Свършекът на света

Днес се навършват 40 години от смъртта на Ангел Каралийчев - сладкодумният разказвач на приказки, бащата на Ането и Тошко Африкански, споменът от детството ни, любимецът на малки и големи, макар книгите му да са (или поне бяха) част от толкова мразената задължителна за прочит през лятната ваканция литература.

Името му вероятно говори много на доста хора, но въпреки това, без да искам да обидя някого: тук има повече информация кой е бил Каралийчев и какво толкова е направил - евентуално ако нечия памет изневерява (защото по повод на една друга годишнина съвсем скоро се оказа, че забележително количество депутати, ученици и младежи не свързват "Моторни песни" с нищо. Или почти с нищо.)

И тъй като след седмица е голямото събитие, по което изтрещя половината свят, кой от страх, кой от напъни да печели от този страх, нека си спомним за Ангел Каралийчев с нещо тематично:

Свършекът на света

Хитър Петър имал един овен и много си го обичал. На съседите си той казвал:

— Този овен съм го обрекъл на вас. Когато склопя очи, вие ще се съберете у дома, ще го изпечете, ще си похапнете и ще кажете две-три хубави думи за мене.

Но Хитър Петровите съседи — кръчмарят и селският чорбаджия, искали час по-скоро да изядат овена. Те отишли при попа и го попитали как да склонят хитреца, че да тегли ножа на овена.

— Тази работа оставете на мене! — рекъл попът, наложил си калимявката и отишъл при Хитър Петра.

— Какво има, дядо попе? — попитал Хитър Петър.

— Лошо, Петре, лошо! — въздъхнал попът. — Вече е дошъл свършекът на света. Утре не, а в други ден ще настъпи краят. Остава ни само един ден живот.

Хитър Петър се почесал по врата и попитал:

— Ти откъде научи тази грозна новина?

— В книгите пише. Нали вярваш в книгите?

— Вярвам — отговорил Хитър Петър. — Ами сега какво ще правим?

— Нищо — отвърнал попът. — Ще се съберем утре на приятелско угощение, за да прекараме весело последния ден от живота си. От нас виното, а от тебе овена, може ли?

— Може, дядо попе, само че тая работа трябва да стане на някое затулено и тихо място. Хайде да направим веселбата долу в ливадите, където тече бистрата река. И още едно: утре всички трябва да си облечем най-новите дрехи, за да ни бъде още по-весело.

— Винаги съм те смятал за умен човек! — похвалил попът Хитър Петра и си тръгнал.

На другата сутрин рано четиримата веселбари — пременени като за сватба — нагазили в ливадите край реката. Наклали на бърза ръка огън и свършили с овена. Разгорещили се, докато го одерат и набучат на шиш. Попът рекъл:

— Ти, Петре, ще останеш тука и ще въртиш шиша над огъня, докато се изпече хубаво овенът, а пък ние с приятелите ще се изкъпем в реката, преди да почнем угощението.

И като се разсъблекли, попът, кръчмарят и селският чорбаджия се бухнали в прохладната вода. А Хитър Петър най-напред завъртял набучения овен над огъня, сетне сграбил дрехите на тримата и ги хвърлил в пламъците. По едно време пристигнали окъпаните и потърсили дрехите си.

— Петре — започнали да викат, — къде си дянал дрехите?

— Изгорих ги — отвърнал спокойно Хитър Петър.

— А бе, ти луд ли си? Утре как ще се покажем голи пред хората.

— Не съм луд — отвърнал Хитър Петър. — Но аз си помислих тъй: утре настъпва свършекът на света. Щом като няма да живеят, защо им са дрехи на моите приятели? А и дядо поп често казва в проповедите си, че на този свят всички са дошли голи и голи трябва да го напуснат.