Хомо немислитикус

Преди около година и половина "Мислителят" на Роден стана притежание на анонимен ценител срещу рекордните до момента 3 милиона евро, платени за склуптура. Опитвам се да си представя колосалната сума, която би получил творецът (или някой от наследниците му), който успее да пресъздаде Немислещия човек. Това е изключително трудна, почти неизпълнима задача. Невъзможно е в един единствен образ да бъде предадено неговото многообразие.

Примерите за липса на мозъчна дейност (или за имитацията на такава) са толкова много, че буквално бодат очите и ушите почти на всяка крачка. Аз ще дам няколко такива (от една ръка разстояние), с картинки, защото думите ми бягат напоследък.


Първо обаче ще ви издам една малка тайна. Бенджамин Бътън е съвсем реална личност. И не само съществува, ами и няколко от незнайното му количество клонинги са ми съседи. Имат си дори и клуб, в който се събират да чакат наближаващата си в идните десетилетия биберонена възраст.
















С размера на пенсиите си най-много да усетят фекалния вкус на живота, ама нейсе - нека се надяват хорицата. Може да им се пооправи около кърмаческия период.
















Тези мини вафлички на мини цена вероятно се целят в мини пенсиите на Бътъновци и може и да им подсладят дните. Освен това са като намигане към палави заигравки.

На мен обаче ми действат по друг начин. Още докато им чета името, веднага ми замирисва на котешка пикоч или на мазна чалга, от което стомашните ми сокове твърдо отказват среща с храна поне три дни.














Друго си е да сложиш на десертчето гръмкото име "Господари на ефира" и да обясниш с картинки на лакомите дебилчета що е то вафла и какао (или шоколад). Като ненапълно дебилна аз не мога да разбера дали това кафявото е едното от двете (и кое точно) или е примерно продукт на тежки ВеЦе-напъни.

Вероятността заобикалящите телевизията като мен да забележат и да изкупят с кашоните артикула в скромна опаковка с цвят на охранена мишка е почти толкова голяма, колкото и тази, в следващите пет минути някое астероидченце да падне точно където съм седнала и да ме изпрати заедно в лаптопа в небитието. Явно обаче ние сме малцинство, в рамките на пренебрежимата статистическа грешка, а таргет групата на вафличката се състои от неизброими и не толкова капризни лакомници-фенове на телевизионната боза и прочие подобни продукти от екрана.
















Тук вече съм в тотална неяснота: кокошките ли заекват, баба Мара ли или евентуалният купувач на яйцата? Също и кога точно се придобива умението да заекваш - по време на чупенето им или след консумацията?


И ако горните снимки хвърлят леки съмнения дали всички, причисляващи се към хомо сапиенс, притежават и ползват активно това, което отличава рода от останалите ходещи изправени примати, последната снимка тотално разбива колебанията по въпроса. В нея има много, ама много вложена мисъл.














Дълго търсих някакво друго значение на името на фирмата и след като не намерих, открих, че всъщност в него са закодирани бъдещите планове на собствениците за преструктуриране на дейността й. Когато пазарът се пресити с подемно-транспортна техника, те с лекота ще се ориентират към денонощни обредни услуги и нерадостни ритуали.

Изобщо не съм суеверна, но ако ми затрябва случайно такава техника, ще си потърся друга фирма. От тази ме гони някаква фобия, че след повдигането или транспортирането може да ми се наложи да прибегна и до бъдещите й дейности.


Анонимен мъдрец е казал някога: "Малко да имаш, ама навреме да ти дойде". Особено наложително е това да се случи, когато избираш име или си правиш реклама.