сряда, 8 септември 2010 г.

Китай на една ръка разстояние

Езиковите бариери създават както трудности, така и много забавни моменти. Винаги с усмивка си спомням как с колега си търсихме хотела в едно словенско градче на границата с Италия. Улиците бяха пусти въпреки топлата неделна привечер. Зададе се едно симпатично бабенце, разхождащо куче. Малко, но все пак куче. Опитах се едновременно да си преборя фобията от тези четирикраки и да проведа кратък осведомителен разговор. Оказа се много трудно. Бабенцето разбра какво търся (името на хотела), но всякакви опити да изтръгна от нея обяснения къде точно се намира (на друг език, освен на собствената й версия на италианския), пропадаха. Накрая започна да имитира локомотив и след "пуф-паф" ми стана ясно, че трябва да търсим около гарата. Не се наложи да спим в колата.

Гледам и хората, за които работя в момента. Без преводач са като изгубени деца. Изпадат в тих ужас при всеки поднесен за подпис документ (на български) или когато трябва да си поръчат нещо за ядене. Сервитьорите понякога знаят по някоя чужда думичка, а менютата са на кирилица, тук-там има снимки, но всички салати, риби, скари и панирани неща си приличат. Много са горди от всяко самостоятелно казано изречение на български, особено и ако бъде разбрано.



Вероятно така се е чувствал и Павел Петков, овладявайки китайския. Преди да разбера за тази книга, го познавах само като пишещия много смислени и интересни неща блогър Free Infidel.

Чете се на един дъх. Много приятно и увлекателно написано съчетание от дневник за времето, когато е бил преподавател в Китай и пътеводител. От първата до последната страница имах чувството, че седим на една маса, и ми разказва, докато пием кафе, а пред очите ми живо и като на филмова лента минават различни места и случки от тази далечна и екзотична държава. Но не от онзи Китай, който познаваме от научно-популярните предавания, филмите и ресторантите на побългарени китайци. Описал е това, което няма да прочетем в нито един пътеводител - дребните капани, изненади и забавни моменти, които следват от сблъсъка на две култури, особеностите на бита, навиците, храненето и общуването на китайците, хаосът в уличното движение, на който никой не обръща внимание, образователната им система - физически затормозяваща и произвеждащата на конвейр еднакво и идеологически правилно мислещи мозъци, атракцията, която представлява един чужденец там.

Разказва и за борбата си с езика, който проговаря, въпреки убеждението на местните, че "чужденците не (трябва да) говорят китайски. Проговаря го, за да разбере страната и хората. Тези, които говорят с него на английски, са подготвени и инструктирани какво да казват, за разлика от продавача на палачинки, стареца с велосипедната сергия или готвача в столовата. Другата причина е любопитството за начина на мислене и езиковото съзнание на една пета от населението на света.

Всичко е поднесено с чувство за хумор и необходимата доза недосадни подробности. Книгата има само два недостатъка: (все още) нямам автограф и се намира много трудно. Обикалянето по книжарници от различен калибър не даде резултат и я поръчах от сайта на "Пингвините". Там се оказа, че трябва първо те да си я поръчат и след известно чакане ми я доставиха.

Може би, ако някога има продължение, то ще е по-лесно достъпно. Това ми хрумна на последната страница: "За мен беше невъзможно да си тръгна завинаги. Щях да се върна много скоро. Кога и къде - нямах представа, но знаех, че ще се върна".

11 коментара:

  1. Хехе... винаги е весело, когато двама души се опитват да се разберат без да знаят един-другиму езиците :) "Заболяха ни ръцете от приказки" не е случаен лаф :) А по повод книгата - това винаги е ценното: музеите, изложбените зали и т.н. са интересни, трябва да се посетят, но истинския дух на мястото се усеща именно във всекидневието на хората, в малките кафенета и закусвални, в парковете и навсякъде, където можеш да се срещнеш с обикновените хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Точно това е предал много живо и увлекателно - всеки детайл от живота на хората в един свят, различен от нашия.

    А някъде ни с ръце, ни с крака се получава разговорът. В сръбските ОМВ-та така и не можах да си поръчам нито веднъж двойно кафе в картонена чашка. Накрая се отказвах и си взимах две. :)

    ОтговорИзтриване
  3. А, предполагам, че са се правили на интересни, иначе чак пък толкова да не разбират... айде ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Всичко си разбираха иначе, освен двойното ми кафе. Няколко пъти ги тествах. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Обичам да чета пътеписи и истински истории. Точица, благодаря, че ми обърна внимание, ще я потърся в книжарниците. Усмивки:)))и лек ден!

    ОтговорИзтриване
  6. Цвети, само в "Пингвините", при теб поне има. В други книжарници я няма.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти, Точица за уточнението :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря за хубавата рецензия, Точице. Аз също с интерес следя твоя блог. Китай е невероятно място и не мога да се изморя нито да мисля, нито да говоря за него.
    За когото е интересно, в блога си току-що пуснах кратък откъс от книгата.

    ОтговорИзтриване
  9. Free Infidel, това са само споделени впечатления от една книга, която четох с огромно удоволствие. :) Притеснявах се малко как ще ги приемеш. :) За рецензии си има хора, които умеят да ги пишат.

    Надявам се, че ще има и още книги за Китай.

    ОтговорИзтриване
  10. Дам...хубаво си го написала.:)
    И аз ще направя един опит да споделя впечатленията си, въпреки че изобщо не умея да изразя така ясно това, което вълнува ореховите ми гънки и другия важен туптящ орган... ;)

    ОтговорИзтриване
  11. Ел, скромността е за тези, които нямат други качества. На теб просто не ти ходи. :Р

    ОтговорИзтриване

Web Statistics