Коментарите при Ondine и постингът й ме подсетиха за една история около тазгодишните Сирни Заговезни и я вадя от архива.
Докато се раздвоявам вчера следобед между Робърт де Ниро и фурната с питата и пуйката, на вратата се звъни много настойчиво. Изненада - на стълбището има някаква осаждена гражданка с тумба чавета от различен калибър, вероятно нейни всичките, сополиви и полуголи. Навън вали гаден, мокрещ костите дъжд, а в ръцете й хленчи и бебе в някакво тънко прокъсано одеалце.
На такива им затварям вратата под носа, още преди да поемат въздух за обичайната тирада. Обаче ме е тръшнала някаква доброта, вероятно покрай прошките и я изпреварвам:
- Пари нямам, изчакай да ти донеса нещо за ядене.
- Ма каку, дай и някоя с`тинка, с ляп саму ни ставъ. Мляку на бебиту, риве гладну ...
На вид тя е каката, ама знам ли, може и аз да съм, те раничко започват да се възпроизвеждат. Прекъсвам я:
- И мляко ще ти дам, с`тинки нямам, щото моите деца вече минаха през портмонето ми, а аз не ги бера от джанката под терасата.
Затварям вратата, жал ми е за децата - как ги е повлякла в това време, че и бебето ... Трябва да си абсолютно безмозъчен, за да използваш невинно малко същество в студ и в пек, за да изкрънкаш нещо. На това разчитат - че ще попаднат на милозливи хорица. Сещам се за моята кошничарка, черно, прегърбено бабе, от години наобикаля квартала, когато времето е хубаво и продава на почти символични цени разни плетени неща от ракита. Има доста сполучливи, купувам и раздавам после. Черпя я с цигари, взима си понякога по 1-2 за после, не иска цялата кутия. Все ме моли да й събирам дрехите, които са малки на децата, защото "Многу унук имам чоджум, за ляп има саму кат плитем. Ма жувейм и ни просим". Вадя от задалените за нея дрешки, както са пакетирани, изпрани и изгладени. Все ще станат на някое от зъзнещите на стълбите чавета. Докато ровя в кухнята за хляб, макарони и сухи супи, виждам през прозореца как два броя мургави субекти пушат, чешат си мустака и подритват айсбергите кален лед пред входа. Предвид очаквания сняг, не знам дали ще се стопят и напролет. Във входа ни има дефицит на петимни за работа мъже, та пенсионерите си изриват сами пътечки до тротоара и на него, обаче комшията отдолу обича да си паркира мутро-автопарка точно пред пътечките за по-удобно и всеки тъпче, както намери за добре.
Веднага ме осенява идея и пробвам гражданката навън:
- Тоя долу мъжът ти ли е?
- Ъхъ, мойту е и братъ му.
- Ако изринат леда около входа и на тротоара, ще ти дам пари.
Тя ме фиксира, сякаш съм я тряснала с нещо по главата и мучи:
- Ма каку, той мойту кръстъ гу були, ни мой, затуй и у казанити ни рови за джилязу. То секи нимой работи ...
Като го гледам как здраво подритва леда и пуши, точно кръстът го боли, ама нейсе. Ако го боли, колкото го мързи, да е умрял вече. Подавам й торбите с надеждата да се разкара, а тя:
- Мъ ний ляп и дреи саму ни щем, дай някуй лев, колкуту тий на сърцету.
Така преди две-три години ни викаше и едно индианче пред офиса. Само "с`тинки и сигарки" приемаше. Ходеше чистичко, охраненичко и не пропускаше вечер да ни причака, особено на аванс и заплата, беше изучило графика. Хвалеше се, че в някои дни и по 40-50 лв си вади, но под 30 не пада. Не съм спряла да му завиждам благородно на надника.
Цялата ми заплата ми е на сърцето, ама като знам колко е и как си я изкарвам, хич не ми идва и една стотинка да им дам. Взимат торбите, пронизват ме злобно с поглед (може да ми се е сторило, да е било мръсотия, не индианска бойна окраска по лицата им) и мърморейки, цялата сюрия се замъква надолу по стълбите. След час и нещо прескачам до магазина и подминавам същите тези торби, видимо пълни, оставени до боклука. Тази сутрин ги нямаше, явно са послужили на някой по-гладен, по-премръзнал и с по-малко претенции.
Чудя се защо всичко върви наопаки. Сигурно гражданката вчера ме е прокълнала нещо, нали сърцето ми не изцеди и една стотинка. Да е жива и здрава, още толкова чавета да си наплоди. И като няма (или като не ще) хляб, да ядат пасти. Или да карат на фотосинтеза.
От глада по-голяма сила нямало. Да да!
Затварям вратата, жал ми е за децата - как ги е повлякла в това време, че и бебето ... Трябва да си абсолютно безмозъчен, за да използваш невинно малко същество в студ и в пек, за да изкрънкаш нещо. На това разчитат - че ще попаднат на милозливи хорица. Сещам се за моята кошничарка, черно, прегърбено бабе, от години наобикаля квартала, когато времето е хубаво и продава на почти символични цени разни плетени неща от ракита. Има доста сполучливи, купувам и раздавам после. Черпя я с цигари, взима си понякога по 1-2 за после, не иска цялата кутия. Все ме моли да й събирам дрехите, които са малки на децата, защото "Многу унук имам чоджум, за ляп има саму кат плитем. Ма жувейм и ни просим". Вадя от задалените за нея дрешки, както са пакетирани, изпрани и изгладени. Все ще станат на някое от зъзнещите на стълбите чавета. Докато ровя в кухнята за хляб, макарони и сухи супи, виждам през прозореца как два броя мургави субекти пушат, чешат си мустака и подритват айсбергите кален лед пред входа. Предвид очаквания сняг, не знам дали ще се стопят и напролет. Във входа ни има дефицит на петимни за работа мъже, та пенсионерите си изриват сами пътечки до тротоара и на него, обаче комшията отдолу обича да си паркира мутро-автопарка точно пред пътечките за по-удобно и всеки тъпче, както намери за добре.
Веднага ме осенява идея и пробвам гражданката навън:
- Тоя долу мъжът ти ли е?
- Ъхъ, мойту е и братъ му.
- Ако изринат леда около входа и на тротоара, ще ти дам пари.
Тя ме фиксира, сякаш съм я тряснала с нещо по главата и мучи:
- Ма каку, той мойту кръстъ гу були, ни мой, затуй и у казанити ни рови за джилязу. То секи нимой работи ...
Като го гледам как здраво подритва леда и пуши, точно кръстът го боли, ама нейсе. Ако го боли, колкото го мързи, да е умрял вече. Подавам й торбите с надеждата да се разкара, а тя:
- Мъ ний ляп и дреи саму ни щем, дай някуй лев, колкуту тий на сърцету.
Така преди две-три години ни викаше и едно индианче пред офиса. Само "с`тинки и сигарки" приемаше. Ходеше чистичко, охраненичко и не пропускаше вечер да ни причака, особено на аванс и заплата, беше изучило графика. Хвалеше се, че в някои дни и по 40-50 лв си вади, но под 30 не пада. Не съм спряла да му завиждам благородно на надника.
Цялата ми заплата ми е на сърцето, ама като знам колко е и как си я изкарвам, хич не ми идва и една стотинка да им дам. Взимат торбите, пронизват ме злобно с поглед (може да ми се е сторило, да е било мръсотия, не индианска бойна окраска по лицата им) и мърморейки, цялата сюрия се замъква надолу по стълбите. След час и нещо прескачам до магазина и подминавам същите тези торби, видимо пълни, оставени до боклука. Тази сутрин ги нямаше, явно са послужили на някой по-гладен, по-премръзнал и с по-малко претенции.
Чудя се защо всичко върви наопаки. Сигурно гражданката вчера ме е прокълнала нещо, нали сърцето ми не изцеди и една стотинка. Да е жива и здрава, още толкова чавета да си наплоди. И като няма (или като не ще) хляб, да ядат пасти. Или да карат на фотосинтеза.
От глада по-голяма сила нямало. Да да!
бяс ме хваща, понякога сатолкова нахални!
ОтговорИзтриванеBia,
ОтговорИзтриванепонякога се чувствам почти неудобно, че съм си позволила да пия кафе, седнала някъде, а те горкичките, не могат и жално си просят цигара и стотинки (които босът вечер прибира).
Не съм видяла досега полицай, сенал също на кафе, да направи нещо по-сериозно от това да ги изгони от масата си.
Гадното е, че всичко, което правят, не само им се позволява, а и се толерира от държавата.
Претръпнах тотално!На роми нищо не давам,колкото и да е жестоко,но ми омръзнаха да ги гледам все едни същи на едни и същи места да просят!
ОтговорИзтриванеп.п.на всеки друг давам колкото мога,но не и на тях!
Беше изключение тогава и урок.
ОтговорИзтриванеИ без да просят, си живеят достатъчно добре от помощи, разни добавки, кражби и неплащане на неща, за които на редовия гражданин на републиката му режат главата.
Ми така де, то "нимой работи всяку" :) Лошото е, че никой от управляващите нищо не предприема по въпроса, но е вярно, че и ние не ги ръчкаме достатъчно да предприемат каквото и да било. Ще видим докъде ще я докараме така.
ОтговорИзтриванеВ момента само ги поощряват да бъдат такива, каквито са. Те не искат да работят и 5 дни по програмите за временна заетост, косейки крадинки или чистейки улици. Още на първия ден си взимат болнични. Лежат и държавата им плаща добавки и помощи им опрощава неплатеното.
ОтговорИзтриванеНе искат да учат, не искат да се интегрират, искат само да си получават полагаемото на чужд гръб.
Някой трябва да измисли и да предприеме правилното "нещо". Едва ли ще сме ти, аз или друг редови недоволстващ. Ако можехме или ни слушаха, досега да сме я по върховете, я нечии съветници. :)))
Напълно вярно. Имам готова програма, която е напълно равноправна за всички, без глупости и простотии, напълно в съгласие с каквито искаш морални норми и чрез която, за две до три поколения, те ще намалеят драстично за сметка на останалите, без това да се отрази на общия брой население. :)
ОтговорИзтриванеМного е просто: за първо дете - 100 лв месечна добавка, за второ - още 200 лв на месец, но при трето, добавките за първо и второ се отнемат напълно. Презумпцията е, че по този начин се борим със спирането на демографския срив, но щом някой е решил да има три деца, значи ма необходимите средства да ги гледа. По този начин, за да не загубят кинтите, циганите ще се ограничават до две, българите - също. Но за българите това е една относително прилична сума, която вероятно ще ги поощри да имат две деца, вместо по едно. А най-важното е, че тъй като поради доброволно мърлявия начин на живот на циганите, тяхната продължителност на живот е сравнително по-кратка от тази на останалите етноси, с течение на годините техният брой ще започне да намалява спрямо броя на останалите ;) Честно ли е? Да. Равноправно ли е? Да. Алелуя :)
Само че няма кой да ни чуе, нито пък ще имат желанието да заделят необходимите средства за това.
Грешка - трябва да има добавка и за трето дете, а да се отнемат при четвърто, иначе съотношението просо ще се запази, а така, процентният прираст ще бъде еднакъв, но поради по-големия (все още) брой българи, съотношението с циганите ще се променя в полза на българите ;)
ОтговорИзтриванеИма някаква логика в програмата ти, необходимо е само работещите българи да имат достатъчното средства (от заплати), за да си позволят третото дете. Защото въпреки другите фактори, само поне 3 деца са истински прираст, 2 са възпроизводство на родителите. Малко ми е мираж това с достатъчните доходи, при положение, че към края на 2009 г. издръжката на човек от 4-членно семейство е пресметната от КНСБ на 480.68 лв. Ако към тази сума прибавиш и факта, че по време на майчинството единият родител няма да работи, издръжката става непосилна при 2 деца, за 3 и повече е мираж при сегашните доходи, дори и при най-скромен живот.
ОтговорИзтриванеИменно - за това се изискват средства, които мисля, че могат да се намерят в държавата. Друг е въпросът, че управниците все повтарят, че няма пари. Ами няма да има я, като крадат и със задниците си. Това е проблемът - наполовина да намалят краденето си, ще се освободят средства за немалко подобрения в държавата. За добавките - числата ги сложих на посоки, но даже и да не са по-големи (ок: първо - 100, второ - 200 - трето - 300. Колкото и голяма сума да се получи, едва ли ще е голям проблем да се намери, особено в началото, при настоящото положение, когато и без това не сме много), все пак, в сравнение със сегашните мизерни трохи, ще са сериозна помощ.
ОтговорИзтриванеРазбра се, към това могат да се доизмислят и куп други допълнения: добавките се получават срещу заверен ученически бележник и успех над 3,50 (примерно), при условие, че постоянният адрес в ЛК е в населеното място (или общината) където детето се учи (това ще реши въпроса с номадството) и т.н.
Добре, държавата и да си стисне пръстите и да намери пари, как ще накара един частник (защото не всички са държавни служители) да плаща на хората си заплати, позволяващи прилична издръжка на семейството, не мизерия? Не знам дали има такъв механизъм, освен много висока минимална заплата.
ОтговорИзтриванеЗа детските - те и сега им ги спират при 5 неизвинени отсъствия. Обаче помощите им по ЗСП са недосегаеми.
Виж тук: http://bg.altermedia.info/?p=10351
(в коментара на Богомил Николов Митрев) колко парички си докарват.
Според господина и двата закона, ЗСПД и ЗСП, са престъпни и погазващи Конституцията, защото разделят децата на България. Напълно го подкрепям - според тях не само децата, но и всички вече НЕ сме равни по права.
Интересни решения на проблема е предложил там, в следващите коментари.
ОтговорИзтриванеВинаги могат да се намерят решения, Точка, всички вървят напред, само ние си гоним опашката... Както е казал поетът, нЕма начин да нЕма начин :)
ОтговорИзтриванеДано скоро намерим начина и ние и подгоним нещо хубаво и смислено. Докато не е станало късно. :)
ОтговорИзтриване