сряда, 7 юли 2010 г.

Следнощно





---------------------
Луната се беше изгубила някъде, обаче уличните лампи създаваха илюзия за малки пълнолуния и светлината им, заиграла се с мъглата, правеше нощта много красива.




































8 коментара:

  1. Благодаря:) Много хубаво, дано си успяла да събереш душата си...без нея сме за никъде:)

    ОтговорИзтриване
  2. Събирам я винаги. :)
    Това беше някакво моментно настроение след малко по-дълъг опит за размисъл. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Красив стих, Точка, и готини снимки. Наистина са като луни. И я не се кахъри, нали знаеш за пръстена на Соломон: "И това ще мине" ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Често си я повтарям тази история.
    Винаги има и по-хубаво, и по-лошо, зависи от гледната точка и се редуват. Каквото и да е, не мога да го държа в себе си, трябва да го споделя. Гледам да наблягам на светлото и шареното, но не може и без другото, колкото и да е моментно.

    ОтговорИзтриване
  5. Без тъмното не бихме имали възможността да оценим светлото, или поне не чак в такава степен. Въпросът е да не му се поддаваме прекалено често и за прекалено дълго :)

    ОтговорИзтриване
  6. Изгрев винаги има, но точно преди съмването е най-тъмно. Ако се абстрахираме от този момент, после ни светва от новото начало.

    Нощта била за спане, не за мислене, ми казаха преди малко. Прави са май. :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Да бе, те ще ми кажат! ;Р Ако спим през нощта, а през деня - действаме, тогава кога ще мислим? А после - защо имало толкова заспал народ :):):)

    ОтговорИзтриване
  8. Ще му мислим в движение, заспивайки, будейки се ... Освен това от много мислене полза се оказа, че няма. И от сън спомени - също. :)

    За заспалия народ си много прав, ама едва ли е свързано само с количеството часове, прекарани в леглото. :)))

    ОтговорИзтриване

Web Statistics