четвъртък, 1 юли 2010 г.

Добро утро!

Юли е, роден от първите слънчеви лъчи. Посрещнах го и тази година, както много пъти преди това. Било е на различни места, край морето и в планината и отдавна няма нищо общо с идеята за Джулай.
Някъде назад остана времето, в което дори и да не бяхме абсолютни или никакви хипари, тази нощ и посрещането на слънцето бяха някакъв наш си, неосъзнат протест - със забранените вицове и забранената музика, да си там и да си поне за малко свободен и различен. Носехме надежда, мечтаехме и бяхме оптимисти и амбицирани. После всичко се разми и отдавна не е нито празник, нито протест. Повод е да се събереш с приятели, да си припомниш ученическите и студентските години, да попееш с нечия китара, да разчупиш ежедневието с няколко различни, топли и хубави часа и с първите лъчи на слънцето да се почувстваш пречистен и да си пожелаеш с надежда светли дни занапред.
Това остана от Джулая - носталгията, купонът, надеждата и пречистването. Моето начало на лятото. И надеждата за едно ново начало, от което имам нужда. Не го усещам само като една песен. Някаква толкова размита традиция е сега, че все по-малко хора знаят откъде е тръгнала и каква е. Иначе знаят, че сутринта много народ накуп пее July Morning.
Изгреви има всеки ден и всяка сутрин можем да си правим Джулай. Стига в душите ни да е светло, иначе никога няма да съмне.

Тази година морето се оказа непосилно далече, а купоните - мираж. Навих децата и в оня мистичен час, когато мастиленото синьо бавно започва да преминава в розово-оранжево, се качихме на баирите над града. Очаквано беше пълно, почти като на манифестация преди години. Завити с одеала, насядали край огньове, подскачащи или кротко чакащи, поне 90% младежи и ученици. Няма китари, няма ги духът и онази обединяваща атмосфера. Слънцето изгря, без да се чуе и куплет от July Morning. Започнаха да се разотиват, мърморейки недоволно: "Е, затова ли мръзнахме цяла вечер, това ли чакахме - едно оранжево кълбо, дето се скри след 5 мин. в облаците ... И к`во му е по-различното на изгрева тая сутрин?"
Това е техният Джулай, неразбран и криво изпразнуван - просто напиване и студуване до съмнало. Няма как и да е другояче, цялата идея им е прекалено далечна и чужда, никога няма да се докоснат и да усетят нито нея, нито атмосферата. Няма и по какво да ги мъчи носталгия, нямат спомени и живот сякаш в два различни свята.

Добро утро, слънце! И добре дошло, лято!









19 коментара:

  1. Добро утро, носталгично слънце :)

    ОтговорИзтриване
  2. Още един ранобудник. :)
    Или не спал изобщо? :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това беше първото, което пуснах, след като се прибрахме. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Наистина, времето взе своето, времето продължава да заличава онези празници на младостта. А сякаш беше вчера :
    http://www.youtube.com/watch?v=D_H3IR6XBRI

    ОтговорИзтриване
  5. За нас ще си остане винаги вчера и ще продължаваме да си го припомняме, дори да е останал само купонът. :)

    А на тях какво да им обясняваме - никога няма да разберат онова време, нито хубавото му, нито лошото.

    Много е силна песента. Всички търсим любов, винаги ...

    ОтговорИзтриване
  6. Много хубав изгрев!Браво на теб! :)

    И да всички търсим любов! ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Добро утро :)
    Последната снимка е ...!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте! :)

    @Ondine,
    Не е като морските, но идеята е важна. :)
    А без любов, във всичките й форми, сме заникъде.

    @deni4ero,
    От всичките петдесетина наистина се получи най-ефектната, макар малко да прилича на залез.
    Когато облаците се заиграят със светлината, се раждат големи красотийки, само да имаш време да снимаш, да снимаш ... :)

    ОтговорИзтриване
  9. Вчера са...спомените. А от днес започва новото Утре! Страхотен репортаж и снимки, позволи ми да си копна една и да сложа линк към днешната ти статия ;) .Да си хипи не е задължително да имаш дълга коса и да пушиш марихуана. Можеш да изглеждаш съвсем прилично, но да носиш Свободата, Непримиримостта, Новаторството в душата си! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  10. Здравей, Lana! :)

    Външните атрибути мисля, че никъде нямат значение, или поне не толкова голямо, ако не носиш нещо в теб.
    Миналото лято много се смях на една позната, малко преди Джулая и рок феста в Каварна (тогава чудесно се комбинираха). Гледа ме - с токчета и пола и не може да повярва на обхваналата ме еуфория. Очаквала, както се оказа, че ходещите там са непременно с кубинки, мазни дълги коси и плашещи тениски. :)))

    Битуват у хората такива представи за някакви нереални и обобщени портрети, слагат етикетчета и рамки и всичко извън тях ги учудва.

    Подарявам ти с удоволствие най-сполучливата снимка :)
    http://prikachi.com/images/156/2285156Z.jpg

    ОтговорИзтриване
  11. Много хубаво, все пак сте отишли там на този хълм и снимките са хубави. А свободата всеки я носи в себе си. Толкова си свободен , колкото си позволиш:)Лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  12. Хубаво беше, поснимах, но не е същото. На децата не можах да предам и да обясня усещането както трябва. Дано са разбрали и те това за границите на свободата, докато им говорех. И че всеки изгрев е начало и свобода и обратното.

    Да ни е светло и незавързано в душите по-често, за да съмва и навън. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Готини снимки, Точка. А за традициите и изгревите.... Все пак да не прекаляваме.

    http://www.youtube.com/watch?v=VHWpuqfeoug

    Музичката е хубавка... ;)

    ОтговорИзтриване
  14. Кога е прекалено, принце? Къде е границата? :)))

    Музиката наистина е хубава, ако я слушам извън останалото. То не е "моята бира" - нито идеите им, нито груповите събирания, където са като зомбирани - масови танци, втълпяване на някакви общи за всички мисли и идеали и ходене с дежурна усмивка. (наблюдения върху познати)
    Съжалявам, може да има много положителни неща в паневритмията, но просто всякакви масовки, промиване на мозъка с чужди мисли и вкарването в някакви рамки на поведение, външен вид, мислене - не са за мен. Има ли ги, изобщо не стигам до идеята, нито до прегръщането й.

    ОтговорИзтриване
  15. Не виждам нещо положително в тия кръгови разходки, Точка, просто се бъзикам :) Изглежда ми доста налудничаво. Май са попрекалили, където и да е границата :)

    ОтговорИзтриване
  16. Разбрах ти шегата :), не ми приличаш на човек, който ще залитне по нещо такова. :))) Бъзикай се и още, хумор и поводи за размисли винаги са добре дошли.
    Споделих си просто в предния коментар защо всякакви подобни общества, братства, секти и т.н. ме ужасяват и дразнят - измислени правила, идеи, канализиране на мисленето, ограничаване на свободата ми, на правото ми на избор и на това, да си бъда аз.
    Нямам нищо против членовете им, до момента, в който не започват да ми ги натрапват или да се опитват да ме вербуват.

    ОтговорИзтриване
  17. Абсолютно съгласен, да не говорим, че напористият им често пъти подход е - меко казано - доста досаден. Хехе... това ме подсети за една поговорка: "Този, който следва Буда, става будист; а този, който следва себе си, става Буда." :)

    ОтговорИзтриване