсиса! :P :P

    ОтговорИзтриване
  18. Ел, Ламот ти е дал чудесна идея за следващата скица. :)
    Бих му предложила той да я направи, обаче много набляга на анатомичните джунджурии. :D

    ОтговорИзтриване
  19. Аз наистина мислих и над тази тема, но ме мързи безподобно!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  20. Тъкмо идеята ти ще отлежи и ферментира. :)))

    ОтговорИзтриване
  21. Сърдя се пък! Ей така съм се нацупила- цуп цуп:((

    :))

    ОтговорИзтриване
  22. Мда...аз тихичко измърках, че щеше да е хубаво и ти да си там. Още повече с тия количества бира, дето ме мъчеха там! :)))

    Но понеже и аз се чувствам гузна, кажи има ли начин да те омилостивя? Борба с яйца? :)))

    ОтговорИзтриване
  23. Иди, така си беше, както казва Ел. Оттогава още се чувствам много виновна и следващия път ще ми го върнеш тъпкано. Натроши им яйцата и заради мен, а като се появя, ще се наказваме. :)

    П.П. Не ти отива да си нацупена с тази хубава твоя усмивка. :)))

    ОтговорИзтриване
  24. аз, като гледам, най-рано за каварна май ще се класирам. обаче тогава и мидите са повече и навити да ги вадят и те. :)
    а за апокалиптичните конници.. аз предлагам и двамата да направят по една скица. току виж и аз съм направила една, ей така - да изпъкнат техните на моя фон :)

    ОтговорИзтриване
  25. Цонко този път се излага с информацията и човек не може да си направи финансови разчети. Само датите знам - от 15-ти до 17-ти юли. Прокрадват се и разни имена (Axel Rudi Pell, Suicidal Tendencies, Arch Enemy), но като неофициално обявени ми се струват повече идеи и фенски желания.
    Едно музикално другарче спомена и за чичко Леми, дано се случи. :)

    П.П. Не се мотайте в нета, а рисувайте! :)

    ОтговорИзтриване
  26. ауууууууууу! ако Леми е там, ако ще цяла банка да трябва да изръшкам ще съм налична! ще се радвам да сме там групово, щото.. гот е групово да сме и колкото повече, толкова повече.. нали :))

    п.п. трябва ми муз, за да почна..

    ОтговорИзтриване
  27. Ще се търсим около скарите пред входа, за да подгреем (няма начин да не се намерим). :)))
    И да ме прощават столичани, обаче атмосферата около концертите в Каварна е уникална, неповторима и недостижима за тях (не е само мое мнение). Чак ме е яд, че се случва толкова рядко.

    П.П. За реален муз не мога да ти помогна, опитай с виртуален. Има надъхващи наоколо. :)))

    ОтговорИзтриване
  28. не мога да не се съглася - уникална е. атмосверата това.
    колкото до муз-а - не съм конкретизирала, претенции нЕмам никви, даже не е нужно да е хора. човек пък йощ по-малко. музене да има само.

    ОтговорИзтриване
  29. Изключителна е твоята неспяща красавица - ей така рано-рано в събота съм с настроение вече:)))

    (познавам от години една по-лирична и тонинко по-романтична, оставям тия за довечера:)
    http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=45184

    ОтговорИзтриване
  30. Marta, благодаря. И много лична и истинска също, като песен е. :) Хареса ми толкова, че си я препрочитах няколко пъти. :) Как не е впечатлила досега някого, който може да я облече в ноти?

    ОтговорИзтриване
  31. Ами тя си се пее и така - аз затова съм я репликирала в същия ритъм някъде отдолу;)

    ( озадачи ме,че този твой текст излиза при мен като последен, а последните два просто липсват)

    ОтговорИзтриване
  32. Имаше някакъв проблем с емисията - не се актуализираше този месец в нито един блогрол в блогспот. От снощи би трябвало всичко да е наред и да ти се появи като нов постът в памет на Ейми Уайнхаус.

    ОтговорИзтриване