неделя, 18 юли 2010 г.

Образователно-музикални бодежи

Снощи бях на концерт на Епизод. Имах нужда да попея точно с тях след усещанията ми на петъчната опашка. Искам да пиша за тази група от известно време, откакто с Катрин водихме дълга дискусия, по-точно се въртяхме в кръг, защото и двете имахме свое мнение по въпроса и нито едната не искаше да приеме доводите на другата.

Но преди това една друга история.

В края на учебната година госпожата ни събра, за да прочетем и подпишем характеристиките на децата си - едно нововъдение, за което също мисля да отделя специално време. По-интересният момент на срещата обаче бяха тестовете за външно оценяване.
На този по български език едната от задачите е да се направи сбит преразказ на "Серафим" от Йовков, като пряката реч се трансформира в непряка.

Към края на разказа Еню и Серафим водят кратък диалог за спането на течение, който е преразказан много любопитно от децата. Дали защото се изучава в началото на учебната година, дали защото не им е обяснена остарялата падежна форма на Еню - Еня (а ако им е обяснена, не са запомнили, защото е отдавна неизползваема в езика ни), дали защото са били стресирани от писмения изпит или главите им са били пълни не с каквото трябва, дали защото подобни текстове са безинтересни, не ги вълнуват и не предизвикват мислене у тях , но децата масово се объркват колко са героите, кой на кого духа и защо.

Еня на Еню, Еня на Серафим или пък Павлина на някого от двамата, защото й трябват пари. В преразказите се намират всякакви чифтосвания и то - "в бара" или "в онова заведение", само не и в кафенето.
Размисли буди въпросът: защо момичета и момчета в 6-ти клас асоциират думичката не с вятъра, а с друго?
Впрочем търсачката на гугъл прави същото - показва 252 000 резултата, от които едва на третата страница има една препратка към Български тълковен речник и още някой духа свещички. В челните резултати духат и поемат друго.

Госпожата се изчервява, разказвайки това. И моли много настоятелно да си прочетат книгите за 7-ми клас. И предвид идващата догодина много важна за тях матура, падналият се тази година световно неизвестен разказ "Вида" и резултатите от преразказа на Серафим - да намерим време и да им разясним бита, речника и терминологията от онези години, ще изучават възрожденска литература.

Пожелателно и почти неизпълнимо. Защото те не четат книги, най-малкото такива - далечно и чуждо им е (следователно - и безинтересно), първо като начин на живот и второ - утежнено от много неразбираеми, остарели думи. Спъват се в текста и отказват да четат. Понякога изчитат само главите или епизодите, които ще се учат в клас. Така "Под игото" се съкращава до десетина-петнадесет странички. Обясненията у дома не помагат особено. Децата живеят в друг свят и друго време.

Точно тази литература обаче (чужда, скучна или безинтересна) трябва да стигне до тях. Не само защото е класика, а и за да им помогне да доразберат и научат историята ни.
Имам впечатления върху два учебника по история за 6-ти клас - на "Просвета" и "Булвест". Периодът, обхванат в тях, е много важен, но е написан за ниво студенти, с неразбираеми и зле обяснени за тяхната възраст термини. Необходими са много обяснения, много книги, за да стигнат до съзнанието им. Отделно събитията са пренаписани. А историята трябва да се знае и помни такава, каквато е била. Големият ми син случи на учител, който наричаше нещата с истинските им имена. При малкия госпожата беше прекалено тактична и се придържаше стриктно към споменатото на едно единствено място в учебника османско присъствие. Във всички други уроци за този немаловажен период от историята ни се разказва за освободителни движения, въстания, Освобождението на България, но без да се упоменава срещу кого и от какво. Много удобно ...


Тук вече искам да обясня защо обичам Епизод.
Има други български групи, чиято музика харесвам и слушам повече. Има и такива, слушането и излъчването на които трябва да бъде забранено със закон (на прима виста - икебани, съчки, Любовите цветя до леглото), защото увреждат слуха и психиката.

Обичам Епизод заради това, което правят.
По стечение на обстоятелствата живея в относително голям град, някога носител на гордия българския дух. Сега българска реч по улиците се чува толкова, колкото и чуждата (дори и по-малко). Понякога в магазините е трудно да се разбереш с продавачките. Може би затова години наред не мога да свикна и да го усетя като моя град.
Тук, като в онази хубава стара песен на Тангра, просто няма какво да се случи. От време на време може да се отиде на театър или изложба. Другите малки събития, много радващи музикалните ми пристрастия, са гостуванията всяка събота на различни групи (по-малко или повече известни) в рок клуба. За някои съм като абонирана.

Епизод са едни от тях. Не съм броила колко пъти съм ги слушала на живо, в различни клубове и винаги са събирали много хора. Думите не стигат, за да се предадат атмосферата и усещанията. Има хора на всякаква възраст и което е радващо - много младежи. И точно те знаят от-до текстовете на всички песни.

Епизод правят нещо велико, което нито един учител по литература не е успял - поднасят написаното от българските класици и историята ни по много приятен начин на публиката, които с музиката стигат до душите на хората. И те ги разбират, научават ги. Това е начин, различен от сухото поднасяне в училище и му е само в помощ. Реакциите на публиката, пееща за Паисий, Кочо, Батак, Левски, Ботев и опълченците на Шипка, е разтърсваща. За съжаление всички автори не могат да бъдат изпяти, дори и само изучаваните в училище.

Обвиняват ги в показен патриотизъм и търсене на евтина популярност, с което категорично не съм съгласна. Виждала съм в клуба възрастни и деца да плачат на "Батак" и "Кочо". Същите деца, които в училище се назорваха да ги учат почти с отвращение и не ги разбраха.

Епизод заслужават само адмирации и подкрепа за уроците по българска история и литература, които изнасят.



И още една песен, която изпълниха снощи. Днес трябва да уважим един велик и достоен българин.




17 коментара:

  1. За първи път тази година се говори за рождението (а не за смъртта) на Левски. Имаше много националистични дебати по този повод. Дори и децата се чудеха, защо обесването на такъв исторически колос е повод за празнуване.
    А с тази група ме изненада приятно, не бях я чувала до този момент. Така трябва да се поднася материала, да дръпне струна емоция и тогава.

    ОтговорИзтриване
  2. Само искам да те поздравя за написаното. :)

    ОтговорИзтриване
  3. @Лана, на много от децата тези дати са им непознати (за съжаление), по-актуални и интересни от тях са им жълтините около съвременните псевдозвездички.
    Прави са били в чуденето си иначе, още повече че и датата, на която се празнува (много неправилна дума), е грешна. Трябва да е 18.02., не 19-ти. Поради преминаването от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил се добавят 13 дни. За събитията, случили се преди 01.03.1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни.

    Иска ми се всички, които обвиняват Епизод в промиване на мозъци и надъхване на неориентираните, да видят и усетят на живо реакцията от песните им.


    @Пламене, благодаря. Трябваше да го напиша и тук, макар че съм го правила вече и на други места.

    ОтговорИзтриване
  4. Много интересно. Аз също не знаех за тази група. Но това, което правят е чудесно защо да ги упрекват...Поздарви:)

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей, Цвети. Много люти спорове съм водила за тях и се начетох и наслушах на много неща, доста далеч от истината (да не употрябвам по-груби квалификации като глупости). Което не ме учудва - типично по български първо плюем, преди да видим хубавата страна.
    Поздрави и на теб и хубава седмица. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Но защо пък за разнообразие, веднъж не се зарадваме, подкрепим нещо хубаво, оригинално...Но и аз вече не се учудвам. Нещо ценностната система куца, много. Благодаря за пожеланието и на теб усмихната да е:)

    ОтговорИзтриване
  7. Не можем да избягаме от себе си, нито да се превъзмогнем - манталитет. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Точице, напълно подкрепям написаното от теб-и аз забелязвам, че шедьоврите-светини от българската литература все-повече се прелистват, а не се четат.
    Относно "духането"-сега е модерно да се говори за "човешкото целенасочено издихание", което е много жалко. Аз поне мога да се похваля с това, че голяма част от учителите ми са били стойностни хора, които са допринесли за изграждането ми :D

    ОтговорИзтриване
  9. Kal4o, моите също бяха, както и голяма част от тези на децата ми - също са свестни и си гледат работата. Само че преди влиянието на средата не беше толкова силно или поне не идваше от толкова много посоки. "Човешкото целенасочено издихание" не ни се навираше отвсякъде, висяхме повече над книгите (защото нямаше компютри) и общувахме човешки, не предимно на шльокавица и с емотикони.
    И "упадъчната" музика и култура, по която се прехласвахме, беше твърде далеч от силикона и креватните певачки.

    ОтговорИзтриване
  10. Мдааа, силиконовите певачки са наистина голям генератор на простотия. Добре, нека са катализатор, защото простотията май си я носим в себе си в латентна форма :D :D

    ОтговорИзтриване
  11. Имаш право. :) Дреме си надълбоко у нас простотията и само чака и умът ни да задреме, за да лъсне хубавичко и да започне да се пъчи. :)
    А на някои умът им направо е потънал в стогодишен сън.

    ОтговорИзтриване
  12. Да, но простотията ще се прояви, ако ти имаш такава настройка/това важи за всичко/. Що на мен напр. не ми влияят тези чалги. Аз дори не ги зная, защото изобщо не ме интересуват. Не им знам дори имената, да не говорим за песни/за ужас на някои:)/..., които им знаят и не знам си какво, дори...

    ОтговорИзтриване
  13. Защото сме с по-здрава закваска и по-устойчива на промивки психика, няма да я заобичаме - нея или друга простотия.
    Докато децата ги залива почти от раждането им и през времето, когато си оформят мисленето и възгледите, когато са като пластелин. И зависи вече кое ще мачка повече.

    ОтговорИзтриване
  14. Но тук играе роля и фактът - какво се слуша в семейството. Ако дънят нон стоп чалга, какво можеш да очакваш , освен чалгаджийчета:)

    ОтговорИзтриване
  15. Да, определено. У нас сами трият онези канали с ориенталски ритми, ако случайно се появи някой нов. Не им налагам моя вкус, слушат си техни музики (нелоши) и попиват малко и от мен.
    В дискотеките обаче е трагично. Повечето са чалготеки, а някъде правят убийствен микс чалга + техно + хаус. Това не знам как се слуша. :). Оказва се, че няма особено много места с прилична музика за млади хора нощем. В пиано бар рядко влизат, след определена възраст, когато не им е толкова до танци.

    И се прежалват от време на време (но не трайно) да бъдат облъчвани с кръшни ритми. :)

    ОтговорИзтриване
  16. В края на учебната година синът се връща вкъщи с бележника. Дава го на баща си. Той го отваря и дълго се взира в колоната от двойки. Синът прекъсва съзерцанието му с думите:
    - Не се чуди, тате! Това е резултат от злощастно стечение на обстоятелствата - наследственост и възпитание...

    ОтговорИзтриване
  17. ivo_isa, децата наистина са тези с най-малката вина в случая.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics