неделя, 11 юли 2010 г.

Колко сме равни?

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
(Конституция на РБ)

Теоретично обаче.
На практика едната година условно за бившия председател на Народното събрание Борислав Великов, който бързайки за баскетболен мач в Монтана, с висока скорост и при неправилно изпреварване,
уби човек с колата си или 2,5-те години условно за Максим Стависки, който също бързайки много незнайно за къде (и пил при това), също затри човек и остави друг в дълга кома, показват друго.

Новото правило е следното: Когато обвиняемият е известна и харесвана личност, получава условна присъда. Когато обвиняемият е причинил катастрофа, в която е загинала известна и харесвана личност, получава ефективна присъда. Това са фактите. Пример: Боян Георгиев, обвинен, че е причинил катастрофата, убила Емил Трифонов - Кембъла, е признат за виновен и получи 5 години ефективна присъда.


Излиза, че всички сме равни, но някои са по-равни и недосегаеми, щом имат име и могат да си платят.
А превенцията и парите едва ли са утеха за близките на загиналите при горните две катастрофи. Нито при онези, причинени от други познати и обичани имена. И едва ли такова наказание ще превъзпита някого от виновните. Нито то, нито парите ще върнат нечий живот или здраве. Само че господата съдии няма как да го разберат, докато самите те не се окажат някога от страната на жертвата.

БТВ дори пусна дебат по въпроса (Кое наказание е справедливо за убийство на пътя), който по скромното ми мнение е напълно безмислен. Двойният аршин е недопустим. Смекчаващи вината обстоятелства за условна присъда могат да бъдат само непредвидими обстоятелства (както при случая с Г. Калоянчев и изскочилата внезапно жена, пресичаща над мантинелата). Но не и това, че някой е известен и се е признал за виновен, след като е затрил или осакатил човек, карайки като джигит или пил.

Тези дни се случи поредната катастрофа, причинена от някакво местно величие и едно 14-годишно момче вече е в по-добрия свят.
Возело се е на предната седалка на ладата на баща си (42 г), когато върху тях внезапно връхлита челно луксозно возило, шофирано от шефа на шуменския ДАП Иван Банков (69 г). Банков карал към София, когато след отбивката
за село Буховци край язовир „Фисека", на правия участък тръгнал да изпреварва при непрекъсната осова линия и при забранената маневра мерцедесът му помита търговищката лада. Момчето е загинало на място, а бащата е със счупени ребра.
Банков е карал трезвен. Като собственик на автогарата и на градския автобусен транспорт вероятно ще бъде аналогично оневинен след разкаяние и крокодилски сълзи. Въпреки бързото каране и неправилната маневра. Защото не е случаен гражданин, а е от онези, които радари и полицаи не ги ловят.

Вълнува ме и друго, освен справедливите и еднакви за всички наказания. Не е ли редно да има таван на възрастта за шофиране, особено на мощни коли? Защото нов мерцедес в ръцете на 69-годишен мъж, който си мисли, че всичко му е позволено, не води до нищо добро. И той не е единствен, за съжаление.


8 коментара:

  1. Жалко за детето. Амин... естествено, че не може да има двоен аршин, но у нас кое ли не се мери двуяко. Много неща могат да се направят, обаче никой няма желание да ги направи. Ограничение аз възраст едва ли може да се въведе, а и едва ли е редно, но може да се въведат задължителни проверочни изпити например през две години за хора над определена възраст и то даже не толкова кормуване, колкото правилник, психотест, здравословно състояние и рефлекси. Но на кого и му пука...

    ОтговорИзтриване
  2. Не е редно, защото ще е обидно за някои ли? Но пък е полезно. Освен всичко, което си изброил, трябва да им се слага и стикер, предупреждаващ отдалеч. Може да имат 40-50 години стаж зад волана, но рефлексите им далеч не са същите и не така изострени. Загледай ги по улиците как карат. Някои се преценяват сами и предпочитат повече да ги возят, а ако карат, го правят по-внимателно.
    А други, като този, комбинират притъпени рефлекси с мощна кола, надценяване и чувство за недосегаемост.

    Дори и да приемат изброените тестове и проверки, при нас ще се минават пак по оня начин (за който може) и това ще ги обезмисля.

    ОтговорИзтриване
  3. Точно това е, че сред тях има и такива, които са съзнателни, внимават и не биха допуснали да вършат глупости, но си права, че го караме все по "втория начин" и това обезсмисля много неща. Но всичко е въпрос на желание. Няма начин да няма начин, но липсва желание нещата да се правят както трябва.

    ОтговорИзтриване
  4. Някои са опасни на дълъг и натоварен път или при усложнена пътна обстановка.
    Баща ми (лека му пръст!), който си отиде миналата година абсолютно работоспособен и трезвомислещ, казваше, че такива емоции като шофирането уморяват и натоварват след определена възраст и са опасни не само за шофиращия, а и за околните.

    В един форум нагорещихме страстите заради това, какво могат и какво не искат да направят властимащите. Мисля си, че е безмислено да се ядосвам или да разсъждавам по подобни теми. Обикновено е глас в пустиня.

    ОтговорИзтриване
  5. Много вярно и крайно несправедливо е всичко това, за което си писала. Но наистина какво можем да направим ние. Нима съдийте нямат пръст във всичко това?!.

    ОтговорИзтриване
  6. Точно те слагат много дебел пръст.

    Това е от линка за Максим, мотивите на ВКС:

    "Фактът, че Стависки не е осъждан и размерът на определената санкция в настоящия случай правят задължителна преценката за условна присъда, смятат от ВКС.

    Според върховните магистрати Апелативният съд в Бургас не е оценил адекватно и стремежа на подсъдимия да компенсира понесените от пострадалите неимуществени вреди с изплащането на значителни суми преди задължението му да е определено с влязъл в сила съдебен акт.

    Прилагането на условното осъждане с максимален изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната превенция. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото."

    За редовия никому неизвестен и безпаричен гражданин няма генерална превенция и наказанията са в цялата си строгост, без значение колко е необходима тя и дали поправя и превъзпитава някого.

    ОтговорИзтриване
  7. Те ако не извъртят нещата, кой тогава , но опираме до следния факта - тези хора съвест нямат ли и как спят спокойно. Или парите са замъглили "справедливия" им взор....

    ОтговорИзтриване
  8. Парите и това, че в момента не са от страната на жертвите. Не им го пожелавам, но в живота всичко се случва. И тогава аршинът става друг.

    ОтговорИзтриване