Аз съм пушач, заклет и дългогодишен. С уточнението, че пуша само когато и където може, без това да ме изнервя. Отказвала съм ги няколко пъти с повод и без, за различни периоди и ще го направя окончателно единствено и само ако го налага риск за здравето ми.
Защото аз съм и човек, който много мрази да му дават наклон, да го слагат в рамки, да му отнемат избора и да му налагат норми и убеждения. Нищо не се получава, ако нямам вътрешна потребност или нагласа да ги приема. Идеята, че поскъпването на цигарите или забраната за пушене на закрито ще ни накарат да се ограничим или спрем окончателно, е смешна. Нито един от познатите ми не пуши по-малко заради това, с изключение на заблуждаващите се с електронни цигари, наивно вярващи, че са лапнали нещо безвредно и евтино. Останалите сутрин и при всяка удобна възможност се опитват да се напушат с целодневната си доза.
Начинът, по който държавата се опитва да се грижи за здравето ни, е леко изнервящ. На фона на скъпите лекарства и платени прегледи при специалисти (поради ограничения брой направления) и на боклуците по рафтовете в хранителните магазини, поученията на Б.Б., че след 22 часа всеки нормален и работещ човек си бил в леглото и нямало нужда да му се разрешава да дими из заведенията, са нелепи и смешни. Вероятно следващото, на което ще иска да ни свикне, е точен график на интимния живот и ходенето по голяма нужда.
Снощи за първи път след забраната седях в заведения. Отклонявах различни поводи, използвах възможността за масичките на открито до последно, защото идеята да не пуша вътре (дори и при добра вентилация) изобщо не ми допадаше. Отрепетирала съм това нееднократно в Словения и Италия, когато поне половината от присъстващите на служебния обяд или вечеря се изнасят периодично навън за по цигара, а след края всички поемат по улицата, димейки. Грозно и тъпо беше. Идеята със зали за пушачи (добре вентилирани) и непушачи ме устройваше напълно. И не само мен. Това беше възможност за личен избор къде и как да загубиш няколко часа.
Този път обаче нямаше как да откажа, поводът беше служебен купон и като първи такъв, не исках да се цепя от колектива. Всъщност служебен купон е много силно казано. Средно 800+ човека се делят освен на производства, също и на вражески лагери и нашата групичка от два отдела е между всички и ничия (и аз още повече в нея). Все пак, след мрънкания за непоносимост и дата, прецеждане на поканените и още хиляди капризи, се събрахме 20 и няколко човека. В петък обаче шефът заяви, че не искал да ни гледа, да си пускаме отпуски и да не му се влачим в съботата (втора или трета работна поред), защото никой не вършел нищо и без това. Което си е съвсем вярно за всички съботи, когато се отработват поредни почивни дни - почин, изцяло непознат в по-белите държави. Това съвсем намали бройката ни, понеже повечето пътуващи от 40-60 км. колеги отказаха да го направят само заради едното ядене и пиене.
Малко, но качествени, се успокоявахме една част. Другата обаче не спря да мрънка. Предната нощ са осъмнали на купона на две от производствата в ресторант тип соцмастодонт, с жива кръчмарска музика, място, известно най-вече с циганските сватби, отбелязването на сюнети и абитуриентски балове. Изборът на възможно най-читавото ресторантче, не по моя идея, никак не им допадна. Уютно по домашно му, интересно обзаведено, с прилични цени, много добра кухня, също жива музика, но само от един човек с органична непоносимост към простотията и в частност - към чалгата. Категорично се възпротивих на опита да го сменим - обясних, че имам голям проблем с блеещите певачки и гюбеците, с преобладаващите звуци и най-вече със селянията, пълнеща огромните хамбари. И че всяко друго заведение ще намали още и без това рехавата бройка.
Първоначално идеята да пушим на стълбите отвън ми беше доста странна. Празнувала съм много пъти там, ходила съм и без поводи и само веднъж, на една Нова година, когато масите бяха удвоени, по малките часове леко се задими. Иначе не се усещаше когато пушат и на масата ти, не съм се прибирала вмирисана на дим или кухня. Имат перфектна вентилация. Разпоредбите обаче са си разпоредби, въпреки нея.
Напразно обяснявах, че купонът не е в разрешеното пушене, те и без това имат тренинг от офиса. Нито в упоритото седене пред чашите и чиниите. Отказаха да си направим томбола, викторина или други изненади, отказаха караоке и да танцуват. Не спряха да мърморят и ако мърдаха от местата си, беше само за цигара навън и до тоалетната. Накрая заявиха, че следващия път трябва да отидем на по-посещавано място и се изнесоха към нощните клубове, както тук наричат чалготеките и където някъде се пушело вътре. Няколко човека обаче си изкарахме чудесно, потанцувахме, попяхме, посмяхме се. И покрай това изпуших само 2 цигари, без които спокойно можех да мина. Това е личен повод за гордост, който нямаше да се случи покрай скуката с вкиснатите колеги, ако не беше забраната.
За десерт с две колежки отидохме да инспектираме новия рок клуб. Освен, че все още е нов, че имаше групи, това е и единственото читаво място за вечерни забавления, работещо в момента тук и съответно - беше повече от претъпкано. По нищо не личи, че до съвсем неотдавна тук се намираше една от меките на поп-фолка. Общо взето беше трудно, но не и невъзможно да се намери място за още една чаша и два крака. Много интимно-музикално ... Представих си вечерта преди забраната за пушене на закрито. Имам грозен спомен от концерта на Удо в зала "Христо Ботев", когато ми прилоша от блъсканицата, упоритото пушене и липсата на въздух. Познавам голяма част от присъстващите снощи, все пушачи и само идеята на какво би заприличал малкия претъпкан клуб, окадяван едновременно и постоянно, ми се видя апокалиптична. Никой обаче не се чувстваше по-зле, излизайки навън в паузите, градусът на настроението беше достатъчно висок.
До вчера бях изнервена от ината на президента да наложи вето, ако с промени в Закона за туризма забраната отпадне поне след 22 часа. Съчувствах дълбоко на падащите обороти (няколко познати дори затвориха), на съкратения персонал, пратен и в без това пренаселените бюра по труда. Днес обаче вече мисля по друг начин. След като се прибрах невмирисана, със свежа глава, въпреки поетите градуси и непрепушила до степен да не си позная гласа и след като повечето не загинаха, пушейки по-малко и това изобщо не се отрази на настроението им, определено одобрявам забраната. Подкрепям отмяната й, частична или пълна, единствено ако вентилацията е толкова перфектна, че осигурява чист въздух за абсолютно всички. Иначе трябва да димим навън. И преди колегите пушачи да започнат да ме замерват усилено с камъни, нека се опитат да проумеят, че така наистина е по-добре.
Друг е проблемът, Диди: тази забрана беше тест. Управляващите спуснаха една радикална, пълна забрана, за да видят как ще реагират хората и хората, вместо да притиснат управляващите за това, че един проблем трябва да се реши, а не да се забрани (забраните никога не са решавали каквито и да било проблеми), се изпоядоха. Това е пределно ясен сигнал: занапред, какъвто и проблем да трябва да решат, просто ще налагат забрана, защото видяха, че номерът минава. Честито на всички страни.
ОтговорИзтриванеАз също съм пушач, но също не обичам задимени помещения. Въпросът е, че да се бориш с пушенето като го забраниш в заведенията е все едно да се бориш с пияните шофьори, като забраниш продажбата на алкохол в заведенията. Или да се бориш със затлъстяването, като забраниш продажбата на тестени изделия - хляб, пици, спагети и т.н. Ама пицериите щели да фалират? Ами да продават мусака и пълнени чушки (без хляб), какво толкова?
Друг е въпросът, че това беше премерен цирк: покрай тази забрана, "обществото" не обърна внимание на приемането на няколко важни закона, вкл. на бюджета и закона за изборите. Сега премиерът (изпълнителната власт) ще се бие в гърдите, че няма да разреши отмяна, но депутатите (законодателната власт) ще отменят забраната, той (изпълнителят) ще вдигне театрално ръце и ще каже: "Ето, аз не исках, ама те са виновни" и - толкова.
Както и да е - не съм толкова против забраната конкретно, колкото против забраните по принцип. Винаги има възможности за разумни решения (казах решения, а не забрани). Започне ли се със забрани - дупе да ни е яко.
Именно, Фил - нали с това започнах, че се дразня от забрани и лицемерна грижа за здравето ни. По тази логика да забранят и МПС-тата, защото от ПТП-та годишно загиват повече хора, отколкото от рак на белите дробове (между които и доста непушачи). Ако живеех във Варна, дори бих инициирала референдум - там всеки ден газят по няколко човека по пешеходните пътеки.
ИзтриванеИ естествено, че покрай този шум тихомълком ще пропуснем доста важни неща, както и няма да има никакъв ефект от протестите, защото на българина силата му не е в организираните такива с ефект, а в удрянето с юмрук по масата, псуването и ланкането по форуми.
И много по-лесно е, вместо да се намери разумно решение, директно да се спускат забрани с обяснението, че ги изисква ЕС. Като се навеждаме удобно на ЕС за това, защо не се равним и по друго? По доходи, по социални придобивки, по възможности за работа, пълноценно хранене или пък културен живот? Срам ме е, като гледам в Австрия и Германия колко детски като сума и продължителност взимат всички (!) майки и как нашите си чупят краката да раждат там (непрекъснато превеждам документи по такива случаи). Аз успях едва година и нещо, сякаш децата ми не са българчета. И това е само един от дразнещите примери.
А ти, ако пушиш нещо различно от стандартните цигари, се приготви за изненадки. :) Новият здравен комисар на ЕС не само иска всички да са в еднакви и безлични опаковки, но и да се забранят тези под 20 бр., както и тънките, ментоловите, ароматизираните и т.н.
Зная за тези изненади, но засега си купувам тютюн и си свивам цигарите :) Това, разбира се, нее никаква утеха - изненади винаги могат да спретват. Остави МПС-тата и всичко останало, Диди. Като са толкова загрижени за борбата с пушенето, тогава да забранят отглеждането на тютюн, производството, продажбата, притежанието и консумирането на тютюн и тютюневи изделия, а не от една страна да въвеждат забрани, а от друга - да ти ги продават под път и над път. Обаче не им стиска, което си е истинското лицемерие.
ИзтриванеСъмнявам се, че изобщо са загрижени за нещо наистина сериозно, освен за собственото си благополучие и всичко извън него е имитация на дейност.
ИзтриванеКак да им стиска да забранят отглеждането на тютюн, след като това се явява едиствен поминък на много хора? И нататък по веригата е същото, плюс акцизите. Затова ни даряват с едностранчива грижа. Щом още не са тръгнали да ни глобяват и по къщите, поносимо е. :D
Много ми е интересно чия е била идеята и каква - целта на съвсем прясно проведеното изследване на НЦИОМ за нагласата на българите към легализацията на леките наркотици. Опипване на почвата за бъдещи промени, понеже някой е решил, че те са по-безвредни или за узаконяване на така актуалните нивички и домашни парници, хранещи все повече баби и младежи? :)