Има една категория гадни, отвратителни клиенти, способни за секунди да скапят деня на всяка сервитьорка. Искат да им се чисти масата, разкарват я за меню, настояват пепелникът да се сменя.
После имат нахалството да си поръчват някакви измислени неща:
фрапе без захар
капучино, ненаръсено с канела
салата без лук
... и да питат по десет пъти след това дали е разбрала точно поръчката им. И когато тя донесе стандартното нещо, неприготвено според техните капризи, да го връщат с огромното си нахалство, без да приемат обяснението "ми тя колежката / той колегата ... така по навик, щото така е рецептата ..." И без никакво неудобство да мрънкат зад гърба й, че пропуснала да се извини и после си чакат и точното ресто (обидени - никакъв бакшиш). Айде бе, не стига че я разкарват, ами и да се извинява! Не на нея такива! Като не им харесва, да си седят у тях и там да капризничат.
Аз съм от тези гадни, отвратителни клиенти. През изминалата седмица върнах три фрапета, една салата и едно капучино, а за смяната на пепелника пришка ми излезе на езика. Едното девойче, отнасяйки грешната поръчка, промърмори възмутено от ината ми да си искам точно поръчаното: "Айде сега, капризи!". Усмихнах й се по най-милия възможен начин и й обясних, че ако пропусне и да изчисти петната от масата от предните консумиращи, ще звънна на собственика да дойде да ми прави компания. За секунди ми донесе поръчката, придружена от "Извинявайте" през зъби.
Драга ми кифло, от сто години не пия кафе със захар, защото вкусът ми е противен. Но я си представи, че бях диабетичка и ти ми набутваш бялата отрова? Ако акълът ти не стига да запомниш поръчките от две маси, си стой у вас по-добре!
Вчера сядаме на работен обяд в едно заведение и чакаме собственика за разговор. За късмет ни се пада най-начумерената и мързелива девойка. Махам дълго, докато се направи, че ни забелязва (макар че в малкото градче чужденците, с които съм, са местната атракция и обират всички погледи) и чакаме още по-дълго за меню. Поръчваме три шейка - два ягодови и един бананов. Два пъти коментирам, че се искам бананов, защото е с истински плодове, не с топинг. След време, достатъчно да се разтовари един кораб с банани, шейковете пристигат и ми се сервира точно ягодов. Поглеждам я, никаква реакция. Бавно и отчетливо й казвам, да го разкара, защото съм алергична към ягоди (което не е вярно) и тя с дълбока въздишка го разменя с банановия, който е сервирала на колегата.
Поръчваме спагети. Само аз искам Карбонара и й натъртвам: "от единствените с бял сос", понеже малко бърка в кои какво има. След половин час ми сервира нещо с червен сос. На въпроса ми различава ли цветовете, отговаря: "ух, да, един момент, сега пак ще ги поръчам" и зачезва без извинение.
По-късно собственикът ме пита какво е ставало, защото се оплакала, че сме много капризни клиенти. Като редовни такива ние пък сме установили, че тя е най-намусената, мързелива, мърлява и умствено олекотена девойка от персонала.
И вдига рамене: "Няма добър персонал, няма избор ..."
От анонимни мъдреци съм запомнили две простички истини:
Ако не обичаш една работа, по-добре не я работи.
и
Глупавите (се опитват да) помнят, а умните си записват.
Така че, мили девойки - вадете тефтерчетата.Първо си запишете на видно място основните задължения на всяка сервитьорка и след това продължавайте с поръчките от масите. Ако ползвате достатъчно често тефтерчето, шансът да ви мрънкат и да ви разкарват капризни клиенти клони към минус безкрайност.
Правилно!!!
ОтговорИзтриванеНе сме длъжни да им търпим гадното настроение - ние просто искаме това, което сме си поръчали :D
Карбонара бяха със сметана, нали? Виж, едни Болонезе не бих отказал :D :D
Да, със сметана са, а класиката Болонезе не я предлагат там.
ОтговорИзтриванеНе знам при тях дали е само до настроение, или е до пълнежа на втория етаж. :)))
Щом са на работа, трябва да се усмихват, да бъдат любезни, съсредоточени и очичките им да щъкат.
Повечето просто отчитат присъствие на принципа: "За толкова пари - такава работа".
Карбонара са ми любимите!
ОтговорИзтриванеТочице, веднъж бяхме седнали доста голяма компания и съответно поръчката ни беше с доста нещо.
Идва сервитьорката, тупва таблата и започва да нарежда някакви съвсем други питиета...
Ние: "Ама това не е нашата поръчка!"
Онази троснато:
"Аз съм тук, за да помня!"
:)))
Ел, вие сте забравили какво ви се пие, докато сте чакали. Девойчето си знае работата, помни, че дори и мисли вместо вас. :)))
ОтговорИзтриванеИма едни сервитьорки-мечта, докато ги погледнеш и си посочиш чашата, независимо колко клиенти обслужват, веднага ти носят точно твоето питие. А други може и десет пъти да минат и да не приберат празните чаши и бутилки.
Вярно е, че от всяко дърво свирка не става. :)
Точица, много често срещано явление. Не им се работи, това е. Изобщо коментари от тяхна страна са недопустими, но все още не са се научили, че клиентът е всичко. Дано не обидя някой, който работи това, но си е самата истина...
ОтговорИзтриванеThe client is always wrong. Plus, he's an asshole.
ОтговорИзтриване@Цвети,същата девойка ни обслужва периодично вече месец. Никога няма да се научи да работи, защото няма желание. Чака принца на белия кон да дойде и да я отвлече от заведението, осигурявайки й перфектното мързелуване в леглото си. :)
ОтговорИзтриванеС нацупената си физиономия едва ли ще го привлече.
@Bla, точно такава им е философията. Аз обаче нямам намерение да се чувствам като тази част от анатомията си. :)))
Хахахах, на това така се хилих, че вече половин час не мога да си затворя устата. :D "След време, достатъчно да се разтовари един кораб с банани..." :)))
ОтговорИзтриванеЛичи ти, че си го написала с гняв и с желание да си излееш каквото ти е на душата и напълно те разбирам. Човек трябва да полага усилия да бъде поне вежлив, ако не приветлив и то не само като става дума за служебни задължения, а и в чисто личен план. Иначе има само едно достойно определение за теб - "Задник!".
Успех със задниците, Точе! :)
Ностро, падам си по продълженията на гърбовете, но не точно по тези. :)))
ОтговорИзтриванеТи се хилиш на разтоварването на бананите, обаче днес шефът й си чака фантата толкова дълго, сякаш берачите на портокали току-що поемаха към Испания. Беше забравил, че си е поръчал чак. :)))
Мене ако питаш, всеки задник е достойно продължение на гърба си. :D Двете полукълба, географски разделени от екватора, винаги са привличали тълпи от туристи, много от които запомнят посещението си за цял живот! :))))
ОтговорИзтриванеНостро, имаш предвид тълпите по такива места, нали? :)))
ОтговорИзтриванеВсе си мисля, че доживотният спомен е супер само за тълпите туристи, не и за мястото, което ги е поело. :)))
Въх, екваторът се е преместил и цепи направо през България. Слава тебе, Географиьо, от днес сме туристическа дестинация! Какъв наплив, какво финансово обезпечаване ни чака!!!... Не че отдавна не знаем, че сме баш на гЪзЪ на географията. :|
ОтговорИзтриванеТаман там сме и все удобно наведени за който ни пожелае. :)))
ОтговорИзтриванеЧе кой ни желае???? ПХАХА-ХАХА :)
ОтговорИзтриванеАко погледнеш назад в годините и сега също - мераклии много, но за временна употреба. :)))
ОтговорИзтриванеЕдни асоциации имам ...
Какви ти асоциации - цял документален филм ми е в главата: "България - магистралната труженичка на пътя на великите сили". Очаквайте новите епизоди "Магистрала към ориента" и "Петролът клати феса на Гоце от Сирищник". Както се казва... "Приказка без край"...
ОтговорИзтриванеЗа сервитьорки си говорихме, нали? :) Чакай, че почнах да забравям...
Такава беше темата уж, обаче намеси ли се мъж, посоката почти винаги е към определени форми от релефа. :))) Това си е в реда на нещата. :)
ОтговорИзтриванеЗащо не се заемеш със сценария на филма? Отсега усещам, че ще има много смях по повод на иначе болезнени факти. Можеш го. :)
В момента пиша едно ревю и съм си вложил цялата муза в него, а нямам излишна. (То и тъз толкова я имам.) Плюс това тая тема ми е прекалено болезнена, че да я нищя. Като е за филм ми е по-лесно - не ме засяга пряко, освен че ми губи час и половина.
ОтговорИзтриванеНо ти можеш да опиташ, обещавам да участвам съучастнически. Ще си поделим сценария, може да включим и други доказани труженици, като всички ония от "Блог сити"-съдружието, което пък ми напомня, че седми епизод все още си чака автора... М? Да почваме ли да те изнудваме? ;)
Твоята муза идва по-рядко, но пък със страшна сила. :)
ОтговорИзтриванеИ без изнудване си признавам, че това не ми е най-силната област и ще ми трябва огромна и нахална муза. :) В близките дни няма как да се появи, защото едва успявам да се прибера вечер, в полуадекватно състояние. Трябва да отлежи за по-добри времена. :)
Освен епизодите, партийната работа също остана започната и недовършена, последното състояние е много гадно. :)))
П.П. Чакам ревюто с нетърпение, попивам кой какво и трупам филми за някой по-слънчев ден. И те отлежават, не мога като книжките да ги консумирам по автобусите. :)
Имам идея !
ОтговорИзтриванеТе сега младите не знаят какво е тефтер да си записват, но може собственика да им вземе служебни диктофони - включват го като ти вземат поръчката и след това пускат записа на бюфета :)))
Кръстю, има и по-тарикатски начин. :) Гледах го в италианските пицарии и в Словения също. Сервитьорите си ходят с едни джаджички, докато ти взимат поръчката, тя вече се изпраща на бара и в кухнята. След това ти разпечатват и сметката. Не знам кога ще стигнат и до нас обаче. Аз лично не вярвам, че ще ги доживея. :)
ОтговорИзтриванеАха, при нас тия джаджички сигурно първо ще минат на "въоръжение" в сивия сектор :))
ОтговорИзтриванеВсъщност, то си е обикновен радиопредавател, само, че миниатюрен :)
Не, миниатюрно компютърче.
ОтговорИзтриванеАз обикновено съм по-снизходителен и им прощавам тези неща, защото винаги си напомням, че това е много неприятна професия, в която стоиш прав по 10 часа, срещаш всякакви идиоти, получаваш малко пари и много хора се отнасят зле с теб. Така че правилото ми е да махвам с ръка.
ОтговорИзтриванеВярно е, че им плащат малко и те нямат желание, получава се затворен кръг. Само че при малко повече старание ще имат доволни клиенти и от там - и допълнително пари.
ОтговорИзтриванеНе се заяждам всеки път, само когато ми прекипи за някои неща - една и съща мърда в обслужването, едно и също нещо, което масово забравят ... Нямам трудности с изказа, просто се иска мъъъъъъъъничко мозъчен напън, за да се запомни, че не искам (или не мога) да консумирам нещо.
Понякога само им се смея. :) Снощи ме заляха с кафе, нямаше извинение, но бях толкова уморена, че нямах сили за повече от махване с ръка.
Е, това за кафето е вече неприятно и заслужава извинение. Успя ли поне да си починеш после?
ОтговорИзтриване:)
Не много, напоследък заспивам направо на лаптопа по малките часове. Обаче съм си планирала неделята за отспиване - поне до обяд. :)
ОтговорИзтриване