понеделник, 6 септември 2010 г.

Набързо

Мислех тази вечер да ви разкажа за две книги, едната още я чета, на порции, другата свърших в ранни зори днес. Много са хубави, за да скапя впечатлението от тях. Изведнъж ми загорча много, докато търсех нещо за първата. Погледнах там, където не трябваше. Колкото да разбера, че е глупаво да се раздавам за някого, когото чувствам като приятел и да го допускам до себе си. Безмислено е да губя емоции и време да утешавам, да бърша сълзи и сополи, да изслушвам и давам съвети и кураж. Защото само в такива моменти ще бъда най-доброто другарче, което връща усмивки. И ще повярвам, че е истина. В по-следващи моменти случайно ще разбера, че целият свят е по-ценен от мен и кой ли не е оставил дълбока следа в тази приятелска душа и много липсва, само не и аз. Не съществувам и никога не съм съществувала. Безразличието и амнезията са по-лош отговор от омразата и от приятел (уж) бодат.

Понеже почти свикнах с подобни случки, този път ще си спестя дори и наум епитетите за себе си. Човек оценява нещо или някого, когато го изгуби. Прощавам веднъж и това веднъж вече беше преди месеци. Следващия път, вместо да вадя носните кърпички, ще изпратя въпросния приятел, където му е мястото - да върви да пореве на майната си. Вадя голямата гума и никакво обръщане назад повече.

------------

Пожелавам ви лека и спорна работна седмица (моята започна още днес) с малко музика за релакс или за слушане на четири очи, кой от каквото има нужда.









5 коментара:

  1. Музиката е много хубава, благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога сами се поставяме в тази роля, на душевен ресайкълбин. Когато им позволиш да си хвърлят отхвърлят отпадъците около теб, при следващата нужда, ще се опрат на вече провереното и пак ще се върнат, за да ръсят душевна помия. Дори не си плащат, а има хора, на които това им е работата.
    Допускай до себе си само това, което те прави жива, никакъв отпадък!

    ОтговорИзтриване
  3. @Кръстю, радвам се, че ти е харесала :).

    @Светла, уж ги разпознавах душевните вампири бързо. Нямам нито време, нито нерви за тях. Поредната обичка на ухото, вече достатъчно тежат. :)

    Сега се чета, преуморена от работа и се чудя, как съм могла снощи да го напиша това. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хехехе... след като се чудиш как си го написала, значи е било истинско, Точка :) За съжаление май това се случва прекалено често, всички сме го изпитвали по един или друг начин. Не ми пречи да подкрепям някого, когато е потънал, това някак не ме натоварва (поне не чак толкова). В крайна сметка затова сме хора. Но отрежат ли ме по такъв начин, просто хлопвам вратата. И все пак, това не означава, че трябва да спрем да бъдем хора. Ще има и други такива моменти, но какво пък... жалко за въпросните :)

    ОтговорИзтриване
  5. Мисля, че това трябва да е взваимно и дори да има комуникация и без единият да е в нужда. Иначе си е морално консумиране.
    Не можеш да чувстваш някого като приятел, а да го ползваш само когато имаш нужда да изчистиш боклука от себе си и през останалото време да го забравяш. Да не си в настроение да помогнеш, когато пък този човек има нужда от рамо. Или от две добри думи, дори и без повод.
    Понякога се чудят, защо съм като магарешки бодил - станала съм такава, за да имам по-малко случки като снощната.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics