Да подредиш правилно елементите във всеки следващ ден. Усмивката, доброто настроение, обичта, вниманието, яда, тежките думи, които трябва да (не) кажеш, целувката, нежността, отговорите, които търсиш, нещата за изясняване и тези, които си забраняваш, болката, сълзите, въпросите, малките хубави моменти, споделеното кафе, надеждите, мечтите, проблемите, цветето на прозореца, което чака да го полееш, телефонния номер, на който все отлагаш да звъннеш, писмото, което трябва да напишеш, защото някой ще му се зарадва, спомените, на които да обърнеш гръб, хората, които (не) искаш да срещаш, дребните неща, с които да поглезиш душата си и тези, които имаш още да учиш ...
Да ги разпределиш така, че дните ти да са пълни и спокойни, да приемаш лошото с по-малко болка и да му обръщаш гръб с усмивка, да се радваш и на малкото, да обичаш това, което имаш, да дишаш леко и случвайки една мечта, да започваш да гониш следващата.
И понеже никой не си е самодостатъчен - да успееш да сложиш нежността, обичта и вниманието си близо до хората, на които държиш. Да споделиш с тях хубавите моменти, усмивката и кафето си. Да скриеш сълзите, а тежките думи да оставиш в най-далечния ъгъл. Да не подреждаш между вас нито излишни въпроси и съмнения, нито мълчание.
Уж го правиш по правилата, а се оказва нерешимо или от онези, много трудно решимите, над които мислиш с дни. Защото правила за всяка дреболия няма. Един грешно поставен елемент обърква всичко. И ако на хартия можеш да изтриеш с гумичката и да започнеш отначало, в живота тази възможност я няма. Нито можеш да му теглиш кръста и да го захвърлиш.
И понеже никой не си е самодостатъчен - да успееш да сложиш нежността, обичта и вниманието си близо до хората, на които държиш. Да споделиш с тях хубавите моменти, усмивката и кафето си. Да скриеш сълзите, а тежките думи да оставиш в най-далечния ъгъл. Да не подреждаш между вас нито излишни въпроси и съмнения, нито мълчание.
Уж го правиш по правилата, а се оказва нерешимо или от онези, много трудно решимите, над които мислиш с дни. Защото правила за всяка дреболия няма. Един грешно поставен елемент обърква всичко. И ако на хартия можеш да изтриеш с гумичката и да започнеш отначало, в живота тази възможност я няма. Нито можеш да му теглиш кръста и да го захвърлиш.
Така е .Често мисля над тези деликатни подробности, които ни правят щастливи, или в миг ако са неправилно усетени ,могат да сринат целия ни свят.Плашат ме и защото са опасни , и защото ме карат да летя -са толкова силни.
ОтговорИзтриванеМоето судоку никога не се получава. Уж аха да го подредя така, че всичко да си е на мястото и никой от елементите да не се боде с другите, а се оказва, че грешно е някое от решенията ми и мисля, и се опитвам да продължа без да навредя никому...Трудна работа, но ти си права: не можеш да му теглиш кръста, да го захвърлиш.Добре че ги има малките хубави моменти.
ОтговорИзтриванеУсмихнат ден ти желая!
lilia, има случайни неща, има и независещи от нас, а от човека до (срещу) нас. Понякога сме безсилни. Но има и такива, които сами можем да развалим или оправим, за тях можем да помислим и да внимаваме.
ОтговорИзтриванеЛара, на хартия съм много бърза, но с това и аз виждам трудности. :)
ОтговорИзтриванеНормално и човешко е, защото повечето неща ги учим по метода "проба-грешка". Някога дните и отношенията са перфектни, в други - не върви. Все търся у себе си вини и грешки (не знам дали е правилно), опитвам различни решения.
От малките хубави моменти неприятно избледнява, дано са ни по-чести.
Хубави почивни дни с усмивки и на теб. :)
Да, сложно е. Освен това редиш нещата днес, а резултатът, виждаш понякога след месеци, но ако наблягаш на позитивното, грешките са по-малко.
ОтговорИзтриванеМисля , че най добре е да си слагаш винаги ония розови очила. А елементите никога не пасват. Може би е вярно , че не може да ни се угоди. Или все гоним идеалното решение.
ОтговорИзтриванеРуми, Владо, обикновено съм с розовите или шарените очила, позитивно мислеща, не от хората, които след всяка грешка или трудност си казват: "Край, всичко свърши, нямам сили за повече, няма и смисъл."
ОтговорИзтриванеИграех си да правя картинки и си мислех през това време, хванала ме е нещо нервата. :) Явно уверено навлизам в Сатурновата дупка, оня период около рожденните дни.