петък, 16 юли 2010 г.

Размисли на опашката (някъде из България)

Всеки ден тази седмица минавам покрай входа на полицията - непревземаем е. Подстъпите са завардени от нервна, шумна и меко казано - съмнително изглеждаща и ухаеща тълпа. Днес е петък и по думи на препатили - трябва да е празно в късния горещ следобед. Да, ама не. Цветно, шарено, многолюдно. Като в "Листопад" или някоя от другите облъчващи бози от екрана. Ще се чака, няма как. Списък имало. Не че някой ми обяснява това - освен полицаят, сложен там да въдворява ред и да служи за цедка, друг не говори български. Виждам, че си разнасят въпросния списък, обаче не им разбирам нищо от езика. Не се записвам, дължината му е отчайваща. Чакам си просто леко встрани, потропвам с крак, хващам аграрен тен на ръкавки и пуша много. В сравнение с другото, цигарите ухаят страхотно.

И изведнъж щастието ми се усмихва. Виждам познат, цивилен, някакъв шеф там. Човекът вече е влизал четири-пет пъти откъдето трябва, за да услужи и за да не генерира повече напрежение, ме прекарва през някакви други входове отзад и през цялата сграда. Отнасят се с разбиране и той, и постовите - инак трябва да се изнеса на палатка отпред, докато ми дойде заветният ред да вляза. Тълпата чакащи това и правела - нощувала там.


И ето ме пред гишето. Ура! Още малко и новите, хубави, лъскави български документи за самоличност ще са в ръцете ми. Тук се чува малко повече българска реч - от жените зад гишетата. Докато чакам пред мен да получат червените паспорти на половин многодетно село, гледам как други си оправят прическите, посмачкани от кърпите за глави и се приготвят за снимка.

Идва и моят ред. След минута и нещо и два подписа съм готова. Кичозно-грозна лична карта и червен паспорт, който вътре е изцяло нашарен с картинки, свързани с историята и културата ни, които да ме накарат да се почувствам горда, че съм българка. На метри от мен си подават документите за същите такива паспорти. Обаче с преводач, защото жената зад гишето говори само български. Ми нормално, в България живеем все пак, официален език е.

Излизам горда навън, но само от това, че успях и няма да чакам повече. Инак и два пъти по-претъпкан с картинки паспорт да ми бяха дали, нямаше да помогне да се родят други чувства в мен. Защото повечето чакащи за същия такъв паспорт също се нуждаят от преводач и също стават българи (от време на време, при необходимост).


Горчев и Мисакян
нещо са се объркали, когато са писали "Оттука започва България". Днес определено не започва. По-скоро с тълпата наоколо, завзела сякаш целия център, съм като на Капалъ Чарши. По главната, срещу една лъскава банка, между сергийката за антикварни книги и цветното пазарче, е разпъната огромна шатра за килоти и сутиени. Южно производство, всичко по 1-2 лв. Красота ...

Турнето на Пайнер щяло да ни подмине за пореден път. Браво за което - и без него ориенталската атмосфера ми идва в повече.

14 коментара:

  1. Добре те разбирам-в моя край също е така.На моменти се чудиш къде си...

    ОтговорИзтриване
  2. В момента е като преди избори, с автобусите ...
    Не че могат да обяснят на български защо идват.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно накрая кой ще надделее - циганите или турците :)

    ОтговорИзтриване
  4. malkiatprintz, на мен не ми е интересно въобще. Трагично ми е!!! Видях Точката, минути след като си беше получила документите за самоличност, вместо с "Добър ден" започна разговора с "От тук въобще не започва България...".

    ОтговорИзтриване
  5. @Kalinkas, бях потресена и се питах къде се намирам. Виждаш какво е.
    А песента е хубава, обаче нещо й е сбъркано, поне в момента. Много пъти съм го казвала и писала и обикновено отнасям мили думи по темата от горди съграждани.

    @malkiatprintz, много съм чувствителна по темата.
    В чий интерес е да им се дават български документи, които да ползват най-вече на избори? Че те не знаят две думи на кръст на български, не живеят тук. Но стават горди граждани на ЕС.
    И те, и циганите, са по-глезени, по-ухажвани и сякаш по-българи от нас.
    Шансът след години да сме малцинство в държавата си е много голям.

    ОтговорИзтриване
  6. Естествено, че и мен ме интересува. Вижте този постинг и дискусията надолу. Точка, позволих си там да дам препратка към твоя пост, защото, макар и в различна плоскост, нещата се отнасят до положението в държавата:

    http://kass.blog.bg/zabavlenie/2010/07/16/istoriiata-na-edin-umirasht-grad.577755

    ОтговорИзтриване
  7. нема да бараш Листопад, ей!

    ОтговорИзтриване
  8. @malkiatprintz, благодаря, прочетох я. Чета я винаги.
    Току що се прибирам от концерт на Епизод и малко ми олекна, но е временно. Поговорих си с много хора и не можахме да открием разумна причина, поради която се случват всички тези неща.

    @deni4ero, аз съм си го кръстила "Глист отзад". :)))
    Другите все още не, защото дори не знам кога и къде ги дават, нито имената им. Става ми лошо от ТВ бози. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Едва ли има смислена причина. Безмерна алчност, безхаберие... родителите на голяма част от днешните са създали концлагерите. Разумна причина? Ти пък много искаш. Да се нагушат, като съсипят всичко след себе си, защото - след тях и потоп. Ще си въртят далаверите, ще щракат с пръсти, а като хвърлят топа - майната му, те няма да са там.

    ОтговорИзтриване
  10. Ами с такова мислене - докъде ли ще я откараме?
    Ако всеки е безхаберен, пълни си първо гушата или пренаписва историята или културата ни както му е удобно?

    Виж Кирил Топалов как хубаво го е казал: "Политиците биха се изсмели сега на някой като Левски". И още интересни неща е споделил тук:

    http://news.v2.bgnes.com/view/848409

    ОтговорИзтриване
  11. Правилно го е казал, но винаги се замислям и за това, че политиците ни не са паднали от небето, не са внос второ направление, те са се возили някога в същите автобуси като всички нас. Наскоро го писах някъде - не е вината в политиците за това, че крушките на стълбищните площадки по входовете не светят, че входовете масово изглеждат по-зле от египетски гробници, че пощенските кутии на един вход от 24 апартамента изглеждат сякаш са служили за мишена на учебни стрелби. Тук вече опираме до психологията на обществото, а не на политиците. А това - да не рушиш пощенските кутии, да не прогаряш копчетата в асансьора и т.н., е същият манталитет, но на много по-ниско ниво: що да сменям аз крушката на стълбището и всички да я ползват? Нека друг се мине.

    ОтговорИзтриване
  12. Те са ни като огледало. Приличат на мръсната пяна, обрала всичко и изплувала отгоре.
    Опитаха и с вносни и пак не се получи. Докато не настъпи пълна промяна в мисленето на всички, ще е все така.

    ОтговорИзтриване
  13. Образованието и възпитанието бе хора! Правете училища, не "бизнес". По-добре жените да не ходят на работа, а да завъртят едно школо или градина, в където да учат децата да живеят и работят дружно. Така ще има общественици, а не единаци...

    ОтговорИзтриване
  14. Школа и градини има и сега. Доколкото могат, възпитават някакъв колективен дух.
    Една неработеща жена не е полезна нито за себе си, нито за семейството си. Не само материално.

    ОтговорИзтриване