четвъртък, 28 април 2011 г.

Вампири, мистерии и хипопотами

Това беше коктейлът ми по време на Голямото празнично лежане.


Преди години покрай филма "Интервю с вампир" прочетох старото издание на книгата и заедно с "Дракула" си останаха първата ми (и може би - и последна) любов към този жанр.

Харесвам произведенията за "добрите" стари вампири, в които има смислен и увличащ сюжет, история от векове, старомодна романтика (дори любов) и палитра от мисли и чувства, които придават на тези опасни и харизматични литературни герои почти човешки, пълнокръвни образи.
Не ми допадат произволно и безцелно съшитите епизоди, в които действието се развива някак изнасилено, с предозирана червена боя и самоцелната жестокост, толкова блудкави и досадни, че не пораждат дори и минимален интерес или усещане за страх. По тази причина рядко посягам към жанра (и то предимно към някой филм), само след сериозни препоръки от хора, на чийто вкус мога да се доверя. "Здрач"-ната сага и подобните почти ме бяха отказали от вампирската тематика. Освен това имам алергия към сериали и поредици от книги (засега изключение правят май само "Патрулите" на Лукяненко). Дано и следващите от цикъла „Вампирски хроники” са на нивото на тази първа книга.

Ел не само има необмислени желания понякога, но и изпълнява непомислени и неизказани такива. :-) Благодарение на нея се радвам на новото издание на книгата. Прочетох го със същите интерес и удоволствие, както и първото - неповлияни от добре познатата вече история.

"Интервю с вампир" е замислен като разказ за трагедията и триумфа на Луи - млад, мрачен, с изгубена душа, вечно търсещ и критикуващ се. След като дъщеричката й Мишел умира от левкемия през 1972 г., Ан Райс изпада в едногодишно алкохолно опиянение, след което се съвзема и в нейна памет за месец превръща разказа в роман. Първоначално ръкописът му е бил отхвърлян от всички издателства, на които е бил предлаган. През 1974 г. тя го поверява на литературния агент Филис Сейдъл и издателство Knoph го издава с голям успех, след това "Парамаунт" купува и правата за екранизирането му. Освен многото финансови приходи, "Интервю с вампир" носи на авторката си и нещо много по-ценно - желанието за живот. През 1978 г. ражда сина си Кристофър, който също като родителите си става писател.


Ан Райс покорява със своя стил и с плавния си и увлекателен разказ на тази история за любов и страст, отчаяние и гордост, самота и търсене, предателства и бягства, за доброто и злото. Няма нищо излишно, всичко е точно дозирано, дори смъртта, кръвта и еротиката.
Въпреки многото зловещи моменти и образи в романа, той не оставя мрачни спомени или усещане за страх. Прилича на приказка за любовта и добротата в смъртта и за тяхната обреченост.
"Аз исках обич и доброта в нещо, което е жива смърт. Беше невъзможно от самото начало, защото не можеш да имаш любов и доброта, вършейки нещо, което знеш, че е зло и грешно. Можеш да имаш само отчаяно объркване и копнеж, както и преследването на призрачното добро в неговата човешка форма."
Случайно попаднах на информация (не знам до колко е достоверна), че "Интервю с вампир" заема 6-то място в класацията "Най-еротичните романи за всички времена", направена от електронното издание на Playboy.



А Фроги ме изненада със "Сиви души" на Филип Клодел - много приятно написана, макар и мрачна книга за мистериите във френско село по време на Първата световна война. Хората в него не са променили навиците си, живеят си живота, какъвто е бил и преди, охолен или беден и всичко върви по допирателната на войната. Само я чуват зад хълмовете, четат за нея, но тя не е от техния свят, опитват се да я надлъгват и да се нагодят към нея, "както се прави с лошите сънища и горчивите спомени". Дори живеят от войната - всички мъже работят в завода, "спасявайки се от гърмящия ад и тъмносинята униформа". Смъртта идва рядко, с ранените от фронта, но не подминава и различните от "сивите души".

Млада и красива учителка, оживила селцето и няколко мъжки сърца, се самоубива. Десетгодишно момиченце е намерено удушено във водите на канала. След пенсионирането си полицаят, водил разследването на Аферата, разказва какво се е случило. Връщането назад е болезнено: "Войната не само уби милиони хора, но и разполови света на спомените ни, сякаш всичко преди нея беше като рай, забравен в дъното на стар джоб, където никога повече не смеехме да бръкнем".

Разказът му се лута напред и назад във времето, изследвайки водещите фигури в близкия град (съдия, прокурор) и хората от селото и показвайки доколко и как убийството ги е засегнало социално, професионално и емоционално. Разнищва и собствения му живот, възходите, паденията, самообвиненията за личната загуба и големите усилия да я превъзмогне. И не спира да търси истини и отговори. Правосъдие ли е, когато случаен дезертирал войник е побъркан от мъчения, след които признава за престъплението и е разстрелян? Дали истинският виновник е той или е самотният прокурор, останал неразпитан и ненаказан, защото е от определено класово съсловие? Дали, удушавайки детето, прокурорът не си е мислил, че души призраците на отишли си от този свят любови, приличащи визуално на него, "за да се отърве от тях, да не ги вижда повече, да не ги чува, да не се доближава до тях в съня си, без никога да успее да ги докосне, за да не ги обича напразно. Толкова е трудно да убиеш мъртвите. Да ги накараш да изчезнат."

Книгата провокира размисли и разплита странната смесица от добро и зло, криещи се във всеки човек, превръщайки го в "сива душа". Тежка като съдържание (без да е депресираща), красиво и увлекателно написана и дори малко ужасяващият й край не оставя горчив вкус.
"Странно нещо е животът. Знае ли човек защо идваме на този свят и защо оставаме? Моето разследване на Аферата несъмнено беше начин да не си задам истинския въпрос, онзи, който всички не желаем да се появи на устните и в мозъците ни, в душите ни, които не са, вярно е, нито бели, нито черни, а сиви, приятно сиви."

Има и кратка неточна препратка към България - нашенски емигрант (говорещ лошо френски, но цитиращ Волтер и Ламартин с два литра вино в корема) с твърде небългарското име Янеш Хирадек.



„А хипопотамите се сварили в басейна си” ми подейства като магнит в книжарницата не само заради странното си и шантаво заглавие, а и заради авторския тандем.
За тази легендарна и "изгубена" книга на битниците, непубликувана 60 години, е трудно да се пише и може би най-точните и кратки думи биха били: "Жалко, че свърши. Благородно завиждам на тези, които ще я четат за първи път."


„А хипопотамите се сварили в басейна си” в голямата си част е автобиографичен роман, родил се след убийството, дало началото на бийт епохата. Прототип на Рамзи Алън е Дейвид Камърър, приятел на Бъроуз от ученическите години, убит през 1944 г. от Лусиен Кар (в романа - Филип Туриян), състудент на Алън Гинсбърг в Колумбийския университет. Кар е от богато семейство, красив, "от типа младежи, за които литературните педерасти пишат сонети, започващи с: "О, чернокъдри гръцки момко ...". Камърър е сляпо и болезнено увлечен по него - до вманиачаване и заплаща за това с живота си.

След убийството, преди да се предаде, Кар търси помощ първо от Бъроуз, после от Керуак (с когото крият уликите). Единственото, което получава, е бира с утешителни думи и мълчанието им пред полицията. Недокладваният инцидент ги превръща в съучастници, попадат също в затвора и са освободени под гаранция, платена от богатите родители на Бъроуз и от приятелката на Керуак, за която той се жени набързо (и за кратко) с условието, че ще плати сумата, която баща му отказва.

По-късно написват в тандем книгата за престъплението, която Гинсбърг замисля и започва, но се отказва. „А хипопотамите се сварили в басейна си” е кодиран „роман с ключ”, в който всъщност няма хипопотами. Историята е разказана последователно от двама от героите, чиито образи в голяма степен копират авторите си - Уил Денисън (Бъроуз в периода на пристрастяването му към морфина и преди кошмарните наркомански видения) и Майк Райко (Керуак, препитаващ се тогава като моряк). Останалите герои са събирателни от бохемските компании в Манхатън в края на войната - млади хора, още не знаещи, че са от бийт поколението, страдащи от скука и безпаричие, някои работещи от време на време; живеещи като едно голямо семейстно по купони и квартири и винаги намиращи от някъде и някого средства за ядене, дрога и много, много и почти денонощно пиене.

„А хипопотамите се сварили в басейна си” е увлекателна, завладяваща книга. В по-голямата си част е като писана от един автор и е доста различна от по-късните им творби. Създадена е още когато двамата са напълно неизвестни, много преди „Голият обяд” и „По пътя” и представлява първите им уверени стъпки към голямата литература.

*****

За голяма моя радост и трите книги са с чудесен превод, без спъващи изречения и волно съчинени думички, пунктуацията им е съвсем наред и няма правописни грешки. Значи можело да се издават и книги, които не са обидно недоглеждане към читателя.
(За някого тази моя радост може да е смешна или учудваща, но в последните два-три месеца често ме спохождаше идеята да накарам някои издатели и преводачи да си изгризат книжките пред мен. С една такава още се мъча. И това е най-малкото и най-невинното, което им мисля.)



24 коментара:

  1. Мерси за ревютата. Набелязах се книгата на Клодел, звучи интересно.
    Предния ден си казах, че ще почета малко, прегледах библиотеката си, набелязах няколко заглавия, ама не се получи, нито една не ми тръгна както трябва и ми доскучаха на 20-та страница. Трябва да се заредя с нови неща :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Оказа се, че имало и филм, но не можах да го намеря със субтитри и не знам до колко се придържа към книгата и как е направен.

    Когато ми доскучеят и не ми достигне инатът да ги довърша, ги зарязвам за определено време. Някои толкова дълго чакат, че ги забравям или ги започвам пак отначало и ако е с подходящата настройка, понякога дори ми харесват. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз си избрах “Влъхвите” на Джон Фаулз от онази 20-ца.Ще видя как ще го търся. Може би на руски :D

    ОтговорИзтриване
  5. Ламоте, като си търсиш нещо новичко, Фнимавай да не налетиш на най-продаваната в момента книга. :Р~
    Необясними са ми не само издаването и купуването, ами и безумно високата цена на това недоразумение.

    Вал, в оня списък и аз си открих доста пропуски и ще наваксвам. :D

    ОтговорИзтриване
  6. Точе, страшно се радвам, че ти хареса книгата.
    Другите две си ги нацелвам, че след тия слова там горе нямам друг избор. :)))

    Досега се оплаквах на рамото на Ностромо от неуслужливата си памет. Случаят с убийството в "Сиви души" страшно ми напомня един разказ / мисля, че е на По или на Мопасан, ама като си блъскам главата и не мога да се сетя...Много ме е яд така!
    Беше изнасилено и убито едно момиче, а се оказа, че именно разследващия / мисля, че беше кмета / е убиеца. :(

    И това за хипопотамите още преди като си говорихме...запали ми интереса, спор няма. :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ел, ако не бяха разни смутители, още в Бургас щях да я започна. :)

    Не можах да ги похваля и трите, както заслужават. Установих, че ми е по-лесно да се оплача от някоя книга. :) Ти все пак ги разгърни в книжарницата, преди да ги купиш - да не ме замеряш после из цялата Морска с тях. :D
    Когато Миленка те изненада с лавичките на тавана, ще дойда копирам идеята (само за такива има място у нас). :D

    За разказа и моята памет изневерява, от ЕГН-то ще да е ...

    ОтговорИзтриване
  8. Хахха - аз съм си приготвила маратонките за бягане! И мен ме е страх да не би някой разочарован от книгата, купена благодарение на моите хвалебствени измишльотини, да почне да ме замерва с нея...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Да ти се оплача - "Магнатите" все още я чакам заедно с "Календар с разкази" на Ал. Шпатов. Още малко ще ги потрая от тази онлайн книжарница, понеже това е за трети или четвърти път да закъсняват, чакайки уж да получат книга и да ми я доставят, а веднъж след две седмици чак си признаха, че не могат да я намерят. После ще им спретна чудесна антиреклама.
    Добре си работеха, 3-4 години все там поръчвам, имат чудесни отстъпки, но в последно време много се излагат.

    ОтговорИзтриване
  10. Не дай боже да дойдат във вида на "Параграф 22"! :)))
    Те онлайн книжарниците и букинистите не могат да ти насмогнат на четенето. Имай малко търпение.
    :D
    Аз вече ще чета по-тънки книжки, с оглед замерването с тях, както коментирахме по-горе.
    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Търпение имам аз, само че като си знам редките пръсти, трябва някъде от себе си да скрия паричките за тях. :D

    И уж нови ги чакам, освен ако не са толкова качествени, че да ги получа в насипно състояние след транспорта. :)
    "Параграф 22" едно бабче ми я спретна разкошно в черна кожа и твърди корици (ще й нося още работа) и сега и стадо слонове да четат, няма да си проличи. :) И за чупене на глави и крайници върши работа. :D

    ОтговорИзтриване
  12. Ех, ако не бяха тънките книжлета, щях да се чудя какво да чета. :D

    Хипопотамите я засякох в Хеликона. Следващият път, като се завъртя, ще си я приобщя към библиотеката. А дори може и да я прочета. :D

    ОтговорИзтриване
  13. Ностро, чете се много бързо - две-три посещения в Катедралата и си я изял. :D
    И на мен ми залепна там, но съм се зарекла скоро да не влизам - само покупки от нета, понеже по-трудно се увличам. :)

    И естествено, че се четат тънки книжки, дебелите са за подпиране на това-онова. :) Опитах с една такава и както върви, ще ти мина миналогодишния рекорд. :D

    ОтговорИзтриване
  14. Точе, аз лавички си нямам на тавана, ама да знаеш с какви колони от книги си преграждам стаята.:) Това го вмятам по повод твоето споменаване в по-горен коментар, а и Керуак и Бъроуз ме подсетиха. Та, мисълта ми беше, че пренареждах колоните снощи (щото както нямаше да купувам книги, оня ден се прибрах с 8 антикварки), и пренареждайки, извадих на бял свят точно тия двамцата, плюс другите ученическо-студентски вдъхновители - Буковски, Милър, Кен Киси и т.н...освен това, освободих достъп до китарите, че ги бях "зазидала" в един ъгъл и сега като се отприщя на една бийт и хипи култура...и не знам...Ел може и да си почака за къщурката.;) :))

    ОтговорИзтриване
  15. Миленка, ти си неизчерпаем талант! :) Ако знаеш откога ми се ходи на сбирка с китари... За освещаването на къщичката на Ел ще попеем, а може и преди това да измислим поводи. :D

    Харесах си едни спасителни варианти за маси и шкафчета, обаче са леко поразхвърляни и по същество са нещо като твоите колони. :) Онова на тавана, с което ще изненадваш Ел, е много по-практично и прибраничко. :)

    ОтговорИзтриване
  16. Tоче, тази спалня прилича малко на моята. С някои разлики - първо, радиаторът ми е 4 пъти по-голям, щото на мен и през август ми е студено; освен висящата кухарка на стената (и моята така отстрани на леглото ми виси), в ъгъла има и една електричка, а усилвателят е перфектното нощно шкафче.:) И не е една, а повечко, ето такива книжни колони.

    Ще взема някой път да снимам, да видиш каква красота, особено с тия китари. Само да не ти казвам каква е мъка при чистене, особено с тия купчинки книги.:)

    С две ръце и две китари за такава вечеринка (китарна сбирка). Аз след колко такива, "вечерни със сутрешно продължение", направо на лекции отивах...имам тренинг:D

    ОтговорИзтриване
  17. Снимай и покажи, усещам колко уютно ще изглежда и всичко е на една ръка разстояние. :) Чистенето е подробности. :D
    (това, последното, не съм го писала аз. :Р~)

    ОтговорИзтриване
  18. Точке, току що си купих "Сиви души"
    Ако не е хубава, ще те проклина таласъми да те отвлекат :Р 9 лева, и останах без обяд! Да знаеш! :D

    ОтговорИзтриване
  19. Щом няма да ме **** таласъмите, поносимо е. :D Освен това толкова клетви съм отнесла през некраткия си живот, че вече имам имунитет. :Р~

    П.П. Ти защо не я прелисти в книжарницата, м? На жена сляпо не се вярва. Освен това тъкмо си си прочистил стомаха и ще вечеряш с апетит. :D
    Пък и преди мрънкаше нещо за качени килограми и отслабване с футбол ...

    ОтговорИзтриване
  20. Tочка, чел съм книги и когато ги гледам филмирани почти нищо не е като в книгата.

    ОтговорИзтриване
  21. Аз съм чел само брадпитската, другите две са прекомерно комплицирани за моя нежен интелект. :(

    ОтговорИзтриване
  22. Емо, няма как да са 1:1, дори и да ги консумираш в обратния ред - поради различните изразни средства. В редки случаи са еднакво добри. По-често са еднакво смотани. :) И все пак зависи в чии ръчички ще попаднат.

    Скротуме, комплименти ли си просиш? :D

    ОтговорИзтриване
  23. Ама как така да Чакам за къщичката?
    Тя не е ли вече готова? Щото джуджетата се оплакват от шум и стържене в гората, та мислех, че сте вие...
    Аз докато ви чакам и дремя... набързо сглобих
    нещичко.
    :)))
    Черното по средата са чорапите, с които да си отбелязвате страниците.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  24. Ауууууу, Ел, това е страхотно! Най-сетне любимият ми предмет - мъжкият чорап (почти издигнат до фетиш) е намерил мястото си. :) Довечера ще правя показно къде да ги складират, вместо да ги събирам из целия апартамент. И ще популяризирам великата ти идея сред четящите. Аз лично няма да я ползвам, понеже приключих с това неблагодарно занимание - и без това нищо не ми влиза в главата, за да измести вакуума от там.

    ОтговорИзтриване