Късметлийската ми седмица

Обичам, когато ми се заредят такива дни - пълни с малки, хубави и неочаквани случки и жестове. Толкова малки, че не си заслужава да се споменават, но пък носещи много хубаво настроение и приятни емоции.
Късметът рядко ме навестява и затова не правя опити да спонсорирам тотото или подобните, собственост на г-н Божков. Повечето неща се случват след много труд и усилия, подаръците са рядкост. Тази седмица може и да съм му помогнала малко на късмета, поработвайки за него, но в повечето случаи сам се натискаше да ми се усмихне.

В понеделник ме намери една приятелка, с която от 3-годишна възраст до първите ми студенстски години бяхме неразделни. После тя се затри някъде из Италия и разбирахме какво се случва една с друга от разговори между майките ни или брат ми и сестра й. Намери ме във ФБ, тъкмо когато бях на път да си деактивирам отново акаунта. Спираше ме само това, че е единственото място, където се събираме компанията от гимназията, пръсната из всички европейски държави.
Сега всяка свободна минута сме там и не можем да се наприказваме - половин живот, при това - по-съзнателната му част, не се побира в няколко думи. Координираме си и едновременното скорошно прибиране в Бургас.

Във вторник ми се обадиха с оферта за работа. Не съм я търсила, намерили ме от познати. Звучеше доста примамливо и като нещо, което ще ми хареса, а и предлагаше доста свободно време и възможност да я комбинирам с работа на още едно място, за което чакам потвърждение.

Та тръгнах днес за интервю и да си поговорим. Идва таксито, правоуправлявано от опушен субект от малцинствата, налапал цигара. Първата ми мисъл беше, че е крайно време късметът да ме е напуснал. Зачудих се дали да звънна и да предупредя, че чакам следващо такси и поради това закъснявам за срещата или да изтърпя неизвестно количество време (поради разкопките из града и неустановените маршрути) облъчването с ухания и върла чалга. В този момент човекът хвърли цигарата и се извини. Качих се и изненада - колата чиста, ухае приятно. Той - видимо често посещаващ банята, с приятен парфюм, говори на много правилен български и (радост за ушите ми) - слуша Радио 1 Рок.
За работата ми дадоха достатъчно дълъг срок да помисля. Ако все така ми върви, може да се появи отнякъде и нещо по-добро.

Вчера най-накрая събрах сили да отида до бившата си работа, която напуснах съвсем импулсивно за 15 мин. Поканиха ме с писмо да си получа документите и заплатата. Подозирах, че последното е само примамка, за да ги посетя и да се наслушам каква съм ... (ще спестя милите думички). Била съм свидетел няколко пъти на подобни сцени. За късмет улучих в офиса само подходящите хора, приключих за десетина минути, през които водихме много приятен разговор. И ми платиха изненадващо всичко. (Благодаря за което!) Това означава първо едно: че утре вечер ще слушам в Каварна ето това:

А ако късметът ми продължава да работи и до края на седмицата и се уредя с транспорт, в неделя ще мога пак там да се насладя и на това:

Стискам си палци. :-)