сряда, 16 юни 2010 г.

(Don`t) Say Goodbye

Един приятел казваше, че не обича тази думичка, асоциирал "Довиждане" с раздяла. Само "До ..." или допълваше "... скоро, утре, след малко ..." Винаги му отговарях "До ... когато".
И без "Довиждане" един ден "когато" просто не се случи.
След подобни "До ..." или без думи и обяснения, се разминах с много хора. С някои се изгубихме за дълго (и до сега), с други се срещнахме отново след време. Не беше същото, нямаше я магията, онази спойка, която те кара да говориш с часове, да се смееш, да плачеш, да споделяш сякаш с другото ти АЗ и дори мълчанието да е приятно.

Всичките тези "До ... " са ми много трудни. Простичкото "Чао" е сбогуване без срокове и надежди. Ако нещо ще продължи, то ще бъде и без думи или въпреки думите.

Когато с някого или някъде не ми е комфортно, си тръгвам. Ампутирам мълчаливо, рядко - със "Сбогом". Боли, но за кратко. На път съм да изоставя едно място (поредното в търсене на моето си такова), където споделях много и много премълчах. Причините са както все по-нездравословния въздух там, така и много лични. Срещнах ценни хора и някои от тях са ми много близки и скъпи. Имам усещането, че напоследък това е леко еднопосочно. Все по-рядко говорим, а думите ми - изречени или написани, сякаш не достигат до тях. Затова ще си тръгна, преди да ги изгубя окончателно, докато още не ми нагарча. Ако греша, ако моментно са се затворили в себе си или просто нямат време - ще се намерим отново.

Няма да казвам още нито "Довиждане", нито "Сбогом". Ще си дам малко време да разбера, това ли са точните хора и точното място.

А може би ще намеря точно тук моето местенце ...

9 коментара:

  1. Разделите са кофти работа, но какво пък, все пак отварят място и за нови срещи :) А мястото... Хехе... Сенека допълва Сократ: "Какво се чудиш, че пътешествията не ти помагат, като и себе си водиш навсякъде?" По-важно е какъв пристигаш, а не – къде." :)

    ОтговорИзтриване
  2. Привикнала съм им, с болките им - също. Може би трябва да чуя Сенека, мъдър човек е бил. :) Повредата ще да е при мен. Навсякъде съм една и съща, от себе си човек трудно бяга ...
    Много пъти съм мислила дали бягството ми отнякъде освен защитна реакция, не е и подсъзнателен опит да избягам и от себе си?
    Върху какви сериозни неща ме размисляш преди второто кафе още ... :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Може би, може би... Но съм убеден, че човек може да осъществи промяната у себе си така, както я иска, стига да знае много добре какво иска да промени. Надявам се да не те разсъня със сериозни размисли преди лягане :)

    ОтговорИзтриване
  4. А, те тези мисли си вървят нон-стоп. :)

    Убедена съм в същото - ако знаем какво искаме да променим в себе си и къде искаме да стигнем - също.
    По-малко, даже без връщане назад, към грешки и хора. Нека си останат някъде по пътя, а ние с поуките от тях - напред. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. "...ще се намерим отново..." - намерихме се, но кому е нужно това време между загубването и намирането. Нима няколкото бисера вече не могат да лъснат сред купищата плява? Винаги има начин - просто докато пометеш въпросната плява - все ще ти блесне. Добре дошла в blogspot!

    ОтговорИзтриване
  7. С теб винаги се намираме, което е хубаво, много хубаво. :) И не само виртуално, което е най-хубавото. :)
    Много ми стана плявата нещо или пък аз се почувствах такава, не знам. Знам само, че е на етапи и е временно, изживява се - до следващия път. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Аз изживявам често пъти такива раздели и събирания. Но за момента обичта и желанието да видя, макар на снимка греещите очи и дневните коментари на любими за мен хора все още изплуват над т.нар. плява.

    ОтговорИзтриване
  9. Да, затова се връщам на някои места винаги. :)
    Защото има хора, които са ми влезли дълбоко под кожата, независимо от това, че се намираме и другаде.

    ОтговорИзтриване