вторник, 12 октомври 2010 г.

Как го правех

С любезното съдействие на екипа на прясно издаденото в далечна Ламотия "Ръководство за блогъри" и всъщност изцяло инспирирано от последвалата на премиерата му и все още неприключила дискусия.

Желанието да му се отдам е натрапчиво, завладяващо, по-силно от мен. Мисълта за удоволствието, което ще разтърси цялото ми тяло, за няколкото минути, в които ще бъдем само аз и той, отдадени изцяло един на друг, забравили света около нас, усмихва деня ми и прави нощите по-поносими.

Мисля за него непрекъснато, сънувам го, търся го по улиците, в магазина, в кафето. Обсебена съм от него, от спомена за екстаза, изпълващ всяка от клетките ми, приятният гъдел в тялото ми ме прави приятно разсеяна и неспособна да върша нищо друго.

Забранявам си го, но цялото ми същество се стреми към него. Несъзнателно винаги тръгвам натам, където е той. И когато застана на крачка от него, краката ми омекват, от вълнение не мога да преглъщам, губя гласа си. Гледам го с влажен поглед, изтръпнала, неспособна на никакви реакции. И винаги се предавам пред желанието, протягайки безмълвно ръка.

Понякога не е сам, а с други стари познати, от спомените и усещанията за които ми се завива свят и желанието става още по-силно. Или с непознат, за когото всички говорят - за удоволствието и сладката тръпка от всеки допир с него. В такива моменти не мога да мисля, замаяна съм, забравям за целомъдрието си, за последствията, редувам ги дълго, подарявайки си оргия на сетивата.

Това са по-редките моменти. Обикновено съм само с него, издебвайки когато у нас всички спят или са навън. Бързаме нетърпеливо, всеки негов допир до кожата ми изтрива частиците трезвомислие у мен. От вълнение няколко пъти изтървам ключовете. Затварям вратата и му се нахвърлям още в коридора. С ръце и зъби разкъсвам и малкото, което е върху него, притварям очи и го докосвам първо с устни, после с език ... Тръпката е неописуема, опитвам се да удължа удоволствието, но то идва на вълни, все по-силни и по-силни. В няколкото секунди екстаз, които ми се губят, понякога той свършва още в коридора. Клетките ми са попили всяка частица от него. Облизвам се отмаляла, доволно усмихната, мечтаеща за следващата ни среща.


*******

Това беше през лятото. Сега се сещам за него, само ако ми се припие шейк. Колебая се много кратко. Отварям второто чекмедже на фризера и посягам към кутията сметанов или карамелов сладолед.

30 коментара:

  1. Хахах, Точ, какъв ГО харесваш? :D

    ОтговорИзтриване
  2. Ааааааа - това е много добро!
    Изкусителка!
    На Ламот сигурно му треперят ръцете и едвам улучва клавишите...
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Колкото може по-голям, Ностро. :)))

    Ел, чакам го да забърше покапаното по клавиатурата и да се изкаже. :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Прррравва си Еллл? Отивам да освободя напрежението в тоалетната :Р

    ахахах, браво Точ, добре издържана проза :)
    Аз, от чисто научно любопитство, да попитам - колко е продължителността на акта? :P

    Защото се сещам, веднъж попитах една съучиничка дали иска да правм секс, а тя ми отговори "Не нямам 1 минутка да ти отделя", а аз си отвърнах "Е, не смятах да го правя два пъти" :))

    ОтговорИзтриване
  5. Точ, който за каквото си мисли. Аз питах за марката, не за размера. :D

    ОтговорИзтриване
  6. :))) Много време отделяш, Ламоте - забележително - поздрави за което. Ти си мъжът-мечта, това съвсем сериозно. :Р~

    Сега ме хвана неподготвена с въпроса си. Ужасттттт направо. Обещавам следващия път да стартирам с хронометър, дори няколко пъти така - за по-голяма обективност и ще споделя усреднени резултати. :)))
    Само че изчакай, моля те. Не обичам да ме ръчкат и да правя работите на акорд. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ностро, веднага се изчервих и наведох засрамено глава. :)

    Обичам "Марси" и "Феникс", обаче с тях само в Бургас мога да изживея гореописания момент. :) "Дарко" все още имат вкус на истински сладолед, "Делта", откакто станаха собственост на "Нестле", не приличат на нищо, само един или два продукта стават за ядене. А последната им издънка, някакво зелено нещо, кръстено "Мохито", е най-голямата гадост, която някога съм слагала в устата си. После дълго плюх и мих зъби. :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Той свършва още в коридора .Ха,ха. А колко добре би било да свършва на кухненската мивка. Но ебаси плагиата съм аз. Това "Фатално привличане" ми е вечно пред очите.

    ОтговорИзтриване
  9. Вал, това е само понякога. :) Както и където дойде, нали знаеш. :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Наде, не сме никак - ако няма вода, бързаме веднага да се забършем с мокри кърпички, инак лепне много. :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Понякога, Кръстю, е той. Голям е, вкусен е, но името му ми навява асоциации и се въздържам от честата му употреба. :)
    Обикновено изборът се решава от наличността в най-близкия магазин. :)

    Обожавам и сладоледени торти (особено Тирамису и Смокиня на "Феникс"), обаче те са в ж.р. и ги пропуснах, не вървяха на историята. :)))

    ОтговорИзтриване
  12. "Дарко" май най-много доближават вкуса на едновремешното ескимо.
    Ах, как го обичах!
    :)

    ОтговорИзтриване
  13. То си беше класика. :) Още въздишам и по вкуса на едни сметанови, портокалови, лимонови и теменужкови сладоледи, които пълнеха със шпатулки във вафлени кофички по улиците. Имаше една такава количка зад блока ни, по пътя за плажа, бях и непрекъснато клиент.

    ОтговорИзтриване
  14. Ааа, ама не помните ония дето го мажеха по вафлени кори,тоест, монтираха вафла
    Бърка сладоледаджията в кюпа с една шпакла,намазва го на една коричка,след това поставя втора кора, пак намазване, трета кора за отгоре, избърсва си сопола с опакото на едната ръка, която протяга за стотинките, а с другата ти го подава :)))
    --
    Детство мое, как си ми потребно(смях)

    ОтговорИзтриване
  15. Тези Фафли нешо са ми убягнали. :) Само опаковани от фризерите хапвам понякога и не знам в тях кой какво си е бърсал. :)))

    Ако имаш носталгия по носните секрети и наличието им върху това, което ще стане стомашното ти съдържимо, можеш да я излекуваш на първата срещнала лавка за дюнери, катми или казанлъшки понички. Там са факири в бързото забърсване, а ако случайно пропуснат, то си покапва като топинг върху опакованата в момента храна. :)))

    На обядващите - да им е сладко. :Р~

    ОтговорИзтриване
  16. Абе вие тука за ебане ли си говорите или за сладоледи?

    ОтговорИзтриване
  17. Пламене, то си пише в последното изречение. :)
    Иначе - кой за каквото си мисли. :Р~

    ОтговорИзтриване
  18. ууууу, Точице, сгорещи въздуха с този .... шейк :D :D

    ОтговорИзтриване
  19. Като ме посети веднъж годишно някой муз и се получават такива работи. :)))

    П.П. и ламот има пръст, що подстрекава с тези ръководства? А дискутиращите после прочете ли ги? Срам нямат, мискини такива. :)))

    ОтговорИзтриване
  20. Ееех, друго си е лятото, Точка... тогава изобщо не чакам да стигна до вкъщи: попадне ли ми някоя, направо я разпечатвам на улицата, впивам устни, още там, на тротоара, и докато не свърши не я оставям. Обаче съм гаден... свърши ли, я изхвърлям в първата кофа за боклук :) Купичката де... :)

    ОтговорИзтриване
  21. Пффффф, Пламен се чуди с пълно право. И да се разберем - уточненията да са в началото, не в края! Така де, да не се чудя и аз. :)))

    Ма никой не споменава за сладоледеното кисело мляко на "Феникс", глазне или какбеше там. С боровинки! В гърненце! Размазано върху нечии мъжки части на тялото, ахахааааа!

    ОтговорИзтриване
  22. @принце, включването ти е абсолютно на място, съвсем точно и типично по мъжки - гадничко! :)))

    @фроги, развръзки, поанти и всякакъв модел енд-ове са винаги в края, иначе се губи тръпката. :)))
    Да те питам две неща: първо, що хабиш хубавия десерт за такива работи, жертва се прост сметанов сладолед. И второ - откъде накъде само него ще мажеш, що за привилегии? Като си го поделите, става мммммм! :)))

    ОтговорИзтриване
  23. Хубавият десерт е хубав навсякъде, дори - още по-хубав! А казвала ли съм, че мене не ме мажат? Не съм. :))

    Добро утро! Честит четвъртък! :)

    ОтговорИзтриване
  24. След като го изясни в прав текст, вече съм спокойна. :)))
    Добър ден вече и да ти е много емоционален! :)

    ОтговорИзтриване
  25. Страст, какво да я правиш...:) Да не говорим какво е усещането когато целувам разтапящата се в ръцете ми феерия, а, надолу, тя се разтича по клечката... :Р

    ОтговорИзтриване
  26. Ох, принце, толкова картинно си го описал, че краката ми омекнаха, в стомаха ми се разхвърчаха пеперуди и в това си състояние като нищо ще объркам второто чекмедже на фризера с техниците за нета след малко. :)))

    ОтговорИзтриване
  27. Аз ще си представя,че става въпрос за сочен кокъл с месо, оглозган в последствие. Но, много ми допадна неочакваното в "как го правиш" . Падам си по неочаквани неща. То аз по какво ли вече не си падам де, ама.. Но едно е сигурно- не и по сладолед. За това ще ми простиш изкривената представа, която даже и на милиметърче не ме разочарова:)

    пп- виваком, тва-онова, а?! Гадове!

    ОтговорИзтриване
  28. Ирония, на мен пък ми допаднаха канибалските ти асоциации :)))

    А Виваком - ДГД!, културно и възпитано казано. :)
    Оправили ми за 5 минутки шибания нет, разместени кабели се оказало.
    Късно е обаче - вече поливам с тъмна бира жалбата, която подадох. В момента на писането й са се озовали на пожар у нас след поредната ми истерия по телефона, инспирирана от чакането на поредната обещана група техници.

    ОтговорИзтриване